Стоян Цонев Цонев е роден през 1956 г. в Садина.
Завършва МГ „Баба Тонка“ в Русе и ВИММЕСС със специалност „Изчислителна техника“.
Работи като инженер в Комбинат за радиотехническа апаратура – Велико Търново и като офицер в МВР – Търговище.
Издадени книги: „Садина – забравени истории от прашните архиви“, 2008; „Садина – забравени истории от прашните архиви II“, 2009; „Садина – забравени истории от прашните архиви III“, 2009; „Загадъчната мадона от Садина. По следите на една невероятна легенда“ 2010; „Садина – забравени истории от прашните архиви IV“, 2011; „Българийо, за тебе те умряха…“, 2011 (съавтор); „Садине – с друго име Раклум…“, 2012; „Садина – помен за незапомнените“, 2014; „И те за теб достойни, майко, бяха…“ 2016; „Садински летописи“, 2016; „Въбел – Раклум – Садина. Османски извори за садинската история.“, 2018; „Капанци от старо време. Османски извори за садинските родословия.“, 2019; „Садинските белокаменни чешми“, 2020, „Орисия българска“, в процес на издаване в Австрия.
Негови научни публикации са печатани в специализирани исторически сборници.
Автор е на популярни статии в периодичния печат.
В днешния брой публикуваме негова статия, свързана с бойния път на 19-ти пехотен полк.
От 30 ноември до 2 декември се провежда едно от кръвопролитните сражения на Добруджанския фронт, първото в българската история, съпътствано от противникова „танкова“ атака и последвано от пленяване на вражески „танк“, т.е. брониран автомобил. (Предшествано е от среща с английски брониран автомобил на Южния фронт, но той е имал късмет да остане читав и да се спаси.). Активно участие в това сражение взема 19-ти пехотен Шуменски полк. Както и друг път в подобни случаи, отбелязваме, че официалното наименование на полка е „Шуменски“, но това всъщност си е разградският полк, дислоциран винаги в града и съществувал допреди двайсетина години, в който са служили поколения мъже от района.
Позицията на 19-ти пехотен Шуменски полк, който изнася тежестта на тридневните боеве, е в района на силно издадената напред кота 234 до с. Балтаджещи, като вдясно от него е разположен 31-ви пехотен Варненски, а вляво са 47-ми пехотен и 48-ми пехотен полкове. Срещу тях напредват целите 9-та и 10-та Сибирски дивизии и части от 61-ва руска дивизия.
В продължение на няколко дни българските окопи са подложени на непрекъснат обстрел от тежката руска артилерия и са сринати.
Пред фронта на мобилизираната от Поповска околия трета дружина на 19-ти полк се появява несрещана дотогава противникова военна техника – 2 бронирани автомобила „Остин“, придружавани от гъсти редици пехота.
Посрещнати са с ожесточена картечна и пушечна стрелба. Принудени са от огъня на българската артилерия да се изтеглят, успявайки преди това да нанесат сериозни поражения сред бранителите.
За сражение с участието на четири бронирани машини се отнася руското съобщение, свързано с пленяването на бронеавтомобил от българите на 17 ноември. Датата не бива да смущава, защото Русия приема григорианския календар на 31.12.1918 г. и отбелязаният в руския документ 17 ноември съответства на 30 ноември по нашему :
„17 ноября 1916 года в 16 часов была назначена общая стрелковая атака, и за семь минут до начала ее броневому автомобилю 24-го отделения „Скобелев“ под командой подпоручика Руднева было приказано выехать в бой.
Приблизившись к проволочным заграждениям противника, машина открыла по его окопам огонь из пулеметов. Но в это время один за другим разорвавшиеся снаряды своими осколками выбили заднюю дверцу и вывели машину из строя.“
През следващия ден настъплението на противника е подновено и с големи усилия е отбито около 14 ч. и 40 мин.
Упоритата отбрана принуждава руското командване да концентрира силите си в нощно настъпление срещу 19-ти пехотен Шуменски полк, като в 18 часа на 2 декември освен основните сили е вкаран и резервът – 38-ми Сибирски полк, който целият е насочен само срещу кота 234.
Посрещнат е с убийствен огън и редиците му са почти напълно унищожени. По данни на пленници, в отстъпление са се спасили едва около една пета от атакуващите.
При отблъскването на тази атака от полка са убити 1 подофицер и 17 войници, ранени са общо 323, контузени 181 и неизвестно пропаднали 2 души.
На следващия 3 декември са изпратени малки български групи, за да заринат в изкопаните неприятелски окопи разпръснатите по полето около 700 противникови трупа.
Пред мрежите са и двата изоставени противникови бронирани автомобила. За тяхното пленяване свидетелстват писмени сведения от различни полкове на Четвърта пехотна Преславска дивизия.
В предложението за награждаване с орден за храброст на командира на 5-ти артилерийски полк полковник Стефан Стайчев е упоменато, че трето отделение на полка е унищожило при Сараджа два от настъпващите три бронирани автомобила.
Други документи на дивизията съобщават за появили се общо 4 бойни машини пред фронта на 19-ти пехотен и съседния му вляво 47-ми пехотен полкове.
В историята на 2-ри тежък артилерийски полк, участвал в същото сражение, се споменава, че първите два „танка“ са напреднали в посока на позицията на 47-ми пехотен полк и са били поразени, а другите два са се насочили към кота 234.
Според същата история по-късно единият от засегнатите бронеавтомобили е бил довлечен до телените мрежи, а другият не бил в състояние за изтегляне.
