Да си спомним за някои заслужили за Разград личности, от чието рождение през тази година се навършват кръгли годишнини – това става традиция за вестник „Екип 7“. Не всички са родени в Разград, не всички са работили в Разград, но независимо от това те всички имат заслуги за Разград.
Животът на човека твори историята, а оценката за него се дава в следващите години. Това е вярно в някои случаи, но в повечето оценката се получава веднага. Така е и с личностите, подбрани в тая публикация. Важно е другото – те всички са вложили своя труд, своите възможности, дарби и таланти в областите, в които са работили, с мисълта да направят живота по-добър и Разград по-достоен. Да не ги забравяме, те всички остават в историята, а трябва да бъде и в сърцата на следващите поколения, на нашите поколения.
Сред младежите в „бандата с различни европейски свирки“, за която свидетелства дописка във вестник „България“ от 25 юни 1862 г., е и Бърни Господинов Бърнев. Според труда на акад. Анание Явашов „Разград. Неговото археологическо и историческо минало“, е бил първа цигулка. Този оркестър е свирил на сватби и тържества „модна музика“, участвал е и в представленията, давани от любители граждани. От рождението на Бърни Бърнев се навършват 180 години. Той е и сред учредителите на читалище „Развитие“ и негов председател /1887-1888 г./.
Бърни Бърнев е обществен и политически деятел, народен представител в Първото Велико, в Четвъртото и Осмото Народни събрания. След Освобождението е виден търговец. Представител е на Либералната партия на Петко Каравелов. Бил е избиран за член-секретар на Градския съвет, за член на Окръжния съвет, от 1888 до 1890 г е председател на Окръжната постоянна комисия.
Негови синове са многозаслужилите музикални дейци Коста Бърнев – пръв диригент на хор „Железни струни“ и Илия Бърнев – създател на симфоничния оркестър и на други музикални формации в Разград.
Един от многозаслужилите за Разград люде е Иван Свирачев, от чието рождение се навършват 165 години. Той е бил околийски началник, нотариус, а освен това журналист, театрал, създател на градския парк, общественик.
Роден е в Чирпан, но младостта му преминава в Пловдив. Преди Освобождението за революционна дейност стига до Одринския затвор. След Освобождението участва в Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Преследван от властите, той намира пристан в Разград. Тук Иван Свирачев е редактор на първото печатно издание, излизало в Разград – обществения журнал „Съвременник“/1889-1890 г./. По-късно е редактор на вестник „Разградски новини“ /1904-1907 г./ – вторият по значимост вестник, издаван в Разград до 1944 г.
Иван Свирачев е инициатор и дългогодишен председател на дружество „Лес“, първото в страната дружество за залесяване околностите на града. Той е създател на градския парк – една от забележителностите на Разград до 1944 г. Паркът, създаден с нищожни средства и с много упорит труд на разградчани по качества в миналото е съперничел на софийската и варненската обществени градини, за които са били изразходвани милиони.
Участник е бил във всяко културно начинание в Разград – цигулар в любителския оркестър на Алексей Шулговски, съосновател на певческото дружество „Железни струни“, актьор в театралната самодейност на читалище „Развитие“. Бил е пръв председател на разградското ловно дружество „Сокол“/1893 г./.
Освен на сп. „Съвременник“ и вестник „Разградски новини“ е бил редактор и на вестниците „Разградски бюлетин“/1903 г./ и „Нов живот“/1913-1914 г./.
Любимият командир на войниците от 19-и пехотен полк – това име си е спечелил навремето полковник Антон Дяков, от чието рождение се навършват 160 години.
Роден е в Карнобат. През 1881 г. той се обучава в стрелковата школа в Санкт Петербург. Като юнкер във Военното училище в София участва като доброволец в Сръбско-българската война/1885 г./. Активен участник е в трите войни, които България води – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Автор е на документален очерк за Балканската война. Антон Дяков достига до чин полковник от пехотата и е командир на 19-и полк. Известно време полкът пребивава в с.Топчии, където изгражда каменен мост и селска чешма.
През 1916 г. полкът е изпратен на Добруджанския фронт и се сражава при крепостта Тутракан. В битката при Азаплар-Деведжикьой полковник Антон Дяков е ранен тежко от осколки от граната и след три дни умира. Щабът се опитва да скрие вестта от войниците, които са го наричали „Бащата на полка“. Полкът първи влиза в крепостта, а командирът е погребан във военното гробище в Добрич. След войната офицери и войници не забравят своя любим командир, събират средства, с които е построен паметник на полковник Антон Дяков в с. Топчии, който е открит през 1928 г. А село Азаплар, където командирът среща смъртта си, е наречено на неговото име – Полковник Дяково.
