Пиша до редакцията и гражданството, провокирана от поредното фиаско на зрелостниците от Разград и областта на Държавните зрелостни изпити, от безочливото и нагло искане на учителския синдикат за 40 процента увеличение на заплатите и от публикация във вестника от 28.07.2023 г.
Искам да уточня, че има много съвестни и добри учители, които наистина заслужават увеличения, но в нашия регион това са единици, не е така за останалите и то е видно от статистиката на резултатите през последните години. Явно и самите критерии за оценка на работата на ръководителите на учебните заведения, поставяни от отговорните лица в отделите „Образование“ в областта, са крайно занижени, като се има предвид кои директори преди време бяха предложени за директори на годината. Тези, чиито ученици имат ниски резултати. Не се сещам за други сфери на държавата, в които награждават двойкаджиите!…
Затова реших за повдигна завесата на учебната дейност и покажа донякъде задкулисието. Пък дано който има очи, да прогледне, а който има глава, да помисли…
Искам да направя още едно уточнение. Написаното по-долу не се отнася за така наречените елитни гимназии, въпреки че доста се съмнявам тези от региона да покриват в пълен обем това определение. То се отнася основно за онези училища, които и тази, а и почти всяка година от много време насам, са в дъното на класациите: „Автото“, „Селското“ /в Разград и Исперих/, „Шивашкото“, „Химията“, училището в Цар Калоян и още няколко такива, чийто среден успех от изпита по български език и литература тази година бе две-две и нещо. Да, излиза, че над четирийсет на сто от средните училища в областта не могат да стигнат до заветната тройка…
Тъй като сега сме на фаза записване на ученици, ще започна оттам.
Всичко започва няколко седмици преди края на учебната година, когато учениците са „оформени“ и дипломите са готови. Тогава се открива „ловният“ сезон за ученици. Всички работещи в училищата, включително и ръководният състав, чрез познати, приятели, познати на познатите и всички останали методи, правят всичко възможно да получат ПРЕДВАРИТЕЛНО дипломите. От директорите се води списък с бройката ученици, осигурена от всеки работещ. Следващата фаза е, подбрани групи от учители и работещи, имащи познати в дадени училища, села, квартали, улици и т.н., тръгват, за да агитират и събират ученици. Не са рядкост случаите, когато групи от две различни училища се засечат на едно и също място, и повярвайте ми, тогава гледките не са никак приятни, а на словоизлиянията, бълвани от двете групи, би завидял всеки местен пияница. Направо да се чуди човек къде ги научават тези слова нашите просветни будители. В някои случаи всичко се разиграва на ръба на физическата саморазправа, а най-лошото е, че това става пред очите и ушите на родители и деца.
След това следва фазата на пазарлъците и „помощите“ за първия учебен ден. Мога да Ви кажа, че купуването на гласове по време на избори, в сравнение с това, е направо детска игра. Предвид възможностите на някои прослойки от обществото да се пазарят, цената на един ученик достига до 200 лева и нагоре и ако завърти училищата, може да изкара 600-700 лв. Ясно е, че никой няма как да си поиска парите обратно, няма нищо черно на бяло.
Ще запитате откъде идват тези пари. Отговорът е, от „доброволни дарения“ от работещите в училището. Отново се води списък на работниците и служителите, които са „дарили“ и са внесли лептата си за делото, сумите надхвърлят 200 лева. След като се съберат поне минималният брой дипломи за паралелка, по електронен път от служител в училището, ученикът се записва в дадената гимназия. Разбира се, за да е всичко в рамките на позволеното, родител или настойник попълва и подписва заявлението за кандидатстване. Доколко те знаят за това, е друг въпрос. След това дипломите се прибират на сигурно място в гимназията до изтичане на срока на класиране. Следващия ден директорите съвсем случайно се разболяват или излизат в отпуск. Ще питате защо? Защото ако някое дете или родител си промени решението, трябва да си вземе документите от едното училище и да ги занесе в другото, но даването им става само от директора, а него го няма и така срокът е изтърван. Тук е времето за второто наддаване на парични суми за ученик и други „зарибявки“. Следващите класирания не са толкова важни и протичат спокойно, но всички са напрегнати, защото офертите продължават и преминаването на ученици от едно училище в друго, въпреки пречките, може да се извърши. И така завършва първият етап от нашето образование.
