Тримата братя Кубадинови – забравени фигури от миналото на Разград

В края на 19-ти и началото на 20-ти век един от многобройните дребни разградски предприемачи и Трифон Кубадинов. Занимавал се е със земеделие, животновъдство и кожарство. Семейство Трифон и Анка Кубадинови от Разград имат 7 деца – трима сина и четири дъщери.

Първият техен син е Петър Трифонов Кубадинов, годината на раждане е неизвестна. Роден е в Разград и е учил в града до 3-ти клас (по сегашному 7-ми клас). Завършва Военното училище. Там изкарал останалите класове за т. нар. „кадетска гимназия“ – с пет класа и две години специализиран военен курс на обучение. Офицер от кариерата до военния преврат на 9-ти септември 1944 г. Комендант на Министерството на войната през 1944 г.

Съден е поради участие в потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г. и разстрелян през началото на 50-те г. на ХХ в. Не е ясно поради какви провинения е съден, тъй като в разгрома на въстанието са замесени редица военни подразделения с редови и офицерски състав от Враца, Русе, Плевен и др. Поне до този момент не са открити никакви писмени доказателства за каквото и да е участие на Петър Кубадинов в споменатите събития, тъй че най-вероятно той е станал жертва на политическите репресии на режима по това време. В периода 1946-1953 г. в България се провеждат серия от политически процеси, чрез които комунистическият режим унищожава политическите си противници и извършва чистки в армията, църквата и интелигенцията. Те се режисират и изпълняват по съветски образец, като показания са изтръгвани от следствието насилствено след жестоки и нечовешки изтезания. Дейността на следствените органи е организирана и поставена под ръководството на съветските съветници, подчинени пряко на ръководителя на съветските тайни служби Лаврентий Берия. Главното оръжие на БКП за разгрома на опозиционните сили е Държавна сигурност, а тактиката и указанията за изпълнението се получават от Москва. През 1950 г., когато начело на БКП застава Вълко Червенков, Държавна сигурност е оформена като самостоятелен институт в системата на МВР, от който новият партиен лидер иска да е „очите и ушите“ на партията. В този период в структурното развитие ДС започва да следва неизменно съветския модел на тайните служби. Оформени са основните управления на ДС, както и нейните самостоятелни отдели. Всички последващи устройствени документи за дейността на ДС или отделни нейни структури са изготвени със съдействието на КГБ и са консултирани с Комитета за държавна сигурност на Съветския съюз преди да бъдат приети от висшето ръководство на БКП.

Вторият син – Васил Трифонов Кубадинов, е роден на 23-ти август, 1901 г. в Разград. Той също е учил до 3-ти клас (по сегашному 7-ми клас) в града. Постъпва във Военното училище и учи в него по схемата 5 класа + 2, като брат си. Завършва в началото на септември 1923 г. Тогава директор на училището е полковник Дамян Велчев. Подпоручик е от 9 септември 1923 г. Служи последователно в: 10-та пехотна дружина – подпоручик (Хасково); 16-та жандармерийска дружина (Варна); 10-ти пехотен полк (Хасково); 6-ти пехотен полк (В. Търново); 12-ти пехотен полк (Ст. Загора); 4-ти пехотен полк (Плевен). Поручик от 12 октомври 1926 г.

Малко известен факт е, че в годините, когато още е млад офицер, Васил Кубадинов се занимава и със спорт. Той е един от пионерите на разградския футбол в началото на миналия век. През 1925 година подпоручик Васил Кубадинов дори става председател на един от първите футболни клубове в града – „Ориент“, създаден през 1924 година след обединяването на двата разградски клуба „Ботев“ и „Бели Лом“. „Ориент“ изиграва дори международен мач в Разград, като побеждава с 2:1 отбор от Букурещ. Има обаче недоволство за името „Ориент“ сред интелигенцията в Разград, защото напомня печата на дипломите на българите от западни университети „Про Ориент“, ограничаващ правата на лекари, зъболекари, инженери.