Голям дарител в Разград е Димитър Бъчваров, виден търговец и финансово-кредитен деятел, от чието рождение се навършват 155 години.
През 1910-1912 г. той е редактор-стопанин на вестник „Млада България“, обществен независим лист. На вестника активно сътрудничи младият Христо Миндов, бъдещ известен писател. „Млада България“ е била школа както за интересите и тежненията му, така и за перото му.
Димитър Бъчваров е бил дългогодишен председател на музикалното дружество „Железни струни“, после почетен председател, главен спонсор за построяването на Музикалния дом на дружеството. На 5 май 1940 г. става тържественото му освещаване. Председателят на „Железни струни“ Христо Чехларов поднася разкошен художествен албум на дарителите Екатерина и Димитър Бъчварови. На получените и прочетени 35 поздравителни телеграми отговаря главният дарител Димитър Бъчваров. Помнят се думите му: „Този дом не е за мен, а за всички“, като има предвид не само хористите, а всички разградчани.
В знак на признателност към делото му Домът носи името „Екатерина и Димитър Бъчварови“.
800 хиляди лева подарява Димитър Бъчваров и за строежа на новостроящия се театър. През различни години дарява средства и на градската болница, на църквата „Св. Николай Чудотворец“, на старопиталището и др. За своята благотворителна дейност Димитър Бъчваров е награден с Орден за човеколюбие.
Навършват се 150 години от рождението на Андрей Маркович, виден български ентомолог, който 11 години е бил учител в Разград.
През 1897 г., след като завършва Висшето училище в София, той е назначен в Разградската гимназия. Две години по-късно в Разград идва и учителят Христо Пигулев, също ентомолог. Той издава в Разград първото ентомологическо списание „Светулка“ в България. Става и основател на туристическото дружество. Умира съвсем млад и след неговата смърт редактор на сп. „Светулка“ става Андрей Маркович. Освен това Андрей Маркович е член на настоятелството на дружество „Лес“, член-основател на колоездачното дружество, член и главатар и на гимнастическото дружество „Делиормански юнак“.
В Разградската гимназия Андрей Маркович урежда кабинет по естествени науки. В сп. „Светулка“ публикува няколко статии върху многобройните видове насекоми, с които е бил така богат Лудогорският край. По-късно е съставител на учебници по природознание, естествознание, ботаника, анатомия и физиология на човека, които са били много известни.
Бил е известен естествоизпитател, ентомолог, учител, изследовател на българската природа, популяризатор на природните науки, турист.
Навършват се 145 години от рождението на Григор Попов, най-малкото, девето дете в семейството на възрожденците Никола и Станка Икономови.
Съвсем млад той участва в любителската театрална трупа, ръководена от видния по-късно театрал и режисьор Матей Икономов. Неспокойната му душа го отвежда в София, където се запознава с Гоце Делчев и Пейо Яворов, два пъти с чети влиза в Македония.
Връща се в Разград и организира театрална дружина, която изнася пиеси от известни драматурзи. С пътуващи театри като професионален актьор обикаля България.
Известно време е чиновник в София, където дружи с поета и хумориста Димитър Подвързачов и кръжеца около него – Димчо Дебелянов, Николай Лилиев и други млади поети и писатели. Сътрудничи активно на хумористичните списания „Смях“ и „Барабан“.
През 1922 г. се завръща окончателно в Разград и започва да издава вестник „Разградско слово“. Това е най-дълго излизалият вестник в Разград до 1944 г. и един от най-дълго излизалите седмични вестници в България за същия период. И същевременно ненадминат връх на разградския периодичен печат до 1944 г. А произведенията на Григор Попов са връх на написаното от авторите в разградските вестници за същото време. Вестникът е своеобразна енциклопедия на живота в Разград за тия 22 години, през които излиза.
Един от основателите на музикално дружество „Железни струни“ и театрал при читалище „Развитие“ е Йосиф Узунов, от чието рождение се навършват 145 години.
Роден е в Разград, учи в Разградската гимназия до шести/десети/ клас, защото баща му умира и нямало кой да издържа него и майка му. Постъпва писар в Разградския окръжен съд, а после става градски финансов агент. Понеже критикувал силните на деня, е уволнен и отива в София. С помощта на известния Славчо Бабаджанов е назначен в Министерството на финансите. После става секретар на Окръжния съд в Бургас. След Първата световна война се заселва във Варна.
