Сред няколкото десетки вестници, излизали в Разград от края на 19-и век до 1944 г., има партийни и надпартийни, независими и зависими, частни или с „инжекции“ от партии. За този период три вестника излизат и като издания на Разградската община. Това са „Разград“ /1894-1896 г./, „Вести на Разградската градска община“ /1919 г./ и „Разградски общински вестник“ /1922-1923 г./.
Най-голямо внимание заслужава вестник „Разград“ /18 юни 1894 – март 1896 г./. Отговорен редактор е Богослов Ковачев, от брой 54 – Недьо Иванов, а от предпоследния 67 брой – Лефтер Хумбаджиев.
И така, защо най-голямо внимание заслужава вестник „Разград“? Не само защото е вторият от вестниците, наченали да излизат в Разград. Не само защото се и явява в такъв момент на бял свят, когато се слага край на Стамболовото управление и идва времето на кабинета на д-р Константин Стоилов. Докато другите два вестника имат предимно служебен характер, първият е интересен и като вестник.
Да, може, но не и по време на официалните държавни и църковни празници.
Тогавашният разградски кмет Александър Зорзанов публикувал във вестника заповед, според която на празниците трябвало за бъдат затворени всички заведения, освен хлебарниците, месарниците, зарзаватчийниците, аптеките, ханищата, бръснарниците. Кметът изложил в общинския вестник виждането си, че в някои кафенета и гостилници в града влизат и жени с съмнително поведение, вършат се работи, които са противни на обществената нравственост, вследствие на които се разсява разврат и стават и нежелателни скандали…
Това, че е общински вестник, слага вероятно своя отпечатък /може би тук причината е и в тези, които го списват/. В него няма оная публицистична страст, характерна например за вестник като „Гражданско съзнание“/1908-1914 г./. Няма и оная епичност /в смисъл на дълголетност, на традиции и опит/ и информативност, които са главното оръжие например на „Разградско слово“/1922-1944 г./. Няма и аналитични статии с такова качество и вълнение като да кажем в „Разградски новини“/1904-1907 г./. Но нека не забравяме, че те са от по-късен период.
Защо тогава е ценен вестник „Разград“? Защото поставя и се вписва трайно/в една културна традиция, каквато е издаването на вестник в региона. Защото дава изключително богата информация не само за дейността на Общината по това време, а опосредствено и за обществено-икономическия живот в Разград. Защото се явява регистратор /бих заменила тази донякъде елементарна дума с летописец като такава с много повече и по-благородни значения/ на живота по него време.
Но нека видим това като разгърнем страниците му. Ще посоча само някои най-характерни в една или друга посока публикации.
„Тайни документи от Стамболовото шпионско управление“ е заглавието на материал в брой 12 от 3 септември 1894 г. В него се разкриват факти от току-що изминалия период. В намерени документи се препоръчвало за тези, които говорели против правителството пред населението, да се направи дознание и да се представи /явно на полицията/. Опозиционерите са били следени и за тяхната дейност е било донасяно. А в специално окръжно се е нареждало да се вземат строги мерки срещу учителите-социалисти, за да се прочисти от тях Разградският край.
„Далавери“ на бившия стамболовистки кмет Димитър Стоянов /б.а. един от най-успешните разградски кметове в миналото впрочем/ се разглеждат в брой 3031 от 14 януари 1895 г. Той се обвинява, че не е внесъл в общинската каса 22 хиляди златни лева, а ги държал в собствената си каса около 15 месеца. Дали е спечелил от това, не се казва. Вследствие на задържането са били изгубени около 3300 лева лихви. Упоменати са и други злоупотреби на бившия кмет.
Тук има един интересен прецедент, за който четем 11 години по-късно във вестник „Разградски новини“ от 20 май 1905 г. В хрониката се съобщава, че много протаканото углавно дело, заведено още през 1894 г. срещу тогавашния кмет Д. Стоянов за злоупотребени 1150 лева общински пари, най-после е било разгледано от местния окръжен съд. След всичко изложено е станало ясно, че няма никаква злоупотреба и съдът е оправдал обвиняемия. И още един интересен факт – оказва се, че назначената през 1894 г. от градската община специална комисия за преразглеждане на сметките е получила възнаграждение над 1000 лв. За откриване на пасив от 1150 лв. Но това е ария от друга опера, както се казва.
Любопитна като четиво и като информация е публикацията за посрещането на княз Фердинанд на гара Разград /брой 13 от 10 септември 1894 г./. Монархът е бил придружаван от княгиня Мария Луиза, майка си, княгиня Климентина, и престолонаследника Борис. Идващи от Русе, те отивали във Варна, в Евксиноград.
Специалният влак пристигнал на 7 септември в 10.30 часа. Специална арка било издигнало общинското управление. Много разградчани дошли да видят княза. Монархът бил посрещнат от кмета Александър Зорзанов с хляб и сол на сребърна табла и с приветствие. Фердинанд приел офицерското тяло и други депутации, а княгинята – депутация от женското общество. Имало рапорти за състоянието на града, военна музика, почетен караул и т.н. Князът изказал задоволство от бляскавото и „въодушевително“ посрещане и благоволил да подари на градската община 1000 лева.
И отново за бившия кмет има информация в брой 3 на вестника. Той назначил втори инженер на съвета, но не му набавил навреме инженерски потреби, макар че общинският съвет бил отпуснал сума за това. А планът на участъците Добровски и Новомахленски още не бил готов.
Критикува се и решение на съвета за награждаването на градския инженер Иван Буфа. Изтъква се, че са отпуснати огромни средства за неговата издръжка, а той не правел нищо за издигането на града.
