Боян Пенев Николов (Шумен, 27.04.1882 – София, 25.06.1927) е роден в семейството на казанджията Пеньо Николов, което през 1888 се премества да живее в Разград. Тук преминават ученическите му години. Учи в начално училище и в Разградската гимназия до VI гимназиален клас (1901), последната гимназиална година изкарва в Русенската окръжна мъжка гимназия, където се дипломира през 1902. През 1903 работи за кратко като чиновник в Дирекцията по статистика. Завършва славянска филология в Софийския университет (1907), където изучава чешки и полски език. През 1907–1908 е учител във Втора мъжка гимназия в София. През 1909 печели конкурс за хоноруван доцент в Софийския университет. Назначен е последователно като: редовен доцент (1911) извънреден професор (1917), редовен професор (1925). Ръководи Катедрата по българска и славянски литератури (1925–1927).
Хронописът на разградския период от живота на Боян Пенев е следният:
1882
АПРИЛ, 27. Според кръщелното свидетелство, издадено на 09.08.1907 г. от пети шуменски енориен свещеник Теодор Върбанов, Боян Пенев Николов е роден в гр. Шумен на 27 април 1882 г. Баща му е занаятчия казанджия и се казва Пеньо, а майка му Калуша. Има брат Никола – три години по-голям от него (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 11, 19 ).
Факти от живота на Боян Пенев в Разград.
Първите си литературни опити, останали непубликувани, Боян Пенев прави още като ученик, през 1897 – стихотворения, разкази, хумористичен очерк. През следващите години се опитва да превежда от руски език, прави и краеведски опити.
1890
ЮНИ, 29. Разградското училищно настоятелство дава свидетелство на ученика Боян Пенев за завършено първо отделение в тукашното първоначално училище. В запазения документ е отбелязано „поведение примерно“ и „прилежание постоянно“. Оценките му по следните предмети са:
Закон Божий – мн. доб. 5; Бълг. ез. – мн. доб. 5; Смятане – доб. 4.
Другите предмети, които е изучавал, са славянско четене, отечественознание, естествознание, краснопис, пеене, гимнастика, ръкоделие (Архив на Б. Пенев, арх.ед. 7)
1897
В Разград Боян Пенев прави първите си литературни опити. Те са непубликувани: хумористичен очерк „Прощавам ти гълъбче“, първи стихотворни опити „Май“ от поредицата „Уломки от старите тетрадки“ (8 май); разказите „Идиот“ (30 май) и „Събудената съвест“ (28 декември) (Архив на Б. Пенев, арх. ед 114, 115, 116,117).
1898
ЯНУАРИ – Б. Пенев пише очерка „Православни християни“ с хумористични рисунки върху корицата (Архив на Б.Пенев, арх.ед 119).
ОКТОМВРИ, 26 – Б.Пенев прави превод от руски на „Митка“ от Баранцевич (Архив на Б. Пенев, арх.ед. 112).
1899
Б. Пенев прави превод на откъси на „Белла“ от Лермонтов (Архив на Б. Пенев, арх.ед.113).
АПРИЛ, Б. Пенев създава специална тетрадка, която назовава „Простонародни песни, събирани от майка ми“ (Архив на Б. Пенев, арх.ед. 120).
АПРИЛ, 28 – По повод едно класно упражнение на тема „Как прекарах Великденската ваканция“, Б. Пенев, ученик в VI клас, създава „Великденски дневник“. В този дневник описва подробно преживяванията си от 18, 19, 20 април с.г. (Архив на Б. Пенев, арх.ед 104, 118).
ОКТОМВРИ, 18 – Б.Пенев пише съчинение на тема „Описание на родното ми място – град Шумен“, в което разглежда родния си край във всичките му аспекти – географски, етнографски, исторически, икономически (Архив на Б.Пенев, арх.ед 110).
1900
Като ученик в VI клас на Разградската мъжка гимназия, Б. Пенев прави две домашни упражнения – упр. №1 „Да се предаде съдържанието на първата песен от „Илиада“ и упр. №2 „Да се направи характеристика на Инсаров в романа „На канунь“ от Тургенев. (Архив на Б. Пенев, арх.ед. 109).