Като ученик в гимназията и чиновник в Разград до 1908 г. Йосиф Узунов е хорист в гимназиалния хор на Максим Стоянов, а от 1894-1908 г. е хорист в хора на „Железни струни“. Той е един от видните основатели на певческото дружество „Железни струни“. Идва в Разград когато се чества 50-годишнината на „Железни струни“.
Същевременно той е многозаслужил театрал в читалище „Развитие“ още като дете. Децата търчели по къщите на познати, за да търсят необходимите дрехи на любителите артисти. Като пораснал става артист в организираната от Григор Попов през 1904 г. театрална дружина. Младите театрали живеят весело и задружно. Поставят се пиеси от известни европейски драматурзи. Като варненец не забравя Разград. Участва активно в земляческата колония „Белий Лом“. Бил е за известно време подпредседател на настоятелството. Посещава всички гостувания на разградски състави.
Преди 135 години в Разград е роден големият български художник Никола Ганушев. Още като ученик в Разградската гимназия неговото художествено дарование е открито от учителите му по рисуване – отначало Вацлав Трунечек и след него видният разградски живописец Драган Данаилов. Подтикнат от него Ганушев завършва Кралската академия за изящни изкуства в Торино /Италия/.
После е гимназиален учител в София, военен художник по време на Първата световна война, професор по живопис в Художествената академия /1921-1923 г./. Пет години специализира живопис в Париж и участва в изложбите на дружеството на френските художници. Критиката оценява високо дамските му портрети.
От 1932 до 1949 г. Никола Ганушев е професор по живопис в Художествената академия. При него са учили много известни по-късно художници. Педагогическата му дейност е прекъсната от тежка болест. Въпреки всичко продължава да рисува до края на живота си.
Особено известни са неговите творби на тема голо женско тяло, както и портретите му. В тези области той е много голям майстор. Интересно е, че сред портретите му има и личности, свързани с Разград. Такива са литераторът от национален мащаб Велико Йорданов и учителката Санда Йовчева, която в началото на 20-и век е била в Разград, а впоследствие е станала писателка.
След 1944 г. отношението към портретите на Никола Ганушев и особено към творбите с голо женско тяло се променя с налагането на социалистическия реализъм. Художникът е принуден да прави стенописи и икони в църкви. Все пак, през 1054 г. е удостоен със званието „Заслужил художник“.
Малко известна в България, но широко известна във Франция и Белгия е оперната певица Райна Килифарска /Раля Тончева/, от чието рождение се навършват 130 години.
Родена е в известно културно семейство. Още като ученичка в Разградската гимназия нейният красив глас прави впечатление на познавачите. Завършва тогавашното музикално училище в София. Със съдействието на майка си в края на 1925 г. заминава за Париж. Специализира при известни специалисти. През 1928 г- дебютира в ролята на Манон в Театъра на изкуствата в Руан. Следващия сезон пее в Кралската опера „Ла Моне“ в Брюксел/Белгия/. Критиката се надпреварва да пише ласкави отзиви за изпълненията й.
Продължава да усъвършенства гласа си. Пее с голям успех в редица градове на Франция и Белгия, в Лондон и Женева в продължение на 13 години. Наречена е от пресата „най-великолепния славей“. Прочута в Европа, Раля Тончева е почти непозната у нас. През 1939 г. тя се завръща в България. Представя се като камерна певица и изнася редица концерти в много градове. От 1947 до 1954 г. е преподавател в Българската консерватория. Така съдейства за израстването на редица музикални таланти. И твори на различни фронтове – създава хор „Славянска беседа“, преподава във вокални курсове за самодейци, изнася лекции, концерти със свои ученици. Така изминават повече от 50 години, които Раля Тончева посвещава на оперното изкуство.
Георги Рашков е един от най-големите и известни предприемачи в Разград до 1944 г. и същевременно голям благотворител. От рождението му се навършват 130 години.
През 30-те години на миналия век изгражда предприятие за отглеждане ежегодно на стотици хиляди птици. Името му е познато като добър партньор в чужбина. Само през 1936 г. изнася 70 вагона яйца и птици, а през 1940 г. – над 90 вагона. Търгува с яйца в Швейцария, Италия и Испания, а с птици – в Германия. Изнася в Германия и Швеция и много вагони грозде.
Известен е като щедър спонсор, който влага средства в редица обекти в Разград. Подпомага финансово и бедни разградчани. Избран е за депутат в Двадесет и петото Народно събрание. Благодарение на влиянието си помага на евреи при гоненията срещу тях. Съден е като народен представител от Народния съд в София и редица евреи, на които е помагал, се явяват в негова защита. Осъден е на доживотен затвор като народен представител. Съден е и от Народния съд в Разград. Осъден е на 5 години строг тъмничен затвор за това, че е използвал хладилника на Общината, с което е нанесъл вреди за 160 хиляди лева. Впоследствие е помилван. Умира в нищета.