И още една критична публикация в брой 3 в рубриката „Градски новини“. През 1893 г. общинският съвет разрешил да се отпуснат от бюджета му девет хиляди лева, с които да се закупят отбор хайгъри /жребци/ за подобряване расата на коневъдството в Разградско. Било решено председателят на комисията Атанас Попов да ги избере и закупи, но минало година и повече, а закупчикът бил болен и за да бъде ходенето му по-полезно и за здравето му той взел от парите и заминал за Австрия да купува добри унгарски хайгъри или да се лекува.. Ходенето му струвало по един наполеон на ден, за 55 дни – 55 наполеона…
„Последна дума преди избора“ е озаглавена информация във вестника от 30 септември 1894 г. Дават се наставления в поредните избори да бъдат избрани хора, които ще защитават народа и демократичните свободи. Насочена е против Стамболовия режим.
„Как стана избора на 22 януари 1895 г. в Разград“ – е друга информация в брой 33 от 28 януари 1895 г. Дават се сведения за предизборната агитация и борбата против Стамболовия режим. Народът е стоял до полунощ, за да види резултатите от избора. За народни представители били избрани д-р Сава Иванчев и Петко Каравелов от опозицията.
При четенето на вестника представляват интерес и някои изяви на кмета. В брой 8 от 5 август 1894 г. е публикуван приказ /заповед/, с който кметът Александър Зорзанов обявява първостепенните господски народни и държавни празници и неприсъствени дни. Това са предимно църковните празници. Тук влизат и рожденият ден на монарха, именният му ден и денят на възшествието му на престола. Задължително трябвало да бъдат затворени всички заведения, освен хлебарниците, месарниците, зарзаватчийниците, аптеките, ханищата, бръснарниците.
В брой 7 от 30 юли 1894 г. има писмо на кмета, в което се развива тезата, че е полезно да се отвори една градска аптека. Така щяло да се избегне Общината да дава пари на частните аптеки за откупуване на лекарства, които тя после раздавала на бедните в града.
С разпореждания от общинското управление, приказ № 139 в брой 5 от 16 юли 1894 г. се определя цената на хляба и месото в града. Цената на 1700 грама чер хляб да не бъдела по-висока от 20 стотинки, цената на 1280 грама обикновен хляб да не бъдела по-висока също от 20 стотинки. До същата стойност се определяла и цената на 900 г бял хляб. Цената на килограм овче, агнешко, говеждо месо да не бъдела над 50 стотинки. Както се вижда, с това се пресичат всички пътища на спекулата, или поне се прави опит, а дали е бил успешен е друг въпрос…
И един многозначителен приказ има в брой 27 от 17 декември 1894 г. В него кметът казва: „Напоследньо време съм забелязал, че в някои кафенета и гостилници в града, а особено в тези, гдето са устроени забавления с свирни и пеение от трупи, в състава на които влизат и жени с съмнително поведение, не само че се вършат работи които са противни на обществената нравственост и вследствие на които се разсява цял разврат и стават и нежелателни скандали. Затова заповядвам:
Всички кафенета, кръчми и гостилници и публичний дом в града да се държат отворени за посетители до 12 ч. европейско време подир което време не се позволява да се държат отворени.
Ще се съставят актове от полицейските или общинските власти“.
Правилник за служебния ред в Разградското градско-общинско управление може да се прочете в броеве 57-61 от 15 октомври до 25 ноември 1895 г. В него се определят службите към Общината в общи черти, длъжностите и персонала по бройки. Посочват се задачите на различните служби.
И накрая един „Рапорт до кмета от секретаря на Общината за положението на канцеларията от 1 октомври до сега“ в брой 45 от 29 април 1895 г. В него има и такива редове: „Въведен е обичай щото и във време на занятия да се сърба чай и кафе и кафеджийте саде се въртят из канцеларията, нещо което трябва да се избегне в канцеларията поне в работните часове…“
Има още много информации в рубриката „Градски новини“ – за чествания на официални празници, както и за посещения на политици, министри и т.н.
Дори и само от тия материали, които са малка част от съдържанието на вестник „Разград“, може да се добие представа за дейността на общината и за живота в града. И вестникът напълно заслужава мястото си като втори вестник, излизал в Разград.
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
Вестник „Разград“ е опозиционен по време на управлението на Стамболов и, разбира се, яростно критикува и бившия кмет Димитър Стоянов, който е стачболовист. Управникът е обвинен, че държи общинските средства в личната си каса и така са загубени лихви. Заведено е дела, то се точи доста време и накрая кметът е оневинен.
Очевидно издателят на вестника е бил доста ангажиран политически и журналистическата обективност му е убегнала. Погледнато от дистанцията на времето, Димитър Стоянов е един от най-успешните кметове на Разград за всички времена. По негово време градът се модернизира и европеизира. Тогава се изработва първият градоустройствен план на Разград, дело на чешкия инженер Ян Буфа. Двете главни улици в града са с ширина 14 метра, което отговаря и на днешните стандарти. За 1892-1893 г в регулираните участъци са построени или все още в строеж са около 40 сгради. Строят се редица сгради, които дават новия европейски вид на града. На заседание на 9 февруари 1882 г. на Разградския общински съвет, е взето решение за построяване на окръжния Батембергски пансион /сградата на гимназия „Екзарх Йосиф“/. Разширява се сградата на читалище „Развитие“. Построена е сградата на общинското управление, също дело на Ян Буфа /1893 г./. Ремонтира се сградата на училище „Свети Климент“. Започва строеж на девическо училище. С подкрепата на Стефан Стамболов, Димитър Стоянов издейства построяването на две казарми в града. Наличието на военни поделения в крайна сметка означава развитие и доходи за града и това е в продължение на цял век.
