Д-р Айлин Фърънджъ от Исперих е завършила ППМГ „Акад. Никола Обрешков“- Разград. Следва медицина в МУ – София и след дипломирането си специализира в групата на „Аджибадем Сити Клиник“ – София. В момента е единственият ангиолог в болница Аджибадем Сити Клиник – УМБАЛ „Младост“ в столицата. Провеждала е професионални стажове по линия на IFMSA – Международната федерация на асоциациите на студентите по медицина, в Ливан, Русия и Бразилия, както и курс на IUA в Чехия. Владее английски, турски и немски език. Тази година придобива втора магистратура – „Обществено здраве и здравен мениджмънт”, от Медицински университет – София. От август 2023 г. има сертификат за високоспециализираната дейност „Ултразвукова съдова диагностика”.
Д-р Фърънджъ участва в български и международни конгреси в областта на ангиологията, флебологията, лимфологията, съдовата хирургия, невросонологията и ултразвук в медицината. Автор и съавтор е на научни трудове и публикации в български и чужди списания.
Д-р Фърънджъ, защо избрахте медицината?
Вярвам, че моят професионален и житейски път е начертан в медицината. Смятам, че призванието ми е всеки ден да се докосвам и да ставам част от човешки съдби, да помагам, колкото е по силите ми, и никога да не се отказвам. Целенасочено кандидатствах и с най-висок бал бях приета в профилирана паралелка по биология и химия в ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ в Разград. Имах късмета да попадна на невероятни преподаватели, които ме научиха на дисциплина, постоянство и стремеж към най-доброто. През годините активно участвах в национални олимпиади и състезания по биология и химия. Това ми осигури една висококонкурентна среда в национален план. За мен ваканциите и почивните дни означаваха повече време за учене. В 11-ти клас, както и през следващата година изкарах отлична оценка на национално състезание по химия и бях една от малкото в страната, освободени от кандидат-студентски изпити във всички химически паралелки в реномирани университети. Но целта ми беше медицината. Така, след много усилена подготовка с моите преподаватели от Разград – г-н Веселин Веселинов, г-жа Ивелина Христова, г-жа Диана Райкова и г-жа Диана Добрева, в 12-ти клас кандидатствах в четири университета в страната и бях приета във всеки един от тях по първо желание – „Медицина“. Избрах Медицински университет-София. Така започна моето пътешествие в света на лекарската професия.
С какво Ви привлече специалността „Ангиология“?
Ангиологията е една съвременна, изпреварваща съдовите инциденти специалност. По време на студентските години повечето колеги бяхме се насочили към хирургични специалности, в това число и аз. След завършването си имах възможността да избера между хирургична и нехирургична специалност, а именно между съдова хирургия и ангиология. Аз избрах непознатото и чуждото за мен – ангиология, избор-предизвикателство. Това е наука за съдовете в човешкото тяло, една сравнително нова специалност на съвременната медицина, която цели да открива съдовите заболявания в много начален етап, още в „зародиш“, да ги проследява, да предвиди и да предотврати съдовите инциденти като инсулт, инфаркт, гангрена, спукване на разширен съд, белодробна тромбемболия. Ролята ни не е да кажем на пациента, че е реализирал инсулт или инфаркт, а да предвидим колко е рисков профила му, да изследваме всички достъпни съдове на тялото, при нужда да направим по-подробни изследвания, в това число и генетични, за да получим информация за съдовото му състояние и да сме няколко крачки преди инцидента.
От медицинска гледна точка, кои съдови случаи са спешни?
