Неочаквано и изненадващо преди дни ни се обади един стар познайник – Димитър Павлов, колоритен и устат разградчанин, известен на по-възрастните ни съграждани с активните си изяви като социалист в местната политика от близкото минало. Самият той на шега се определяше преди време като „икономист, юрист и вечен социалист“ и искрено се забавляваше с прякора Червената Мита, който някой му бе лепнал още в първите години след прехода.
Понеже изчезна не само от политическия, ами въобще от градския хоризонт, логично бе да го попитаме:
– Здравейте, адвокат Павлов, не сме се виждали отдавна, къде сте, как сте?
– Първо, аз не съм само адвокат, а съм и адвокат. Тръгнах след децата и сега съм в София. Случи ми се и автомобилен инцидент, поради което съм и трудно подвижен. Получи си го гадът, ще кажат някои мои „доброжелатели“, но аз не им забелязвам. Вече съм в „добавеното време“ и ми остава толкоз, колкото ще ми отреди Господ. А иначе Разград е чудесен град с прекрасни хора…
– И сега какво?
– Вие, като сериозно издание, винаги сте били любезни да помествате някои мои – на Червената Мита – становища по различни въпроси, та това искам да се възползвам да изложа неща, които съм длъжен да кажа, но не съм успял преди да го направя. Времето ми изтича, ей! Разчитам на Вашето разбиране за свобода на словото, досега не съм разочарован от Вас…
– Нещо за БСП и политиката ли? – питаме го ние…
Да, оказа се, че за БСП и за политиката, за държавата и за Разград иска много неща да сподели Димитър Павлов, който още на следващия ден ни изпрати своето изложение. Личните му наблюдения са интересни и искрени и затова ги предлагаме на нашите читатели.
Първо, за моята партийка и за съидейниците ми
За да е на това незавидно дередже сега моята партийка, съм виновен лично аз. Защото трябваше да им чукна главите на „абонатите“ и да ги пратя да си почиват. Туй са хората, дето все ходеха по конгреси, пленуми, членове на общински съвети; стояха на трибуните по конференции, гледаха мъдро и даваха „умни насоки“. Само в Разград останаха персони от ОК на БКП да дават тон на политическия живот на организацията ни.
Когато организацията ни бе в подем, след избора на Венко Узунов за народен представител, тези хорица направиха всичко възможно да не се консолидират тези нови лица в ядро.
Липсата на партизанско-интригантски опит на ентусиастите не им даде възможност да се изявят по-пълно пред организацията ни. Кариеристи, интриганти и какви ли не ги изкараха – щото много ни бива в таз насока, и те се разколебаха. Една нарочно поставена леля задаваше въпроси по адрес на едно лице от новото ядро и специално го питаше какво е работило. Тя, тази питащата леля, цял живот е водила един тефтер, а коментираното лице на 23 години, след завършване на инженерно образование, започва трудовия си стаж като началник на цех с 400 работници на главата. Цехът бе гръбнакът на предприятието, изпълняващо тогавашната валутна програма. Шефът на предприятието стана герой на социалистическия труд, а след време прокуратурата му повдига обвинение на същото основание, дето го удостоиха. Добре, че дойде тази демокрация, че закриха делото. Та тази леля, питащата, за целия си живот бе създала принаден продукт, колкото тази инженерка бе създала за година и половина….
Сега ще кажа някои неща, дето съм ги казвал и преди, но сега е моментът пак да ги повторя.
Виждам, че разградската организация се подмладява, но не знам доколко ще се освободи от опекунството, щото на някои хора им е хоби да го правят, и то към обяд, когато се понаспят и успеят да си умият очичките.
За да е силна една политическа организация, й трябва да са налице три условия – апарат, пропаганда и пари. Само с едното или двете, не става. Трябват и трите неща.
Апаратът, структурите показват на обществото, че има формирование, което следва набелязаните цели, като събира членове и симпатизанти. Моята партия последователно държи идеята за социална справедливост и трябва да я отстоява, както и да стои на предна линия. Друг е въпросът доколко успяваме. Сега сме на края на коневръза и нещо не ни се чува приказката. Скачаме като кантонерски петли срещу бързия влак, но отдалеч, щото, наближавайки, влакът ще ни разпилее перушината покрай линията.
По отношение на пропагандата нещо го закъсваме.
Най-значимо са парите. За съжаление, е така. Който казва, че парите не означават кой знае какво – или ги има достатъчно, или е в друг свят, нематериален.
През 1990 г. бях за първи път на партийна конференция – на БСП. Член съм от 1980 г. на БКП и не бях ходил на такъв форум. Позволих си да се изкажа и посочих, че партията ни трябва да е самостоятелна, икономически независима единица, като политическа формация. Нямаше реакция и след конференцията, тоест някой си льольо от село ще ни дава акъл. Е, ха сега да Ви видя какво правим сега? От 1990 г. насам винаги при присъствието на високопоставени особи съм поставял въпроса за финансовия статус на партийката ми. Посочвал съм, че е специфичен проблем, който да не се решава публично, но явно няма решение и към днешна дата.
