В началото бяхме отборчето от Делиормана, после проект, след това чудо, после явление, сега сме доминанти, зараза, проклятие и убиец за българския футбол. В каквато и посока да се обърнем обаче, нас ни мразят и така ни ненавиждат, че омаскаряването се превърна в ежедневие, в нещо обичайно за географските ни ширини. 11 години вече провинцията диктува футболната мода – нещо невиждано и нечувано! Фолклорът в нета е шарен, ненадминат по своето творческо изобилие от крайни мнения, нечистоплътни намеци и вулгарни епитети. Нервите на червени и сини са опънати на макс и не само на привърженици, но и на ръководствата им и на подкрепящите ги журналисти.
Зелената зараза е навсякъде. През последните седмици от почти всички спортни медии върху „Лудогорец“ се излива водопад от кал, помия, лъжи и словесни „уйдурми“. Очевидно си мислят, че колкото повече се оцапа разградския отбор, толкова по-добре ще се почувствуват феновете на футбола, мразещи отбора от Разград. Клепане му е майката, клепане до дупка. Нека всички разберат, че шампионът е главен виновник за всички беди. Доказателства ще се търсят, а и да не се намерят, ще се измислят, ще се изфабрикуват и съчинят – само и само червеният фен да се успокои и укроти топката. Майната и на истината! Какво от това , че „туморът „Лудогорец“ за 11 години вкара милиони в останалите български отбори, подчертавам – милиони евро от фонд „Солидарност“ на УЕФА, благодарение на своето участие в европейските клубни турнири. Майната му и на всичко изградено като съвременна материална база, модерен стадион,тренировъчен комплекс, ДЮШ. Да вървят по дяволите. Майната му, че Европа за последните години чуваше само едно име в ШЛ и ЛЕ и хиляди хора разбраха благодарение на „Лудогорец“, че на картата има и държава България. Не, не. Важното е да се вмени отвращение, антипатия и враждебно отношение към шампиона. А и моментът е точно избран – краят на пролетния сезон и началото на плейофите, където всичко ще се реши в последните двубои. Цялата плеяда от адвокати, професори, анализатори и псевдожурналисти запретват ръкави и „започват всеотдайната си работа“ атакувайки зелените.
Донякъде обаче и „орлите“ са си виновни за тази ситуация, направо да си го кажем. През есента дръпнаха ръчната спирачка и направо създадоха днешната комфортна ситуация за ЦСКА – София, които си повярваха и се взеха прекалено насериозно. Не знам футболистите ли „сготвиха“ Шимунджа, той сам ли се оплете, но играта не подхождаше на отбор като „Лудогорец“, а загубата от „Пирин“ на собствен терен направо преля чашата. Сега с треньора Ивайло Петев нещата изглеждат по-различно. Ние, феновете, сме по-спокойни, защото виждаме коренна промяна в поведението, в играта и най вече в отношението на нашите момчета в борбата за титлата.
Предстоят тежки двубои за титлата и Купата, но Ивайло Петев знае какво да прави и как да мотивира своите момчета. Видна е голямата промяна след неговото назначаване. „Лудогорец“ е с нов облик и не е останало нищо от онази игра при Анте Шимунджа. „Лудогорец“ вдигна оборотите, намали грешките, а отстрани и с просто око се вижда, че се играе по-леко и по-креативно. Останаха пет „финала“ до края, пет инфарктни двубоя за дванадесетата титла, която ще ни изстреля в квалификациите за ШЛ. И именно сега, когато отборът е набрал страхотна скорост, нека ние, феновете, да бъдем на трибуните и подкрепим любимия си отбор. Дъжд, слънце вятър – няма никакво значение. Важното е да сме там. Вече свикнахме да сме ние виновните, ние да сме туморът, ние да сме черната овца на българския футбол. И така ще бъде докато сме на върха. Ще ни брулят силни ветрове и ще се сипе порой върху нас. Тежка е царската корона, но изисква и голяма отговорност.
Тодор ВЪЗЕЛОВ
Футболистите на Лудогорец да не правят излишни нарушения в близост до наказателното си поле и само в изключителни случаи да изкарват топката в ъглови удари. По-добре при непосредствена опасност да я изритват в далечни тъчове в противниковата половина на игрището, където да я овладеят, а не да се суетят с къси пасове пред собствената си врата.