Интересни данни за анализ предлагат от Института за пазарна икономика, касаещи трудовата миграция и привлекателните общински пазари на труд в страната. Според цифрите, калкулирани въз основа на последното преброяване на населението от 2021 година, обаче Област Разград не се нарежда сред тях.
В основата на разглежданите процеси стои ежедневното пътуване от едно до друго населено място, за да работят, като се изключват разстояния в рамките на една и съща община. По този показател големите регионални икономики привличат най-големия брой ежедневни мигранти, като са се обособили няколко клъстера с много активна трудова миграция от съседни общини – индустриалната периферия на Пловдив, малките общини около София, центровете на туризма по Черноморието и в планините.
За работа в столицата всеки ден пътуват 67 хиляди души, към Пловдив – 34 хиляди, към Варна – 16 хиляди, към Бургас – 9 хиляди. На пето място се нарежда туристическият център Несебър с 8 хиляди души. Ето как стоят цифрите за област Разград на този фон: към местоработата си в областния център се насочват 1808 души. Общо 59 общини в страната привличат над 1000 работници. Всички останали населени места в региона привличат далеч по-слаб интерес. До работа в Исперих пътуват 292 души, в Самуил – 212, до Кубрат пътуват 199 служители, до Лозница – 170, Завет всекидневно привлича 168 души. Най-малко служители пътуват до Цар Калоян – едва 74. Повече са пътуващите по работа дори към Ново село и Брегово – най-северозападните точки на страната, в границите на считаната за една от най-бедните области, Видин.
За да е пълна картината, ето какво показват същите показатели в съседните ни общини. Към Русе, където работят и не малко разградчани, всеки ден пътуват 4951 души, което е повече от двойно повече спрямо Разград. Към Търговище по работа пътуват 3184 служители, кариерно развитие в Шумен са избрали други 4502, а в Добрич – 1908 души. Оказва се, че Разград е най-малко предпочитан областен център за работа в целия Североизток.
Обратно на класацията, изведена според броя на ежедневните трудови мигранти, подредбата на общините се размества с оглед на техния дял. На първо място с малко над 20 процента е Самуил. Най-нисък е показателят в Исперих – 6.7 на сто. В по-големите градове трудовата миграция няма толкова голяма относителна тежест заради самия размер на пазара. В Разград те формират 12.3 на сто от всички заети, а в Лозница – 19.8%, в Цар Калоян – 13.1%, в Завет – 12.4% и в Кубрат – 9.3%.
Развитието на икономиката е определящо за поддържането на жизнените показатели на един регион. В случая – Лудогорието няма щастливата съдба на притегателните райони с развита индустрия, които предлагат относително високи възнаграждения, като Марица, Девня, Раднево и др. Е, винаги има и по-зле развити райони, в случая най-непредпочитано място за работа изглежда селото, разположено в Югозападните Родопи, Борино. Натам всекидневно пътуват 28 работници. Но с подобни примери ли трябва да се сравняваме? Или мисленето трябва да е в посока промяна, за да стане Разградско развит и желан трудов пазар. Възможно ли е изобщо, щом броят на младите хора в активна трудова възраст в областта непрекъснато намалява, делът на пенсионерите се увеличава. А най-важният въпрос е каква работа могат да намерят тук жители на други общини, щом дори за завършващите висше образование разградчани трудно може да се намери достойно заплатено препитание в Лудогорието? Очевидно развитието на района няма да се подобри и при следващото преброяване след още едно десетилетие съвсем ще се затвърди като безперспективна периферия, която все повече ще отблъсква и свои, и чужди работници.