И какво се получи? Който плаща, той поръчва музиката. Тати плати и някои отникъде станаха евродепутати. Дано си намерят половинка в Европарламента. Няма само Мария Габриел да се офайдоса, я. Прецакахме наше момиче, дето го къткахме и отглеждахме за Европа, но сега пък му дадохме да управлява енергийни ресурси – за компенсация….
По-важното е какво ще правим нататък
Предстоят местни избори, по-нататък и за президент. Дано няма парламентарни…
Партийното строителство не е лесна работа и нека да го знаят всички – наши и чужди. Само ДПС следва правилните насоки, дето ги даваха партийните школи навремето.
Но по същество. Никой от политиката не си е отишъл с фанфари. Късмет имат някои, дето ги изпращат с венци и духова музика. Е, има и такива, дето ги простряха на паважа, по градинките или пред входа на блока, ама такъв им е бил късметът. Щом не са се отчели където и на когото трябва и когато трябва…
Но има и играчи. За тях може да говорим, между другото.
Да си знаят – който влезе в политиката, трябва е готов с три неща: с какво ще се офайдоса лично, какво ще прави като излезе и кого ще предложи за приемник.
Няма по-голям интерес от личния. Навремето казвахме: винаги верни на партита, където народът, там и ние. Сега нещата са в интереса. Малцина са с висок морал. Но това се изгражда и възпитава в усещането за държавност.
Има примери. Една комсомолска активистка стана сътрудник на Хелмут Кол при обединението на Германия. След време я избраха за канцлер, почти 14 години. За танте Меркел не се чу нищо скандално в личен план. Остана си в панелката от стария режим. Не се офайдоса с нищо лично. Сега е уважавана пенсионерка. Ами за Жан Виденов, за него нещо лично да сте чули? Всичко е от човека. Имаше едно наше лице по негово време, което въпреки загубата на изборите си купи 200 квадрата жилище, а Жан си остана в панелката…
Трудно е на свободния трудов пазар. Сложно е да си продадеш кожата за толкова, колкото ти се иска. И затуй, закачат ли се на политическата позиция със зобчица, няма отказване.
Сега някои измамници твърдят, че са тръгнали с червените куфарчета. От организирани престъпни схеми към организирани престъпни мрежи направиха парици. Халал да им са. Който може, да го прави; когото го хванат, да му мисли…
За Венелин Узунов и другите кадри…
Когато Веньо стана народен представител, беше със 17 предложения при вътрешното допиване преди изборите. Тогава имаше човек с 32 предложения от основните организации и за него бяха настроенията. Като откриха дискусията на пленума кого да издигнем, аз станах първи и казах да е Венко начело на листата. Знам, разсърдиха ми се някои хора, и то с основание, защото много бяха направили за общинската организация на БСП, а и за града. Но за мен беше по-важна организацията. Ако беше останал кмет, нямаше да го преизберат. Вече беше омръзнал на хората. Честно казано, след мои лични социологически проучвания, нямахме шанс БСП да сме на върха с кмет. И тук възниква въпросът какво щеше да прави? Щяха да са едни интриги, едни партизанщини, оле Боже! Само дето летвата на управление, дето я постави Венко, още не са я стигнали последвалите след него кметове. Като застанат под летвата и погледнат към нея нагоре, ще им паднат капите. Високо е. Както и сега, продължават интрижките и комбинациите. Просто се поутложиха нещата тогава и спечелихме време с надежда да се оправим. Ама то си остана пак същото. Тъкмо Елка се понаучи на занаят, смениха я. Не се търсиха нови лица, а доказалите се с качества ги затрихме. При проучване преди време за избор на общински съветници, една особа бе с 2 предложения и не влизаше в класацията, а този с 19 предложения бе четвърти в листата – него обаче го поставиха на 20-то място, а на 4-то място, избираемото, отиде тази с 2 предложения. Оправихме й пенсионния статус. Стана председател на Общински съвет – Разград на заплатка и се пенсионира, а завистниците-интриганти не искаха младия човек да е начело, защото не се поддаваше на натиск и търсеше най-доброто за града. Загубихме го за нашата организация, но той остана верен на социалната идея.
Трябваше Узунов да стане областен управител, че и там да въведе ред и управленски принципи, за да се научат следващите. А иначе, съвсем доскоро имаше една персона, дето все я бутаха на постове и с голямо облекчение служителите в Областната управа посрещнаха напускането й, ама пак я уредиха пак на зобта, щото за нищо не ставаше.
Явно е, че трябва да има приемственост, но такава приемственост се изгражда. Пример – отново танте Меркел. А при нашата партийка как става – води ги някой за ръчичка или хора без трудов стаж – и хайде най-отпред. И резултатите са печални.
Има млади хора, споделящи идеята за социална справедливост, но те трябва да се открият. Къде в Разград са лекарите, компютърджиите, агрономите, учителите, банковите служители, работниците – механици, железари, строители, шофьори? Не са при нас, но как да ги привлечем, дори ако поглеждат към нас? Какви примери им даваме – лоши…
Сега следват местните избори
Хубаво е, че заставаме зад наш човек за кмет. А общинските съветници – „мухлясала листа“, де са младежите на избираеми места? Сакън, малкото Кайчи /Николай Пенчев – внук/ да не научи нещо, щото като дядо Кайо ще знае повече /а него затуй го прецакаха за секретар на съвета по онова време/.