След като премине всичко това, идва време и за действителната работа, за времето, през което всички ангажирани с образователния процес и трябва да заслужат заплатите си и исканото увеличение. Какво се случва в действителност?
След първите трепети на осмокласниците, които продължават максимум до втория месец от началото на учебната година, трудно може да се видят в района на посочените по-горе гимназии повече от 20-25 процента от учениците. Една част от тези ученици са в училището, защото нямат пари, за да отидат в близките магазини или заведения. Друга са там, защото или приятелят или приятелката им са там, или времето е лошо, или по някаква друга причина, но в никакъв случай, за да учат. След първия час им се раздават безплатни закуски и затова стоят поне дотогава. Тази гледка ежедневно може да се види на светофара на „Селското“ например, когато след 8.40 часа могат да се видят големи групи ученици, изнасящи се към града. Оттук може да си направите извода какъв учебен процес се води. За часовете остават има-няма 4 до 6 ученици, като почти винаги някой от присъстващите е от друг клас, влязъл в часа, за да е с гаджето си.
Дотук става въпрос за количеството на жадните за знания ученици. Сега да кажем малко и за качеството на преподаване. Когато в клас има 4-5 ученици, говоря за максимума, които си гледат телефоните, играят карти или имат други някакви подобни /но не и учебни/ занимания, какво да правиш с тях? Освен да ги оставиш и ти да се пуснеш по течението на социалните мрежи, онлайн пазаруването и други интересни занимания, предлагани в мрежата. Защо да си блъскаш ума да измисляш начини, по които да привлечеш и задържиш учениците в часовете си, като в края на месеца пак ще си вземеш заплатата, материалното стимулиране и всичко, каквото ти се полага, включително и ще искаш увеличение. И да са двойкаджии, какво от това? Кой ти държи сметка каква и колко качествена „продукция“ предлагаш, може да си на 100 процента брак, но какво ти пука, няма да ти намалят заплатата, я?
И така, керванът на учебната година и отегчените участници в него /обикновено керванът се състои от камили, но не искам да използвам това определение, защото някой може да се засегне/ си върви към заветния финиш през месец май и месец юни. Сега ще питате: ами как ги изпитват, как правят контролни и класни, как им пишат оценки? Отговорът е много лесен и го е казал народът: „В тях е ножът, в тях е хлябът“ и „За молив баир няма“. Или казано по друг начин – учителите изпитват, решават си контролните и класните, а в повечето случаи и вътрешните изпити, и сами си пишат оценките. Невероятно, но факт. Голяма част от учениците в тези „двойкаджийски“ гимназии, не знаят в кой час трябва да влязат, къде се намира кабинетът, кой им е учителят, какви оценки имат и т.н. То и някои от учителите не го знаят това, но това е друг въпрос. В междучасията коридорите се превръщат в чалга дискотеки, а за дежурни учители не може и дума да става.
Може да се запитате: Ами 20-25 % от учениците идват до училището, къде са другите? Ами другите идват само в дните, когато им се дават стипендиите или някаква друга облага, а някои са просто „мъртви души“ – записани са, но са в чужбина. На въпроса – защо не им се пишат отсъствия или слаби оценки, предполагам, че сами можете да си отговорите. Да, съвършено ясно е – става въпрос за несвършена работа, но и за финансиране и оцеляване за сметка на данъкоплатеца.
В общи линии и накратко така протичат първите 3 гимназиални години на ученика. Защо 3 години? Защото след 10-ти завършен клас вече почти никой не ходи на училище. Почти всички вземат удостоверенията си за завършен клас, за да могат да карат курсове за шофьори и дотам. Оттам нататък, който остане до абитуриентския бал, остане. Бърза справка във фейсбук по снимки от баловете показва броя им. Доста от присъстващите там са дошли само за бала. А една справка на издадените дипломи ще го потвърди.
В кратка форма, това е състоянието на образователния процес в някои гимназии в областта. Затова и резултатите от изпитите са плачевни, но иначе заплатите са доста добри. Стартовата заплата на учител без стаж и опит ще стане 1680 лева. Сами може да направите сметка за заплатите на учител с 10-годишен стаж, това са още 20 %, лекторски /реално като няма ученици на кого изнасяш лекции, но ги вземаш/, така че заплатите им ще са над 2100 лева, а резултатите са известни на всички. Не знам има ли някаква друга област на човешката дейност, където се плаща /при това добре/ за лошо свършена работа?!