МАРТ, 14 – Б. Пенев прави превод на стихотворението в проза от Тургенев „Утре! Утре!“ (Архив на Б.Пенев, арх.ед 113).
ЮЛИ, – В Разград, Б. Пенев превежда из „Живота на Лист и Рубенщайн“ (Архив на Б.Пенев, арх.ед.121).
АВГУСТ, – В Шумен Б. Пенев създава тетрадка-албум със свои стихотворения (Архив на Б. Пенев, арх.ед.121).
1901
В ученическата книжка на Б. Пенев за отбелязване на успеха, поведението и отсъствията в 7 клас на окръжната мъжка гимназия в Разград не е отбелязано нищо. В „Гимназията. Спомени“, писани в София на 15 март 1904 г., той пише, че „измежду всичките си учители най-голямо и най-отвратително впечатление е оставил у нас учителят по математика. През 1901 г. правихме бунт против тоя възпитател“. (Архив на Б. Пенев, арх.ед.2, 10).
ЮНИ, 11 – Б. Пенев получава наборно свидетелство от Разградската гимназия за завършил VI гимназиален клас (Архив на Б.Пенев, арх.ед.11).
АВГУСТ, 14 – Б. Пенев прави превод от руски на „Музиката на природата“ (Архив на Б.Пенев, арх.ед. неозн.).
1902
ЯНУАРИ, 1 – Б. Пенев продължава образованието си в Русенската гимназия (Архив на Б. Пенев, арх.ед.10).
АВГУСТ, 1 – Б. Пенев взема участие в литературно-музикална вечер в Разград (Архив на Б.Пенев, арх.ед.12).
СЕПТЕМВРИ, 25 – Б.Пенев завършва гимназиалното си образование (реален отдел) в гр. Русе с много добър успех (Архив на Б.Пенев, арх.ед.88).
„Малцина може би подозират каква голяма роля е играла музиката в живота на Боян Пенев и какво значение е имала тя за формиране на някои черти от характера му. Като малък Боян свирил на ръчен хармониум (с една октава), по-късно като ученик в Разград свирил на цигулка, но уроци по музика никога не е взимал. Когато се оженихме и аз все още вземах уроци по пиано и напредвах доста бавно, той свиреше моите упражнения, преди аз да ги науча. Без да взима уроци, разбира се. Какъвто инструмент да попаднеше случайно в ръцете му, след половин час той вече свиреше на него.“ (Дора Габе).
1927
ЮНИ, 25 – След кратко боледуване, преждевременно, Б.Пенев умира. В некролога от роднините му в Шумен, е изписан следния текст: „Със скръб известяваме на всички роднини и познати, че проф. Боян Пенев, след кратко боледуване се пресели във вечността на 25 т.г. в столицата София. Мир на прахът му…“ (Архив на Б. Пенев, арх.ед. 99).
На гроба на Б. Пенев, Н. Лилиев произнася реч, в която характеризира образа на човека, приятеля, литературния критик, личността Боян Пенев: „…Защото той не беше само незаменим учен, когото бедната българска наука оплаква. Той беше истински човек, който в минути на вдъхновение постига силата на пророк и с пророческа яснота тръби нови истини“ (сп. „Златорог“ год.VIII (1927), кн. 5-6).
В дома на Габе и Боян Пенев през 1917 г. се натрапва една от дъщерите на езиковеда проф. Любомир Милетич – Олга, и постоянно безсрамно флиртува с Боян. За голяма изненада на поетесата благоверният й не само не отблъсква досадницата, напротив, влюбва се в нея. През лятото на 1920 г. той подновява връзката си с Олга Милетич и през 1922 г. тя му ражда момче – Владимир. Той умира през 1971 г. Този факт излезе на бял свят едва след смъртта на Дора Габе. В архива й бе намерена снимка на момчето, на гърба на която тя собственоръчно е отбелязала: „Синът на Боян“.
Ползвани са данни от: Ирена Алексиева. (2003). „Боян Пенев – летопис за живота и творчеството му“, „Словото“.
Проф. д-р Пламен РАДЕВ