Всички състояния, които са свързани с откъсване на тромб – емболия, запушване – тромбоза, разкъсване на съд – дисекация и руптура, са спешни състояния в съдовата медицина. Инсулт, инфаркт, гангрена, тромбофлебит, белодробна тромбемболия са състояния, които могат да причинят тежка инвалидизация или фатален край. Всъщност в това се крие адреналинът на нашата специалност – да успееш да ги изпревариш. Лично аз тогава съм най-удовлетворена. Често имам пациенти, които постъпват в кабинета по повод разширени вени, но при един подробен преглед на артериите и вените на цялото тяло се откриват други, по-тежки съдови заболявания, като разширения – аневризма на коремната аорта, които могат да доведат до фатален край. Откривали сме и много големи стеснения, стенози, на сънните артерия, което е едно прединсултно състояние, но пациентът може да няма никакви оплаквания, дори да се чувства здрав. Всъщност повечето съдови заболявания не болят, ако не е станало твърде късно. Именно затова повечето инсулти, инфаркти се развиват тихо. Ангиолозите успяваме да диагностицираме разширенията преди спукване, както и стесненията преди да е настъпило пълно запушване. Правим го с т. нар. доплерово изследване, което е безвредно, без болка, без рентгеново облъчване и без контраст. Прилагаме го при абсолютно всички групи пациенти – от новородени и бременни до тежко болни пациенти. Това го прави едно уникално изследване на съвременната медицина.
Пандемията постави на изпитание и лекари, и пациенти. С какво ще запомните този период?
Ако трябва да опиша с една дума, тя би била „катарзис“. Лекарите и здравните работници разбрахме, че не знаем всичко, но и пациентите осъзнаха, че трябва да се доверят и да уважават неуморния труд на здравните работници.
Българинът подобрява ли здравната си култура или остава на „поправителен“?
Българинът подобрява здравната си култура по отношение на съдовите заболявания. Все по-често пациентите, които знаят за тази рядка специалност „Ангиология“ се самонасочват към профилактични прегледи при нас. След пандемията немалко хора решават да проверят състоянието на съдовете си, общопрактикуващи лекари и колеги от други специалности все по-често изследват и интерпретират фактори, свързани със съсирваемостта на кръвта и насочват пациентите към нас за доплерово изследване. За съжаление, откакто човечеството премина през тежката пандемия, личните ми наблюдения от практиката са, че съдовите заболявания подмладиха възрастта си с поне 10 години. Разбира се, че Ковид-19 инфекцията е само един рисков фактор, към който като добавим психо-социален стрес, нездравословен начин на живот и тютюнопушене, неизбежно се понижава възрастта на пациентите със съдови заболявания.
Има ли моменти от практиката, когато емоциите надделяват и как се справяте в подобни ситуации?
Разбира се, че има. Но се научаваме да не го показваме. Ако няма такива моменти, значи сме се роботизирали. Емоциите са много важна част от нашата работа. Позитивните емоции и извоюваните успехи ни мотивират да продължаваме напред по-устремени, а негативните ни карат да се смирим, да си зададем въпроса „защо“ и с отговора да продължим напред по-силни. Да усетиш чуждата болка е висша форма на състрадание. Лекарите всеки ден преживяваме и болката, и радостите на нашите пациенти. С част от моите пациенти сме като роднини. Често имам цели фамилии, които се проследяват при мен. Това неизбежно поражда една емоционална връзка „лекар – пациент“.
Д-р Фърънджъ, какво в здравната ни система може да се подобри, а още не се случва?
В Европа водим класацията по честота на сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания. Необходима е национална скринингова програма за съдовите заболявания, с която значително може да намалим честота на съдовите инциденти сред нашето население. Ангиолозите сме едва около 30 в страната и сме съсредоточени предимно в столицата. Много малка част от пациентите знаят за нашата специалност. Това затруднява достъпа до нас, особено за по-отдалечените места. А реално всеки пациент, който си има кардиолог, трябва да има и ангиолог, защото сърдечносъдовата система е една цяла и в повечето случаи болно сърце означава и болни съдове, както и обратното. Всеки диабетик, който си има ендокринолог, трябва да си има и ангиолог, защото диабетът може да уврежда съдовете. Всички пациенти с високи холестероли, пушачи, онкоболни, бременни, пациенти с инсулти или инфаркт в семейството по първа линия, пациенти с разширени вени, тромбофилия, на продължителна хормонална терапия, пациенти след продължително обездвижване, са с рисков съдов профил и са показани за консултация при ангиолог.