През август 1934 г. Васил Кубадинов завършва Военна академия и е повишен в чин капитан. Става помощник-началник на секция в Щаба на войската.

През 1934 г. се жени за Лиляна Костова (1914-неизв.), дъщеря на Никола Костов, индустриалец, инженер-химик, родом от Разград, масон и член на Ротари клуб в София. През 1949 г. Никола Костов и съпругата му са изселени в Разград.

През 1938 година Васил Кубадинов става преподавател във Военното училище. От 20-ти октомври 1939 г той е временен военен аташе в СССР. От 1-ви май 1940 г. е титулярен военен аташе в СССР с чин майор. До края на 1941 г. е в Москва. Живее със семейството си в т. нар. Дом на полярника на ул. „Садовая Кудринская“ като е съсед на Иван Папанин – известен съветски изследовател на Арктика (северната полярна област на Земята). Жена му Лиляна и първият син Николай се завръщат в родината през есента на 1941 г. От 20 октомври 1941 г. девет посолства, седем дипломатически и четири военни мисии са преместени от Москва в град Куйбишев (по-рано и сега град Самара). Между тях е и дипломатическата мисия на Царство България. И в Москва, и в Куйбишев Васил Кубадинов пише редица доклади до Разузнавателното отделение на Щаба на войската, но не знае, че шифърът им е на разположение на съветската контраразведка (7-ми отдел на Главно управление на НКВД). Това става благодарение на гнусната роля на Иван Стаменов (1893-1976), тогавашен дипломатически представител на Царство България в СССР и съветски шпионин. Неслучайно след 1944 г. води щастлив живот и получава не само наша, но и съветска (персонална) пенсия. Не такава е съдбата на полковник (тогава) Ничо Георгиев (1895-1945), началник на Разузнавателното отделение на Щаба на войската, човекът, който изпраща Васил Кубадинов на дипломатическа служба. На 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-майор, вече като началник на Превозно-снабдителния отдел на Щаба на войската. Уволнен е на 13 септември 1944 г. Ничо Георгиев е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 21 април 1945 г.

От март 1943 г. Васил Кубадинов е преподавател по военна история и тактика във Военното училище. От 6-ти май 1943 г. е подполковник. През 1944 г. е началник на секция в Щаба на войската. От 1-ви октомври 1944 г. е командир на полк в 3-та Балканска пехотна дивизия и началник-щаб на дивизията. На 5-ти декември 1944 г. е уволнен от Дамян Велчев, тогава министър на войната. През 1945 г. е изселен със семейството си в с. Ресен, Великотърновско. През 1947 г. се завръща в София и работи в частната си фирма „Колхима“ за търговия с химикали. Работи там до 1949 г. От 1949 г. отново е преподавател във Военната академия до 1954 г. От 1950 г. имотите на сем. Кубадинови са конфискувани и то се принуждава да живее под наем. След 1954 г. е счетоводител във фирма „Изомат“ до 4 ноември 1956 г. Арестуван е на 5-ти ноември 1956 г. и откаран в концлагера на остров Персин, Белене. Съпругата му Лиляна Кубадинова е арестувана за разказване на антиправителствени вицове през юли 1957 г. Откарана е в женския концлагер на остров Щурче – Белене. Лиляна Кубадинова е освободена през април 1958 г. Васил Кубадинов е освободен от концлагера на остров Персин, Белене, през декември 1958 г. След освобождаването работи като машинописец. Умира на 5-ти юни 1991 г. Васил Кубадинов е имал двама сина – Николай (с образование инженер-химик) и Михаил (с образование машинен инженер)

Третият син е Илия Трифонов Кубадинов (1904-1925). Той е известен разградски колоездач, но за съжаление е починал твърде млад. Започва състезателната си кариера от 1921 г. Печели първо място в надбягването за знамето на разградското колоездачно дружество. Шампион по бързина и американско преследване през 1924 г. Заема шесто място в първата колоездачна обиколка на България през същата година.

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