През същия ден е назначена една команда от 3-та пионерна рота, командвана от поручик Иван Терзиев, на която е възложено да измъкне и закара в тила двете повредени неприятелски машини. Командата успява да изтегли само единия автомобил („Скобелев“), който в същия ден е откаран в Балтаджещи.
Най-подробно е предадена информацията за сражението в историята на 4-та пионерна дружина:
„Между 8 и 9 ч. на 30-и ноемврий руската многочислена артилерия, настанена на дълбоки закрити и удобни позиции, откри огън по цялата позиция на 4-а дивизия. Под закрилата на артилерийския огън неприятелската пехота започна настъплението си.
В 9 часа артилерията на врага откри огън по целия фронт на 48-и полк. Огънят бе насочен главно по телените мрежи, а след това се пренесе по окопите, които се добре очертаваха. Позицията се обстрелваше флангово и от мониторите, застанали зад скалата около село Калакьой. Под прикритието на артилерийския огън врагът настъпи. Целият гребен се покри с настъпващите неприятелски вериги, които към 16 часа достигнаха на 600 крачки от окопите. В това време неприятелската артилерия пренесе огъня в тила. В 17 часа вражеските поддръжки се приближиха и целият боен ред се понесе в атака. Нашата артилерия даде преграден огън, а бойците откриха вихров пушечен и картечен огън. Въпреки силния огън русите достигнаха до първия пояс на телената мрежа, а на някои места се промъкнаха и почнаха да хвърлят ръчни бомби в втория пояс. В 23 часа врагът бе отбит и отстъпи с голем загуби на гребена, от който бе започнал атаката…
Още в 7 часа неприятелската артилерия откри рядък огън по позицията на 19-и полк. Към 9 часа артилерията усили огъня си и неприятелските вериги, последователно една зад друга, почнаха настъплението си. В 1230 часа вражеската артилерия откри барабанен огън по окопите около кота 234. Много от окопите бяха срутени. Под прикритието на барабанния огън неприятелските вериги доближиха до телената мрежа. Нашите бойци откриха вихров огън. Два неприятелски танкове с картечници се приближиха, за да поддържат настъпващите вериги и да направят проходи в телената мрежа. Мръкваше се. Почна се ожесточен бой с огън и бомби, който продължи почти през цялата нощ. Противникът се оттегли и залегна в гънките на местността, за да започне наново атаката си на другия ден…
В 3 часа през нощта на 2-и декемврий русите предприеха нощна атака срещу позицията на 19-и полк (К. 234). Нашата артилерия даде преграден огън. Вражеските вериги минаха през преградния огън на артилерията и се доближиха до телената мрежа на К. 234, която почнаха да режат. Славните Шуменци срещнаха врага с вихров пушечен огън и бомби. Атаката бе отбита. След малко в тъмнината русите предприеха втора яростна атака, но с преграден артилерийски пушечен и картечен огън към 5 часа и тази атака беше отбита.
През деня между батареите от двете страни се води борба. Руската артилерия обстрелваше особено силно окопите на 19-и полк и много от тях бяха разрушени. Към 17 часа огънят на вражеската артилерия по окопите се обърна в барабанен. Русите пуснаха в атака срещу 19-и полк корпусния си резерв. В 18 часа целият 38-и руски полк (корпусен резерв) се приближи и понесе вихрено в атака, но на 200 крачки от телената мрежа русите бяха посрещнати с преграден огън от нашите батареи.
Бойците от юначния 19-и Шуменски полк изскочиха от разрушените си окопи, откриха вихров огън и почнаха да хвърлят бомби. Русите на можаха да преодолеят този огън.
И последната руска атака, в която вкараха и корпусния си резерв бе сломена от легендарно храбрия 19-и полк. Русите претърпяха големи загуби и отстъпиха преследвани с огън.
Само пред фронта на полка бяха изоставени убити повече от 200 трупа.“
Бюлетинът на Щаба на действащата армия от 03.12.1916 г. обръща подобаващо внимание на победата, подчертавайки с дебели букви в едър шрифт подвига на войниците от 19-ти пехотен Шуменски полк:
„В Добруджа днес русите продължиха отчаяните си атаки срещу лявото крило на позицията ни. След усилена подготовка с артилер., пушечен и картечен огън, който трая през целия ден, в 6 ч. сл. пладне русите предприеха седмата си поред, от произведените в последните два дни атаки…
По целия фронт обаче, атаката биде кърваво отбита от нашите непоколебими полкове, от които най-много се отличи юначния и безстрашен 19-и пех. Шуменски полк.
В атаката взеха участие и 3 бронирани автомобили, два от които бидоха разрушени от нашия артилерийски огън, а третият биде прогонен; пленихме 132 войници от 10-и, 39-и и 40-и сибирски пех. полкове и от 241-и пех. руски полк.“
Текстът от гърба на великолепна снимка, озаглавена „На почивка след жестоките боеве на 29 и 30.11.1916 г. в отбраната на Кота 232“, пояснява, че офицерите на нея са командирът на 9-та рота поручик Попноев, субалтерните офицери поручик Щерев и поручик Станев (Станчо Станев Колев, с цигарата в уста), както и подпоручик Лазаров от картечната рота и илюстрира осъзнато историческо значение на фотографията „която ще остане спомен от онези славни дни, когато войникът от 19-ти полк се е бил един срещу 30 и бесните вражи вълни (17 бесни редици с автомобили, въоръжени с картечници) са се разбивали в неговите юнашки гърди“.
Стоян ЦОНЕВ