Навършват се 130 години от рождението на скромния учител, художник, деец на Комунистическата партия Коста Петров. Роден е в семейството на Петър Константинов Комитата, участник в освободителните борби на българите.
Отрано се увлича от рисуването. Учи в Художествената академия. Възпитаник е на големите художници Антон Митов, Иван Мърквичка, Цено Тодоров и Иван Ангелов. След Първата световна война става учител, но скоро е лишен от правото да учителства „като деен комунист“. Освен деец на партията той е и деен художник. Веднъж, рисувайки във Воденския лес, Коста Петров се среща с цар Борис. Царят се заинтересувал от работата му и поискал да притежава негова картина. Художникът изпратил своя картина и царят щедро я заплатил.
Социалната тематика в неговите картини е любима тема. В много картини са увековечени хора на черния труд. Особено място в картините на Коста Петров заема старият Разград. Той е вдъхновен битописец на стария град. Това са най-добрите му картини, отразяващи един отминал живот. Нарисувал е над две хиляди картини, не само пейзажи и фигурални композиции, а и натюрморти и портрети.
За скромния учител по пеене Ганчо Колев, оставил дълбоки следи в паметта на учениците си, от чието рождение се навършват 120 години, негова ученичка си спомня: „Най-ранната ми младост той превърна в чудесен вълшебен празник чрез силата на музиката, пренасяше ни в света на приказките, развиваше фантазията, откриваше и поощряваше таланти с прекрасните детски оперетки“.
Ганчо Колев идва в Разград през 1928 г. и до 1959 г. той е учител по пеене в училище „Цар Боррис III“ /сега „Васил Левски“/ и Втора прогимназия. В средата на 30-те години той е назначен за главен художествен ръководител на Детската музикална китка с помощник началната учителка Теофана Райчева. В двата курса на китката участват ежегодно по 120-140 деца. Подготвени и изнесени са оперетките „Чудната хубавица“, „Ангелът на доброто“, „Цар Мраз“, „Самодивското изворче“, „Златната катеричка“, „Разковниче“, „Вълшебната коронка“. На последните три оперетки музиката е написана от Ганчо Колев.
Учителят по пеене е бил голям педагог, винаги приветлив, готов да се шегува, да създава настроение – с тези качества Ганчо Колев привлича децата и с много труд, с много отговорност, в извънработно време оперетките се подготвят и изнасят пред публиката. По този начин са се подготвяли и хористи, и оркестранти за по-големите музикални формации в Разград. Освен на детски оперетки Ганчо Колев е автор и на училищни песни, ръченици, валсове, хора.
Преди 100 години в Разград е родена Мария Цонева – бъдещ учен, професор, изследовател-генетик. След Разградската гимназия завършва Медицинския факултет в София с отличен успех и става асистент на академик Методи Попов към катедрата по обща биология при факултета. Защитава кандидатска и докторска дисертации през 60-те години на миналия век. От 1962 г. е доцент, а от 1968 г. професор по обща биология. Специализира в Швейцария и Русия в областта на медицинската генетика и обща биология и генетика.
От 1971 г. е ръководител на катедра по медицинска генетика при ИСУЛ, а през 1982 г. е избрана за хоноруван професор при Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където преподава медицинска генетика. Активен лектор е, автор на осем учебника, между които първите в България учебници по основи на медицинска генетика. Автор е и на три изобретения. Съавтор е на няколко учебника.
Проф. Мария Цонева запознава българските лекари с постиженията на медицинската генетика и ги въоръжава с някои генетични методи. Въвежда редовен курс по медицинска генетика за студенти медици. Резултатите от научните й изследвания са публикувани в български, руски, чешки, унгарски, румънски, полски, английски, немски, швейцарски и американски списания и издания.
През тази година се навършват кръгли годишнини и от смъртта на някои известни личности – акад. Анание Явашов, Анастас Изворов – журналист, писател, преводач, общественик, Бончо Чобанов – кмет и околийски управител, Велико Димов – кмет, Крум Денев – музикален деятел, фейлетонист, изследовател, общественик, Къньо Камбосев – кмет и други.
Две думи само за един от тях – Бончо Чобанов /40 години от смъртта му/. Като кмет на града/1929-1931 г./ успява на най-високо равнище в София Разград да бъде включен в Закона за водоснабдяване на безводния Делиорман и така започва по негово време като кмет работата по модерното водоснабдяване на Разград. По негово време завършен и строежът на градска електроцентрала. Към края на 30-те години е околийски управител.
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
