Изпратихме края на календарната 2023 година с щастливата вест, че учителите отново получават увеличение на заплатите, при това с над 8 на сто. 1853 лева става стартовата минимална основна заплата. Няма да се спираме върху въпроса кой какво заслужава и доколко го защитава с професионализъм. Причината е, че не веднъж сме обръщали внимание на все по-широката ножица между училищните стандарти и заложените пред самите педагози цели.
Увеличението на трудовите възнаграждения бе оповестено от просветния министър проф. Галин Цоков под претекст „в името на успеха на нашите деца“. Докато отговорните за въпросния просперитет взимат решения в уютните си кабинети и далеч от учителските банки, реалността в много класове далеч не гони постигането на успех. Първото доказателство са тенденциозно окайващо обезкуражителните резултати от изследването PISA. Там българското образование се проваля всеки път, защото налага зубренето на факти като критерий за грамотност. А за всички е ясно, че учениците се провалят, защото не могат да осмислят каква задача им е поставена. „Ние си знаем проблемите, не ни е лесно, работим с деца билингви, толкова си можем“, е най-честото оправдание на учители и директори в малките населени места в Лудогорието, където проблемът с двуезичността понякога е непреодолим. Незнанието на официалния език в страната е ключово за слабите резултати по всички предмети, което е ежедневие, но става достояние само по време на годишните изпити. Това констатират и образователни експерти. „Не разбират задачите“, коментира специалист в областта на точните науки, пожелал анонимност, в отговор на въпроса къде да търсим причините за драстичния срив на миналия изпит в седми клас.
Учениците от новото поколение имат съвсем различни изисквания към начина на поднасяне на учебния материал, докато образователната система предлага единствено финансиране на „модерни“ технологии. Уж за да повишат мотивацията в клас. На този фон вече трета година тече политиката на Европейския съюз за дигитално образование. Според плана за действие до 2027 година децата и учителите следва да се научат на новости при използването на изкуствения интелект, работа с данни, справяне с дезинформация… В специално разработен дигителен образователен хъб учениците сътрудничат с ментори и връстници от цяла Европа, за да изработят собствени проекти. Основите на разбирането за дигитални компетенции бяха заложени в първия европейски проект от 2018 до 2020 година. Сред целите му бяха да научат подрастващите на критично мислене и медийна грамотност, да подпомогнат следващото поколение от аналитици, изследователи и иноватори.
Какво обаче разбраха разградските ученици от красиво описаните приоритети? Някои от тях получиха нови екрани в класните стаи, за да наречем образованието си по-„модерно“, „европейско“. Научихме се и да говорим за СТЕМ среда, отскоро внедрихме „дигитална раница“. Все далечни понятия, прилагани по усмотрение на националните различия. Причината може би се крие и в неразбираемия официален език на Европа, която препоръчва „рамка за цифрово образователно съдържание“, „свързаност и цифрово оборудване за обучение“, „планове за цифрова трансформация за образователни институции“… Колкото неразбираемо звучат съветите, толкова неясно остава прилагането им. С една дума, ползата идва единствено от финансирането на „приоритетни“ проекти, чието значение и ефективност също остават без ясни ползи за учащите. И в края на годината пак броим слабите резултати. Въпреки новия дигитален екран в класната стая. Защото – „толкова си можем“. Сред завършващите абитуриенти има извадки, които знаят българския език колкото средностатистически първокласник. А оправданието е семейната среда, разликите във възможностите на различните випуски, слабата мотивация… Въпреки европейската визия за светлото бъдеще, от което родното образование стои далеч заради липсата на национални реформи. Ние първо трябва да се научим на елементарни знания, за да можем изобщо да започнем да си говорим за участие в „дигитален хъб“.
Какво от това, че проблемите са комплексни, както се оправдават експертите? Начините на преподаване трябва да търсят пресечна точка със съвременните поколения, а не сляпо да преследват ограничени стандарти за грамотност. Но това не означава фиктивно прилагане на европейските политики без оглед на нефункционалната местна образователна система. Не да се изливат пари в толкова желаното и криворазбрано дигитално образование, докато подрастващите просто не разбират какво им се казва, още по-малко какво се изисква от тях. Освен ако целта не е просто за отбиване на номера…
Десислава СТЕФАНОВА
