Неотдавна реших да посетя град Чепеларе. Любопитството ми бе събудено поради почти неизвестната връзка на Разград с малкото родопско градче. Тази връзка е по посока на учителя и музиканта Алексей Шулговски /Алексей Шульговский/, поета Усин Керим и писателя Димитър Хронев (роден в Разград). Да разследвам нещата ми помогна мой бивш състудент, живеещ в Чепеларе. Първо започнах с Алексей Шулговски (1863-1926). Шулговски и неговият разградски период са сравнително добре проучени. За него сме писали нееднократно – учител по музика и пеене в Разград през втората половина на 19-ти век, един от строителите на разградската култура след Освобождението, създател на оркестри и хорове, участник /заедно със свое ученици от Разград/ в Сръбско-българската война през 1885. Бил е учител и в още български градове, един от които е Чепеларе.
Още в началото, а и до края на престоя ми от три дни, нещата с учителстването и другата дейност на Алексей Шулговски в Чепеларе се казаха безнадеждни. Търсейки в училището и библиотеката на читалището разбрах, че споменът за него е безвъзрвратно изтрит.
Принудих се да се обърна по писмени източници към изследователя на живота на Андрей Шулговски – смолянчанина Адрей Печилков. Защо по писмени източници? Защото закъснях. Не знаех,. че бай Андрей Печилков (краевед, публицист, общественик, издател) е починал на 8 май 2023 г. в Смолян. Роден е през 1936 г. По данни на този изследовател в книгата му „Българо-руски и българо-сръбски отношения в Средните Родопи“ (факти, имена, събития), в която има четири страници, и на внучката на Шулговски – Бригита Шульговская-Монхамър. Алексей Шулговски пристигнал от учител в Станимака (Асеновград) в Чепеларе на 1 септември 1904 г. също като учител. След четири месеца е бил пенсиониран, но остава да работи като волнонаемен учител до 1906 г. В Чепеларе Алексей Шулговски е живял в къщата на Ружа и Костадин Учикови, която отдавна е съборена. Занимавал се е с родопските народни песни около две и половина години.
Особен интерес проявявал към местните българо-мохамедански песни. През 1906 г. той съобщил на Настоятелството на Българското книжовно дружество, че след проучване е намерил „следа на старо-българското пеене у помаците, които са запазили и до сега народната песен биз никакво вънкашно влияние било гръцко или турско“. На фонографа е записал песни с восъчни цилиндри от село Богутево, Зорница, Забърдо, Дряново, Павелско, Влахово, Пашмакли, Девин и др. Всъщност Алексей Шулговски бил уволнен от училището в Чепеларе по политически причини, заради приятелските си отношения с Васил Дечев (1866-1941), който е бил кмет на града, известен краевед. Двамата били учители по едно и също време и техни колеги от партията на Радославов са ги нарочили за врагове. Тогавашният директор Стою Шишков (също историк на Чепеларе) е бил извикан спешно в министерството да дава обяснения на тогавашния министър на на родното просвещение Иван Шишманов.
Малко се знае, че след пенсионирането си Алексй Шулговски на свои разноски е пътувал няколко пъти до Киев да събира материали, написал е монография. Трудът му обаче не е приет от тогавашната Академия на науките. Редакторът е заявил, че не може да се гарантира истинността на събраните материали. Трудът му е изчезнал. В библиографията на Стою Шишков (1865-1937) са открити около 20 от събраните от Шулговски песни. В нея има и писмо до проф. Иван Шишманов, в което пише, че има един учител в Чепеларе, наскоро пенсиониран, който след двугодишно щуране из помашките колиби в чепеларско е събрал 500 песни на фонограф и на ноти и текстове. Стою Шишков казва, че ако Шулговски продаде всичко това, ще бъде голям удар по честа на България и моли министъра да се направи нещо и записите да останат в Родината. От събраните 500 родопски народни песни с мелодии и текстове, са запазени само около 23 дешифрирани текста, публикувани в сп. „Родопски напредък” през 1906 г. (бр. 6). За съжаление, до нас не са достигнали оригиналните цилиндри със звучаща музика. Фонографът с цилиндрите е предаден в БАН, но и той изчезва. Не случайно във фонда № 277 на Алексей Шулговски пак в БАН има само 5 документа: Партитура, част II (111 стр.), Нотна тетрадка с руски и български народни песни (36 стр.), три снимки на Алексей Шулговски – сам, със съпругата му и с приятели (в периода 1884-1911 г.), снимка на разградския ученически певчески хор в Русе от 1887 г., снимка на Алексей Шулговски и оркестъра му. В. сп. Българска музика”, бр. 5 от 1961 г. пише, че не е създал семейство. Това не е вярно. Съпругата му се казва Стоянка Иванова, с която живее в София. Жени се през 1908 г. Бригита Шульговская-Монхамър смята, че Алексей Шулговски бил женен за шведка, но тя греши, може би поради факта, че е омъжена за швед.
Що се отнася до поета Усин Керим (1928-1983), работил в първата половина на 60-те г. на ХХ в. в разградския вестник „Лудогорска правда“, разбрах от сина му Кирил (и сега живеещ в Чепеларе), че архивът му е предаден в Смолян. Оказа се, фондът е още необработен. За писателя с псевдоним Димитър Хронев (истинско име Димитър Харалампиев Пенчев (1897-1980), роден и учил в Разград, имах специална среща с племенника му Димитър Мечкаров, живеещ в Чепеларе. Научих интересни неща, но за тях по-късно.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
