Пак „възкръсна“ идеята за плавателен канал Русе – Варна

За пореден път разработеният преди половин век мегаломански проект за строеж на плавателен канал от Русе до Варна с междинни пристанища Разград, Шумен, Провадия и Девня бе „изтупан от прахта“. Този път обаче на много високо ниво – Европейския парламент. Евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев е съобщил, че заедно с колегата си от „Демократична България“ Радан Кънев са съвносители на предложението, което при гласуването в транспортната комисия е подкрепено от колегите им Петър Витанов /БСП/, Илхан Кючук /ДПС/ и Ангел Джамбазки /ВМРО/.

По думите на Радев, каналът Русе – Варна е проект с европейска добавена стойност. Според него вътрешният воден път щял да приближи пристанище Варна до канала Рейн – Майн – Дунав, който осигурява речна транспортна връзка между Атлантическия океан, Северно море и Черно море. Съоръжението щяло да съкрати превоза на стоки към и от Черно море с поне два дни и щял да даде нов тласък на икономиката в Североизточна България.

Предвидено било да се ползват поречията на Русенски Лом и Бели Лом, язовир „Съединение“. Дължината на канала щяла да е 197 километра, ширината – 30 метра, дълбочината – почти пет метра. По трасето се предвиждали шлюзове.

Евродепутатът е цитирал и проучване, според което, ако с един курс по вода например състав от 4 лихтера /разновидност на баржата, товарен несамоходен морски плавателен съд/ може да превози 7 000 тона, то за транспортиране на същото количество с влак са необходими 175 жп вагона по 40 т или 280 камиона по 25 т.

Българският проект е един от стотиците, които предстои да бъдат разгледани в Европейския парламент след преговори с Европейската комисия и Европейския съвет. Проектите, които стават част от европейския Регламент за Трансевропейската транспортна мрежа, могат да получат финансова подкрепа от ЕС и да бъдат реализирани до 2040 година.

Дотук всичко звучи много хубаво, за да се случи, но знае ли човек – всичко е възможно, щом родената по времето на социализма грандоманска инициатива вече се обсъжда в Брюксел, където са парите. Дето се казва, на Разград си му прилича да стане пристанищен град, да не говорим пък за това, че край Топчии е крайно необходимо да се направи с евросредства едно яхтено пристанище за по-първите разградлии.

Както споменахме в началото, за канала Русе – Варна се е писало неведнъж. През годините само в „Екип 7“ има няколко материала по темата. Последният е от март 2015 година и го публикуваме, заради интересната информация в него.

Димитър КИРИЛОВ

Дела и документи /„Екип 7“, 2015 г./

ВЪЗРОДИХА ИДЕЯТА ЗА ПЛАВАТЕЛЕН КАНАЛ РУСЕ-ВАРНА

Старата идея за изграждане на плавателен канал между Русе и Варна отново бе възродена по време на заседанието на Регионалния съвет за развитие на Северен централен район, което се проведе във Велико Търново. Екстравагантното предложение на областния управител на Русе Стефко Бурджиев беше втора точка от дневния ред и бе прието с 27 гласа „за“ и 1 „въздържал се“. Следва официално внасяне на предложението в Министерския съвет, след което ще се търси финансиране от потенциални инвеститори или с европейски средства. По изчисления на специалисти стойността на проекта е между 3.6-4 млрд. лв.

Първите сведения за намерения за изграждане на подобно съоръжение са от 1876 година, когато тогавашният управител на Дунавското параходство Таяр бей съобщава за бъдещите ползи от воден канал между река Дунав и Черно море.

Близо 100 години след това, през 1972 година, започват мащабни проектни дейности, в които са ангажирани около 3000 български учени. Секретните разработки са с кодовото название „Аспарухов вал – 680“ са събрани в 10 тома документация.

Маршрутът на канала е с дължина 192 километра и започва от Русе, минава в близост до Разград и завършва във Варна. Предвидената ширина на дъното е 33 метра, а дълбочината до 5 метра. За реализацията на инициативата е предвидено отчуждаването на 19 000 декара земя.

Според тогавашния проект, Разград, Шумен и Провадия е трябвало да бъдат междинни пристанища.

Освен за развитие на речния и морския транспорт, каналът ще служи и за напояване на обработваема земя, както и за промишлено водоснабдяване на Северна България. Стратегическата цел е съкратяване на водния път от Западна и Средна Европа до Черно море, което ще доведе до икономически ползи чрез ускоряване на превоза на товари по воден път от Европа към Близкия и Средния изток и обратно.

Опит за размразяване на проекта е направен и по времето на правителството на Иван Костов в периода 1997-2001 година, но поради огромните за България финансови параметри това не се случва. След като решението на Регионалния съвет за развитие на Северен централен район беше оповестено, най-ярък привърженик на идеята от политиците се оказа председателят на ДСБ Радан Кънев /б.р. – през 2015 г./, който я нарече „Най-смелата и умна концепция за регионална политика от десетилетия“.