Дори и след края на Първата световна война, цензурата в пресата на Царство България се запазва много дълго време под различни форми. От нея се възползва и земеделският режим, начело с Александър Стамболийски. Земеделското правителство прокарва в парламента и нов Закон за печата през декември 1921 г. Министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски чрез специална инструкция задължава цензурната комисия да не „допуска във вестниците каква и да е критика против вътрешната и външната политика на правителството“, както и „каквото и да било против цензурата“.
Особено язвителен към софийските вестници е премиерът Стамболийски. Пред вестник „Земеделско знаме“ той заявява: „Да се наведе човек над „Мир“, „Пряпорец“, „Зора“ и „Ден“ е все едно да се наведе над нужници“.
След преврата пък от 19 май 1934 г. в страната са наложени тежки ограничения на печата и е въведен строг режим на предварителна цензура. Още в началото на юни с постановление на Министерския съвет са приети наредби-закони за създаване на Дирекция за обществена обнова и са разтурени партийно-политическите организации. Целта на новия държавен специален институт е да насочва и контролира печата, а заедно със забраната на партиите са ликвидирани и техните печатни издания, което коренно променя картината на българската журналистика.
До началото на Втората световна война управляващите среди приемат още Наредба-закон за печата от юни 1934 г., Наредба-закон за разпространение на печата от октомври 1934 г. и Наредба-закон за временен надзор върху печата от април 1938 г. Тези наредби-закони са юридическата основа за превръщането на печата в контролиран (Тодор Панайотов. (2011). Правна рамка и регулация на вестникарската дейност в България (1879–1947).
Разградският печат, поради своето естество на местен (без да се ограничава само върху локални вести) е сравнително „послушен и не излиза с бели петна. Оценката на вестниците „Разградско слово“ и третия по ред „Разградски новини“ е направена по действащите критерии от времето на социализма в „Български периодичен печат 1844-1944“. Анотиран библиографски указател, том II Н-Я. Съставил Димитър П. Иванчев със сътрудничеството на колектив при Българския библиографски институт. Обща редакция Т. Боров, Г. Боршуков, Вл.Топенчаров. Наука и изкуство, София, 1966). Хронологията на излизащите вестници на български език в Разград за периода 1920 г. – 1944 г. (без някои ученически вестници, единични и рекламни листове) е следната.
„Разградска камбана“. Народен независим орган. Дир.-стоп. С. Чолаков. Урежда ред. к-т. Разград, п-ца Ал. Иванчев. Ц. 1 лв., год., аб. 44 лв. 400 тир. Излезли са 36 броя от 27 окт. 1920 — 21 дек. 1921 г. Бр. 20 и 33 — 35 са ненамерени. Oт бр. 4 излиза седмично. Печата се и в печатниците на Сл. Колев и П. Антонов. Малък местен лист, за издигането на Разград, с много обявления и реклами.
„Разградско слово“. Излиза от 13 юни 1922 г. до 2 септември 1944 г. Седмичен, независим обществен вестник. Местен информационен вестник, занимава се със стопански, благоустройствени и културни въпроси. Против правителството на БЗНС, след 9 юни 1923 на сговористки позиции, а след разцеплението на „сговора“ – на страната на проф. Ал. Цанков; през Втората световна война помества редица антисъветски и антикомунистически материали, стои близо до Иван Багрянов. От 47 бр. подзагл. Независим обществен вестник; от 177 бр. – Независим седмичник. От 122 бр. и съред. Ник. Панчев (до 1924); от 304 бр. урежда ред. к-т; от 408 бр. ред. Григор Попов. От 12 бр. излиза в Разград печатница Ал. Иванчев. Печата се още в печатници: Сл. Колев, П. Антонов, Алекси Димов – Хр. Калев, Хр. Калев, Ал. Иванчев на Хр. Калев — Ц., Леви-Петров и „Дунав“ – в Русе, „Просвета“ и „Отец Паисий“ в Попово, Ив. Кареев в Търговище. Ц. 1 лв,, год. аб. 50 лв. Тираж от 700 до 750 бр.
