Държавен архив – Разград отбелязва 120-годишнината от основаването на колоездачното дружество с изложба във фоайето на сградата и с дигитална изложба на фейсбук страницата на архива. Експозицията представя дейността на дружеството от първите стъпки до истинските постижения. По повод на годишнината и изложбата припомняме съвсем накратко някои любопитни факти от историята на разградското колоездене.
Дружеството е основано на 4 май 1903 г., но редица събития предшестват тази дата. Първото колело в Разград се появява през май 1890 г. Велосипедът, тип „Паяк“, е докаран от Йосиф Сребров, един от пионерите на колоезденето в България. Роденият в Украйна, Руска империя, Й. Сребров получава концесия за аптека в Разград и така пристига в града, заедно с велосипеда си. Разградчани смаяно гледат тази новост. За колелото говорят всички – „…и българите от „Вароша“ и турците от „Пансиона“, и посетителите на „Академията“ и на кафенето на Ирикоолу“, отбелязва местната летопис.
Няколко години по-късно се появява и вторият велосипед. Донесен е от Франция от Борис Карастанев.
През 1898 г. от Италия пристига в Разград художникът Драган Данаилов. Той носи третото колело, марка „Пежо“, съвременен тип.
В историята на разградските колоездачи остава първият колоизлет до с. Торлак (днес гр. Цар Калоян), проведен през есента на 1899 г. Това показва, че новото превозно средство уверено навлиза в живота на разградчани. Първото колоездачно състезание по улиците на града е проведено през 1901 г.
Скоро около Драган Данаилов се образува групичка от около 10 колоездачи, които наричат себе си „колоездачно общество“ или „дружинка“. По негова инициатива и с подкрепата на Андрей Маркович, Ат. Георгиев и др. на 4 май 1903 г., както се спомена по-горе, се основава Разградското колоездачно дружество. От тази година колоездачите се снабдяват и със свое знаме, а от 1904 г. се провеждат състезания за съюзното знаме.
По време на колоизлетите Драган Данаилов поставя началото и на първите състезания. Определя отсечки, по които пуска младите колоездачи да се съревновават.
Още с обособяването на колоездачната дружинка се заражда идеята за постройка на „велодрум“ (колодрум). За тази цел спортните дружества в града обединяват усилията си. През 1906 г., отново по идея на Драган Данаилов, местното гимнастическо дружество „Делиормански юнак“ и колоездачното дружество се обединяват в обща спортна конфедерация. По рисунки на Драган Данаилов техникът Парашкев Павликянов изработва скици за бъдещия колодрум.
Най-значимото дело на Конфедерацията е издействането на парцел от разградското дружество „Лес“ за постройка на колодрум–игрище. Мястото е в близост до парка. На 15 август 1908 г., колодрумът е открит официално при голяма тържественост /б.р. – строителството му започва пет години по-рано и има данни, че неофициално състезание с международно участие се е състояло през 1907 г./. Построен е със средства на колоездачното дружество. Колоездачите отбелязват, че това дело е за доброто на целия град и през следващите години влагат много труд и енергия за поддръжка на колодрума – извършено е бетониране на лентата, ремонтират се пейките, оградата, както и редица други дейности. Фотографски кадри са запечатали доброволния труд на разградските колоездачи за поддържане на колодрума.
В годините на войните 1912–1918 г. дейността на дружеството замира. Впоследствие, в периода 1918–1926 г., дружеството се стабилизира, участва в големи съборни състезания и се смята за едно от силните в Колоездачния съюз.
През 1924 г. пред българските спортисти се откриват нови предизвикателства – Първата колоездачна обиколка на България и Осмите летни олимпийски игри в Париж. Първата колоездачна обиколка на страната продължава 18 дни, в нея участват 21 състезатели, от които 13 финишират. Разградските колоездачи Георги Абаджиев и Илия Кубадънов постигат голям успех. В главното класиране Георги Абаджиев е на първо място, а най-младият участник – Илия Кубадънов, на 19 години, финишира шести.
Усилията на разградските колоездачи получават и друго признание – Управителният съвет на Колоездачния съюз – София, взема решение пробните състезания по колоездене за Олимпиадата в Париж да се проведат в Разград. Решението е продиктувано от факта, че разградският колодрум е сред най-добрите в България и на него състезанията ще могат да се проведат най-правилно. Общината подкрепя колоездачите, отпуска дървен материал за направа на павилиони за комисиите, отпуска трудоваци за извършване на ремонти. Така на разградския колодрум от 10 до 13 май 1924 г. се провеждат колоездачните състезания за участие в Осмата олимпиада. Участват повече от 1000 колоездачи от страната. Сред излъчените участници са разградчаните Борис Димчев на колодрумно надбягване и Георги Абаджиев – на шосейно надбягване. На Олимпиадата в Париж Г. Абаджиев не заема призово място. Все пак 32-годишният Абаджиев се справя с трудното трасе от 188 км и финишира 36 по ред. Единствен той завършва състезанието не само от българските бегачи, но и от останалите балкански участници. Достойно представилият се българин години по-късно ще разкаже в спомените си: „Велосипедът обикнах от малък. Едва ли съм преживял по-щастлив момент в живота си от този, когато се снабдих с първия си велосипед“. В ателието си той години наред поправя даром велосипедите на разградските колоездачи.
Голямо събитие за колоездачите е Втората колоездачна обиколка на България – 1935 г. Колоната преминава през Разград на 15 юли 1935 г. В тази обиколка участват разградските колоездачи Стефан Градинаров – Чолака и Йордан Маринов. Множество граждани очакват колоездачите в центъра на града. Интересът е извънредно голям, разградчани получават сведения по телефона от селата Цар Калоян и Борисово (Гецово) за развоя на състезанието. В тази отсечка пръв се движи разградският колоездач Стефан Градинаров-Чолака. Действително той влиза първи в града, но поради инцидент не успява да се класира. Колоездачите са посрещнати от околийския управител, началника на гарнизона, кмета Драган Данаилов и други официални лица. Победител на този етап от обиколката е Георги Великов от София, на второ място е Марин Николов – живеещ и работещ във Варна, на родом от Пороище, който обаче е генерален победител в цялата обиколка. Победителите са наградени, за разградските колоездачи също има награди и парични суми. След кратък престой колоездачната колона се отправя към Шумен, изпратена от военната музика.
***
На изложбата могат да се видят снимки от участия на колоездачите в общи събори на колоездачния съюз, моменти от състезания и тренировки. Архивни материали представят участието на разградските колоездачи в Първата (1924 г. ) и Втората (1935 г. ) колоездачни обиколки на България. Представен е издаваният през 60-те години на ХХ в. бюлетин „Лудогорски колоездач“, който допълва историята на Разградското дружество.
Експозицията завършва с фотоси от 37-та международна колоездачна обиколка на България. През Разград колоната преминава на 29 и 30 юни 1987 г. За 10-ти път Разград е избиран за етапен град. Това е признание и оценка за приноса на града като един от най-старите центрове на колоезденето в България.
Д-р Дарина КОЛЕВА