Ежедневните срещи с пациентите на какво Ви учат?
На човещина. На търпение, на борба, на екипност „лекар-пациент“ в борбата със заболяването, на кураж и благодарност. Всеки пациент пристига в кабинета с личната си история и болка, а аз винаги се стремя да си тръгне от кабинета поне на половината с болката, с която е дошъл при мен. Невинаги успявам, но винаги се опитвам да го постигна.
Ежедневно се запознавам с различни пациенти и се сблъсквам с човешки съдби. От всичко, което съм научила дотук, най-ценният урок е да сме смирени и благодарни за всичко, което имаме – здравето, семейството, принципите.
Съчетавате успешно ролята на медик и родител. Кои са водещите критерии при отглеждането и възпитанието на Вашето дете?
Да, вече три години съчетавам две трудни, но пък толкова хубави професии – майка и лекар. Водещите критерии в отглеждането на нашия син беше да е неекранизарано, офлайн дете. Той доскоро почти не виждаше и не знаеше за екрани. Сега вече има ограничен достъп до тях, за кратко време и с подбрано съдържание. Стремим се да отглеждаме и възпитаме многоезично и мултикултурно дете на съвременния свят – дете на света. Нашият син расте с два езика – турски език (който се говори от родителите му) и български език, който се говори от всички останали. Благодарение на неекранизираното време, той проговори доста рано и към 3-годишна възраст вече добре се справя и с двата езика. Многоезичните деца демонстрират висока адаптация, голяма конкурентоспособност и успехи във всички аспекти. Със съпруга ми се опитваме да станем поне толкова добри родители, колкото са нашите.
Много Ваши колеги след дипломирането си търсят реализация в чужбина. Вие защо избрахте да останете в България?
По време на студентските години паралелно с университета учех и немски език. Аз също имах опцията да замина. Всъщност и заминаването, и оставането бяха трудни решения. В нашето съсловие се води една вечна борба, независимо къде си. Аз избрах да остана тук, но постоянно да се усъвършенствам с курсове и стажове в чужбина. По време на студентските ми години, а и след това, имах възможността да се докосна до медицината в Европа, Южна Америка, Азия и Близкия Изток. Кандидатствах и проведох международни професионални стажове в болницата на Американски университет в Бейрут, Ливан, в Университетската болница в Таубате, Сао Паоло, Бразилия, в Университетска болница в Самара, Русия, както и обучения в Чехия и Турция.
Вярвам, че не трябва да се примиряваме с наученото дотук, а постоянно да надграждаме, за да може да предоставяме качествени здравни грижи на световно ниво за нашите близки и пациенти.
Освен за медицина, кои са другите любими теми за дискусии във Вашето семейство?
Медицинските дискусии и темите за образование и възпитание доминират в нашето семейство. Аз идвам от учителско семейство, а моят съпруг е трето поколение лекар. Често се случва нашият син да казва: „Имам няколко болни, отивам да ги преглеждам“ и да се върне със стетоскопа да ни преслуша или с термометър да измерва температура. Ако не говорим за медицина и пациенти, обикновено говорим за сина ни и бъдещите ни планове.
Накрая на нашия разговор, д-р Фърънджъ, какво си пожелавате на Вас и Вашите колеги?
Бих искала да им пожелая крепко здраве, за да продължават да даряват здраве на своите пациенти, да се чувстват удовлетворени, уважавани и оценени всеки път в края на тежкия работен ден. Към всички разградски колеги бих искала да изразя своята искрена благодарност, че ги има и всеки ден полагат неуморни грижи за нашите близки, познати и за всички прекрасни хора на Лудогорието.
Нади КАРАГЬОЗОВА