52 13 юпи 1922-7 септ. 1923; II 53-105 15 септ. 1923-21 дек. 1921; III 106-156 30 дек. 1924-7 март 1926; IV 157-199 16 март 1926-27 май 1927; V 200-248 8 юни 1927-18 ян. 1929; VI 249-291 5 февр. 1929-21 февр. 1930; VII 292-330 28 февр.-23 дек. 1930; VIII -396 1 ян. 1931-18 ян. 1933; IX 397-412 11 февр. -25 ноем. 1933; X -435 1 февр. -26 дек. 1934; XI 436-469 4 ян.-24 дек. 1935; XII 470-512 5 ян.; 1936-18 февр. 1937; XIII 513-551 26 февр-29 дек. 1937; XIV 552-596 5 ян.-27 дек. 1938; XV 597-638 6 ян. 1939-18 ян. 1940; XVI 639-674 27 ян.-24 дек. 1940; XVII 675-679 6 ян. – 25 февр. 1941; XVIII 680-699 10 март-27 ноем. 1941; XIX 700-702 6 дек. 1941-5 ян. 1942; XX 703 720 29 ян.-3 окт. 1942; XXI 721-758 16 окт. 1942-29 апр. 1944; XXII 759-766 14 май-2 септ. 1944.
За 753 сведения липсват; 120 не е намерен.
От 47 подзагл. Независим обществен вестник; от 177 – Независим седмичник. От 122 и съред. Ник. Панчев (до 124); от 304 урежда ред. к-т; от 408 ред. Григор Попов. От бр. 12 излиза в Разград.
Погрешно означени; 322 вместо 321 и 572 вм. 573.
Специални броеве : 133 Специален брой в чест на Тутраканската епопея; 500 юбилеен бр.; изв. брой от 28 февр. 1938 е резюме на сказките, произнесени от Ив. Багрянов
в града ; 722 юбилеен брой ; бр. единствен от 22 апр. 1943 – посветен на Илия Бърнев по случай юбилея му; изв. брой от 21 май 1944, посветен на Негово Блаженство Българския Екзарх Йосиф 1 по случай чествуването му на 21. V. т. г. от Разградската мъжка гимназия, като неин патрон.
Притурки : от март 1923 ; към 46, 47 и 53 ; лист – Найчо Цанов до Ал. Стамболийски ; към 69 (две) ; към 73, 74, 76. (три); 81. 84 (две), 35, 87, 102, 103, 112, 118, 120, 131, 132, 134 (две). 135 (две), 276.
„Разградски общински вестник“. Официално издание на Разградската община. Излиза всяка събота. Разград, печатница П. Антонов. Ц. 1 лв., год. аб. 50 лв. Броеве 1-25 от 14 окт. 1922 — 31 март 1923 и 1-10 от 7 апр. до 11 юни 1923 г. Печата се и в п-ца Слави Колев. Съдържа наредби и обявления на общината и търговски реклами.
„Разградски глас“. Седмичен независим вестник. Излиза всеки вторник. Ред. адвокат Коста И. Ников. Разград, п-ца Ал. Иванчев. Ц. 1 лв., год. аб. 50 лв. Излиза от 10 юли до 14 септ. 1923 г. в 7 броя. Местен обществено-политически и стопански вестник, близък до Демократическия сговор. С много обявления и реклами.
„Право“. Вестник за информация, търговия и култура. Ред. Димитър Михайлов. Разград, п-ца Александър Иванчев. Ц. 1 лв., год. аб. 60 лв. 1500 тир. Излязъл в 14 броя от 21 апр. до 12 авг. 1924 г. Наследник на в-к „Хаджи Димитър“, излизал в Сливен от същия редактор в 9 броя за времето 16 ян. – 1 апр. 1924 г. Броеве на в-к „Право“ 10 и 11 са ненамерени. Печата се и в печатници : „Рекорд“ на Коста Иванов в Разград и Хр. Илиев и Иван Ст. Калчев в Попово. Притурка към бр. 8. Местен лист, помества по една статия, хроника и търговски реклами, за „народен сговор“.
„Разградски ратник“. Защитник на интересите на жителите от града и околията. Излиза всеки вторник. Урежда ред. к-т. Разград, п-ца на Ал. Иванчев. Ц. 1 лв., год. аб. 50 лв.
Излизат 14 броя от 26 авг. до 25 ноем. 1924 г. От бр. 5 гл. ред. Ник. Панчев. Местен културно-просветен вестник за Разград. Много съдебни обявления и търговски реклами.