Това, което изложих по-горе, е известно на всички, ангажирани с просветната дейност, но какво от това? Керванът си върви, стажът и заплатата – също.
Има такова образование, има такава държава! Бог да ни е на помощ!
Бел.ред. Учителката, която е написало това емоционално и пълно с болка обръщение, държи да остане анонимна. Публикуваме текста й заради неприятните и тревожни факти, които изнася, а и заради важността на разглежданите проблеми. Какво по-важно от просветата наистина – та нали тя е в основата на всички останали области. Ако образованието ни е зле, как ще искаме да са добре здравеопазването, икономиката, правосъдието…всичко! А резултатите от Държавните зрелостни изпити тази година са лоши, много лоши. И ще стават още по-лоши, ако продължаваме да я караме така…
Тази „учителка“ щом е толкова сигурна във всичко, което казва, защо не си напише имената,а иска да е анонимна, нека да си застане с лицето зад действията и думите! Какво се крие като мижитурка?!
Проблемът на българското образование в горния курс е в това, че много отдавна то работи с илюзорната идея, че два взаимноизключващи се принципа трябва да дадат някакъв добър резултат. Нещо от типа на „Вълкът да е сит и агнето цяло“, но както се знае няма такова решение в реалния живот. По-разбираемо казано, да има там някакви училища за всички и всякакви ученици в тях. И като няма вече достатъчно такива в наличност, се налага училищата закъсали за ученици да ги „дундуркат“, за да просъществуват. Така стана, че поради тази причина вече неофициално, като задължително се приема и средното образование, поне като първа степен-до завършен 10 клас, че повечето ги „тикат“ и до 12 клас. Не е излишно да се проучат системите на гимназиално образование в бившите социалистически държави от ЕС, за сверяване на часовниците ни.
Заглавието ме провокира да кажа, къде другаде в Разград се плаща добре за лоша работа. От фирмата със съмнителна компетентност „Интербизнес Лийгъл Кънсалт“ се изявяват като професионални домоуправители и им плащаме доста добре за калпава работа и грубо отношение към клиентите, което собствениците й демонстрират. Дори като бонус може да си платите два пъти за едно и също нещо при тях, защото не са си свършили съвестно работата, но сметките към клиентите ги пускат бързо! Ако искате да се защитите срещу тези безобразия трябвало да ги съдите, та ето ви пример, че не само в училищата се плаща добре за лоша работа. Клиентът само плаща, а няма никакви права и това се случва чрез протекциите на българската държава и безобразно глупавите й закони.
В цяла България е така, просто българинът е научен да иска много пари за зле свършена и некачествена работа, а доста често и за никаква свършена работа. Не е само в Разград, това което авторката на статията е написала, има го в много градове у нас. Сбъркан манталитет и брутален егоизъм-това ни трови живота в България.
Вероятно е анонимна, защото е от учителите в някое от тези училища,щом е запозната толкова много какво се случва….дори имам предположения коя е въпросната дама съдейки по изказа й,дори след редакция от вестника.
Щом е толкова добре запозната г-жа учителката, не знае ли че дипломи след 7 клас няма, а са свидетелства, ДИПЛОМИ се издават след успешно положени ДЗИ в 12 клас.
Още по болно е, че ученици завършили с 3,30 в училище завършват с
5, 00 в университет.
Не зная къде е истината и фалша
тия учители са глупави, станете полицаи. Вземам 2200 чисто в съдебната полиция, спокойно и на топло. Трета категория труд и бонуси редовно и не ми трябва тъпото ви образование
При комунизма хората бяха образовани; сега, независимо дали имат диплома или степен, хората остават необразовани. В световен мащаб в образованието липсват както образовани управленски екипи, така и учители, а на тях им липсват ресурси, мотивация и посока.
Чувала съм много коментари, че делигирания бюджет е порочна практика. Ако наистина е така, то реформата трябва да е на централно ниво. Тук учителите трябва да са по-смели и да защитят имиджа си на професионалисти и най-полезни за оществото хора.