Българин, осъден за това, че разтърсил до смърт бебе в Германия, ще търпи определеното му от германски съд наказание в България. Това реши Апелативен съд – Варна като частично измени решение на Разградския окръжен съд.
24-годишният Юсуф Ф. съжителствал с жена и 3-месечното й бебе, което било от друг мъж. Съвместният им живот бил белязан от кавги и агресия, включително в деня преди престъплението. На 3 март 2021 г. докато държал кърмачето Юсуф го разтърсил силно за кратко и ударил тила му в твърда повърхност. От причинената черепно-мозъчна травма три дни по-късно пеленачето починало. Деянието било квалифицирано като убийство от Областния съд в Олденбург. С Европейска заповед за арест Германия поискала от българската държава да предаде заподозрения, за да го съди. Окръжният съд в Разград допуснал предаването му при условие, че след като получи присъда Юсуф ще търпи наказанието си у нас. При последвалото дело германският съд му наложил 13 години и 6 месеца затвор. Разградският съд признал присъдата, влязла в сила преди година, но Юсуф е обжалвал решението пред Апелативен съд-Варна, тъй като не искал да лежи в български затвор. Твърдял, че няма близки тук и описал като изключително тежки условия в ареста в Разград, където бил задържан.
След като се е запознала с делото, и горната инстанция е заключила, че няма основания германската присъда да не бъде призната и изпълнена. Апелативният съд обаче отбелязва, че деянието, за което Юсуф е признат за виновен, се квалифицира от българския Наказателен кодекс като убийство на малолетно лице. Тук то се наказва с лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Определените 13 години и 6 месеца са под най-ниския предел, но българският съд не може да наложи по-тежко от наказанието, присъдено от издаващата държава.
Варненските магистрати са съобразили още, че при влизане в сила на съдебния акт мъжът вече е бил изтърпял 401 дни от санкцията си. В този срок са приспаднати времето на задържане в България с цел екстрадиция в двоен размер, което не е било отчетено от съда в Разград, и следствен арест в Германия след предаването.
По повод възражението на защитата, че осъденият не дава съгласие да търпи наказанието в България, Апелативният съд уточни, че съгласно Рамково решение на Съвета на Европейския съюз, трансфер при липса на съгласие е възможен само ако лицето е гражданин на изпълняващата държава – членка и живее в нея. Това означава мястото, с което лицето е свързано предвид обичайно пребиваване, семейни, социални или професионални връзки. Юсуф Ф. не само има формално регистриран адрес в родината си, но до предаването му на германските власти е живеел на него и е работел в търговищко предприятие. Липсват каквито и да е доказателства за негова трайна уседналост или изградени връзки в Германия. Три от сестрите му живеят у нас. Затова и съгласието му за трансфер на изпълнението на присъдата в този случай не се изисква.
Изявлението пред германските съдебни власти за катастрофалните условия в затворите в България не може да се възприема като достоверно, нито може да е основание за отказ от признаване и изпълнение на постановеното наказание. Мъжът е бил задържан в арест, а той няма статут на затвор. Лишаването от свобода ще бъде изпълнявано в затвор. Видно от последните доклади на европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията, условията в затворите у нас се подобряват, включително и със средства от еврофондове. Варненският затвор е ремонтиран през 2017 г. и отговаря на всички европейски изисквания. Затова и Апелативният съд не съзира каквито и да е опасения за правата на Юсуф при бъдещия му престой в място за лишаване от свобода.
Решението не подлежи на обжалване.