„Разградски новини“ (втори поред с това заглавие). Независим вестник за култура, информация и реклама. Излиза всяка седмица. Урежда ред. к-т. Разград, п-ца „Рекорд“. От 3 ноем. 1925 до 14 ян. 1926 г. излизат 5 броя. Излиза вместо в-к „Гражданско съзнание“. В редакцията участвува и Ник. Панчев. Местен вестник за Разградска, Кеманларска, Балбунарска и Поповска околия. Задача: „1. Въпроси от обществен интерес ; 2. Информация; 3. Реклама. Обещава да не принадлежи към „ничия политическа партия“.
„Разградски новини“ (трети по ред с това заглавие). Независим обществен вестник. Излиза всеки вторник. Урежда ред. к-т. Разград, печатница на П. Антонов. Год. аб. 70 лв. 800-1000 бр. тираж.
I-52 1 ян.-27 дек. 1927; II 53-104 5 ян.-11 дек. 1928; III 105-156 18 дек. 1928-13 ян. 1930; IV 157-203 21 ян.-30 дек. 1930; V 204-250 13 ян. 1931-5 ян. 1932; VI 251 285 12 ян.-30 дек. 1932; VII 286-311 18 ян.-18 дек. 1933; VIII 312-381 4 ян. 1934-25 юли 1938; IX 382-432 30 юли 1938 -18 ян. 1940; X 433-479 1 февр. – 26 дек. 1941; XI 480-492 6 ян.-24 юни 1942.
За 326 и 327 сведения липсват.
От 328 редактор-стопанин е П. Антонов; от 334 ред. П. Антонов, урежда ред. к-т. След 19 май 1934 г. спрян и подновява излизането си пррз 1938 г.
Притурки към: 63 и 267. Местен културен и стопански седмичник. От 1938 г. на правителствени позиции. Съдържа вътрешни новини,статии по здравеопазване, кооперативно дело, благоустройство и учебно дело, научно-популярно и забавно четиво, театрални и музикални рецензии, обявления и реклами.
И от горните данни, и от прегледа на самите издания се вижда, че „Разградско слово“ е много по-широко скроен вестник, което естествено зависи от многостранния светоглед на Григор Попов и съдействието на неговите сътрудници.
Ето и данни за още няколко интересни разградски издания:
„Самоборец“. Вестник за фармация и обществени санитарни въпроси. Орган на разградската група от Аптекарския съюз. Излиза два пъти месечно. Ред. А. Кантарджиев. Разград, печатница Ал. Димов – Хр. Калев. Ц. 1 лв., год., аб. 40 лв. Брой 1 от 1 дек. 1926 г. Малък местен лист за аптечни и здравни въпроси, със статии и хроника.
„Разградска поща“. Независим информационен седмичник. Ръководи ред. к-т. Разград, печатница Христо Калев. Ц. 1 лв., год. аб. 50 лв. Броеве 1-3 от 3-19 авг. 1928 г. Според някои са излезли 1 – 5 броя. Източник: Никола Панчев, Колко и какви вестници са излизали в Разград от Освобождението до днес, Разградски новини, бр. 138, 27 ян. 1929. Местен информационен и рекламен лист.
„Седмични новини“. Полуседмичен независим вестник. Ред. Вел. Димов. Изд. К. Пенчев. Разград, печатница Ал. Иванчев. Ц. I лв. Год. аб. 100 лв. 1000 тир. Броеве 1-3, от 8 до 16 дек. 1930 г. Местен лист, с прегледи, научно-популярно четиво, местни новини, търговски реклами и др.
От представената тук информация за сравнително краткия времеви период се вижда, че доайените на разградския периодичен печат на български език са вестниците „Разградско слово“ и „Разградски новини“. Последният излиза в по-голям тираж, но за по-кратко време. „Разградски новини“ е в по-изгодна позиция, защото издателят Петър Антонов разполага със собствена печатница. Независимо от това, че Григор Попов е принуден да плаща на други печатници, „Разградско слово“ излиза за по-дълго време. Другите споменати вестници са с епизодичен живот и не оказват някакво съществено влияние върху читателската публика и обществено-политическия живот в Разград.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