Типично комсомолски подход. Всеки следващ приемник – да е по-калпав от предходния, че може да го изпревари в кариерата. Примери много и на местна, и на централна почва. Въпросът е да се гласува както им се каже, а и парица пада, що да я изпускаме? Къде са обаче мислещите и можещите и кои вземат отношение по предложенията?
За следващия кмет
От единадесет мераклии, кмет вероятно ще е този, който иде с по-сериозна преднина на балотажа.
По-важното е после какво ще направи кметът.
Аз например искам от кмета да направи мост /пасарелка/ от пазара към Пенсионното – важно и необходимо нещо а и не толкова трудно, нали?
Кметът да помисли как да подобрим водоснабдяването – вътрешно и външно. Ако не беше онзи мустакатият, лознишкият, щяхме да сме на режим за водата. Навремето докараха водата от Дунавската тераса, но сега трябва да сменим тръбите със съвременни. Загубите на вода са значителни, даже огромни. Туй заедно с Областния управител трябва го свършат.
Пак заедно с него да изведат пътя Русе-Шумен извън Осенец и Ушинци, че са доста произшествията в тези населени места.
Освен това трябва да се посочи приоритетът между въздуха и футбола – за това трябват здрави гащи, но който иска да става кмет, да му мисли…
Ние и сложната международната обстановка
Да, международната обстановка пак стана сложна. Сложна най-вече за нас, щото си я докарваме, а не си гледаме интереса. Сега и Израел стана международен проблем. Те, евреите, дадоха пример за отговорност към държавата. Пълна мобилизация – вътре и вън.
Войната е най-отвратителната човешка дейност, която променя мисленето и същността на хората. Черните забрадки на майките, съпругите, сестрите и дъщерите на жертвите са онзи знак, за който трябва сериозно да се замислим.
Иначе, ако свирне тръбата, аз като офицер от резерва и артилерийски командир, отчитайки субординацията, ще се явя на сборния пункт и ще се строя под знамената, щом решат парламентът и правителството. В раницата си ще сложа и флигорната, щото съм свирил в духовата музика като ученик, тъй че ще помогна дори и на духовия оркестър. Обаче в окопа ще искам от двете ми страни да легнат един нюйоркчанин и лондончанин, но не афро-американец или латинос, а потомък не белите заселници. Англичанинът, да не бъде потомък от Британските колонии, какъвто е министър-председателят им. Също в окопа искам да бъдат синовете на министър Тагарев или зетьовете му…
Изпитани хора трябват за властта, не може с г-н Сульо и г-н Пульо…
Проблеми сега за решаване – колкото искаш, като почнеш с демографски и енергийни, и стигнем до проблемите на правосъдието. У българския народ, особено в елита му, няма изградено чувство за държавност. Като започнем от Япония, минем през Китай, Индия, Иран, Русия, Турция, Гърция, Италия, Австрия, Швеция, Германия, Франция, Испания, Англия, та до САЩ, всички тези държави имат имперско мислене и то не е изградено скоро, а е внедрено в мисленето на народа и на управляващите. При българите, по ред исторически причини, това мислене липсва.
Законодателната и изпълнителната власт се формират след избори, само съдебната власт се формира от лица, които искат да участват в нея. Затова не може г-дата Сульо и Пульо да се пишат там. Трябва да има строг и прецизен подбор на желаещите. Първо, те трябва да са отслужили военна служба – мъже и жени. Пример – отново държавата Израел. Там, за да си на държавна работа, трябва да си бил войник, да си стоял на дъжд, на вятър, на пек и студ /а сега на ивицата Газа/, с автомата в ръка, на постова служба. Тези хора трябва да са с добро физическо и психическо здраве. Това се отнася за всички, които са по високите етажи на властта, а не само хората в правосъдната система. Някой ще възрази, че има хора, които нямат физически качества и са с медицински предписания. Аз ще кажа, че управлението на държавата не е параолимпийски игри. Който иска да получава заплата от данъците на народа, е нужно да отговаря на известни критерии. Иначе, ако няма такива качества, да отива към средната класа.
Средната класа е гръбнакът на държавата. Тя се бори да плаща по-малко данъци и да й се повишава благосъстоянието. Благосъстоянието на държавата и народа се формира от принадения продукт. Основно принаденият продукт се създава в производството – промишленост, селското стопанство и строителството. Сега всичките ни усилия трябва да насочим към реалния сектор. Ако не се създава национален принаден продукт, а се чака основно от програми и кредити, държавичката ни ще затъва и затъва, а и бизнесът ще стане доста „ленив“…
Тази работа трябва да я загреят определени хора, а не само да има лапаница, ама и нея да я плаща народецът, който изнемогва…
На този пътя му е за Пороище и той се изказа.Всичко го знаят като Червената Митка,но нищо освен че е ял и ср..л.Знаят го зетя на един толуп бивш секретар на ОК на БКП Халаджов.