Рая Й. Заимова е професор д.и.н. в Института за балканистика с център по тракология (БАН). Публикува в България и в чужбина изследвания в областта на културната история и общуванията между Запада и Изтока през модерната епоха; ръководител е на редица национални и международни проекти. Чете лекции в СУ „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет; главен редактор е на сп. „Etudes balkaniques“; членува в редица национални и международни сдружения. Автор е на монографии, съставител и редактор на редица колективни издания у нас и в чужбина. Публикува в превод на български съчиненията на Шарл Дю Канж, „История на империята на Константинопол“ (1992), „По следите на… Одисей“ (2008), както и френски документи за Балканите.
Проф. Заимова е с разградско потекло. Дъщеря е на големия българист и славист проф. Йордан Заимов, чиято майка Райна Йорданова Ненова /по мъж Заимова/ е от Разград. Райна Заимова е сестра на големия разградски и български художник Георги Йорданов /Гогата/, на когото е посветен този текст.
Роденият през 1892 г. в град Разград Георги Ненов е син на чорбаджи Йордан Неноглу, собственик на три мелници и редица други имоти в този край на Лудогорието.
В семейна и приятелска среда е известен като Гогата.
Майка му се именува Неда Ниделчова. Семейството е многобройно. Георги завършва ІV клас на Разградската мъжка гимназия (1909). Желанието му да следва живопис в Италия не се осъществява поради бащиното скъперничество. Затова между 1911 и 1915 г. следва в Художественото индустриално училище в София. Междувременно и според спомените на неговия сестрин син и мой баща Йордан Заимов, бъдещият художник участва в обсадата и превземането на Одрин по време на Първата балканска война (март 1913 г.). През септември 1915 г. е мобилизиран в тежкия артилерийски полк в град Шумен, а от октомври 1918 г. е уволнен и преминава в запас.
Свидетелството му за свето кръщение и това за свето венчание с Елена Тодорова (1921) са издадени от съответните свещеници в църквата „Св. Никола“ в Разград. По-голямата част от живота си Георги прекарва в родния си град и в околните села, където работи като учител по технически предмети в прогимназиални и средни училища. Още през 1919 година специализира живопис в Художественото рисувално училище при Иван Мърквичка, Драган Даниилов, Петко Клисуров, Цено Тодоров. Негови съвипускници са Крум Кюлявков, Христо Ясенов и Коста Петров – все поети и художници, изявени като дейци на ВМРО и тесни социалисти. В повечето случаи подписва картините си и писмата като Георги Йорданов. Специално портретът му на Христо Ясенов е публикуван във вестник „Лудогорска правда“, бр. 95 от 26.ХІІ.1959 г.
През 1920 г. участва в основаването на Северно-българско дружество на художниците от този район на България. Първият председател е Атанас Михов, смятан за един от създателите на пейзажната живопис у нас. Целта им е да уреждат пътуващи изложби из страната, както и да се изявяват пред обществото, да покажат свободомислие в популяризиране на родното изкуство. В устава на организацията се залага работа за обединение на всички дружества на художниците в България. Желанието им е и да създадат свой дом за изложби на творбите си. Лозунгът на дружеството гласи „Изкуството за народа“ и напомня за създаденото по това време движение в изобразителното изкуство, чиято задача е посредством визуални образи да се претворява родната земя и нейните хора. След края на Първата световна война творците насочват перото и четката си към портретната живопис, ще рече към индивида и неговите специфики, както и към естествената среда на човека.
Георги Йорданов Ненов взима участие със свои творби в Русе, Шумен, Търново, Сливен, Разград и София. Основните теми, които го занимават е природата от родния му край, както и портрети на близки и по-далечни мъже, жени, деца. Приема Лудогорието като изключително красив край, недостатъчно отразен в поезията и изобразителното изкуство. Композицията му „На полето“ е откупена на изложба в Русе, а през 1930 г. в София е награден за портрет на майка си Неда. Няколко десетилетия по-късно Никола Мирчев и Стоян Сотиров високо ще го оценят като „Рембрантова работа“.
През 1930-те години се сменят правилата за учителстване, а изказванията му за търсене на истината и борбата му за по-справедлив живот, демократичност и човечност стават повод за временното му уволнение от работа. Макар и в пенсионна възраст, Георги не престава да твори в родния Разград. Участва активно в художествени изложби, води дискусии със столични първенци по въпросите на изкуството и популяризирането му. Стремежите му са да запази творческото си място в Лудогорието и в същото време да не бъде пренебрегван от софийските критици на изкуството.
Постиженията на Георги са в областта на портретната живопис, пейзажа, натюрморта и отчасти в малки композиции. Част от картините са откупени от картинната галерия и Окръжния съвет в Русе, друга част от Окръжния съвет в Разград с цел да послужат за основа на бъдеща галерия в града. Немалко от творбите му са наградени на Общи художествени изложби, други намират място в каталози, частни сбирки и в ателието на Георги на улица „Раковски“ 20.
За петдесетгодишнината от творческата му дейност Съюзът на художниците отказва да организира негова самостоятелна изложба с аргумента, че това може да стане, ако „творбите са на високо ниво“. Все пак през 1962 година е награден с орден „Кирил и Методий“ – І степен, а комисия одобрява картините му в ателието, като посочва значимостта им за градското общество. Уреждането на галерия в къщата му става бавно и с много бюрократични проблеми. Все пак художникът е удовлетворен донякъде от масовите посещения и отзивите на Александър Петров и изкуствоведа Кирил Кръстев, които оценяват частната галерия като единствена по рода си в страната.
Наред с творбите му на Иван Вазов и Раковски, Никола Ганушев и опълченци, не липсват портрети на комунистически величия – факт, който е изцяло в духа на 1950-те години, когато т. нар. народна власт трябва да ги окичи на обществени места. Въпреки тази „близост до народа“ Георги не се примирява с пренебрежителното виждане на редица отговорни лица, които разглеждат провинциалните художници като по-долна категория.
Днес 138 картини на Георги Йорданов Ненов се съхраняват във фонда на Художествената галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград. Осем портрета с маслени бои и три скици на членове на семейството на Йордан Заимов, както и два пейзажа оформят малка частна колекция напомняща за дарбата на художника от Лудогорието.
Проф. д.ист.н. Рая ЗАИМОВА
