Искаше ми се по по-друг начин да нарисувам картината на стадион „Лотто парк“ в четвъртък, където „Лудогорец“ срещна в мач-реванш в шестнайсетинафиналите отбора на „Андерлехт“. Основната причина за оптимизма ми бе огромната вълна от истински фенове на българския шампион, дошли от всички краища на Европа, повечето млади хора, а дори някои с малките си деца, за да подкрепят любимците си. За съжаление нямам способностите на един син шаман да ни брои, за да бъда статистически точен, но с леки отклонения бройката беше между 1200 и 1500 души. Секторът за гости беше претъпкан, а виковете „българи юнаци“ се разнасяше по целия стадион. „За наше голямо съжаление ограниченията, наложени от УЕФА за гости, не ни позволи да дойдат още много хора“ ми се оплака Шериф Исмаилов –зам.-председател на новосформирания фенклуб на „Лудогорец“ в Брюксел. Бройката спокойно можеше да набъбне до 5000 фена. Атмосфера, перфектна за един наистина голям европейски спектакъл.
Решил съм да не правя хирургически разрез в спортно-техническо отношение на играта, а и не е необходимо. И друг път съм казвал, че за тази работа има компетентни лица. Всички гледахме какво се случи за 120 минути и печалната картинка при дузпите. Разочарованието беше голямо от пропуснатия златен шанс да отбележим още един гол и да решим нещата окончателно в наша полза. Ами уви, не можем. С просто око се вижда, че момчетата се мъчат, но не се получава и не се получава. Трудно изнасяме топката. Треперим при всяко вкарване на топката в игра от Падт. Пресират ни дълбоко в нашето наказателно поле, вместо ние да правим това. Изчезна в небитието бразилската самба „тики-така“, когато противниковият отбор ставаше „крейзи“ от случващото се на терена. Играем на бавни обороти и липсата на динамика позволява на съперниците да ни надиграват . Головите ни атаки не са малко , но в повечето случаи са ялови. Изобилстват грешните пасове, което от своя страна води до губене на топката и бърза съответна реакция на другия отбор.
Лидерството. Една болезнена тема за нашия отбор, която след смяна на поколенията не може да бъде решена вече толкова време. Знам, че лидер не се прави, а лидер се ражда, но все пак си имаме ръководство и треньор. Да седнат и поговорят на тази тема.
Ежедневно съм във връзка с мои приятели, съмишленици и фенове на „Лудогорец“. Коментарите са най разнообразни и разнопосочни, но за съжаление 99% от тях са негативни и са насочени към сегашния треньор. Всички ние, които ежеседмично мръзнем и обикаляме по стадионите в България, а не само тук, защото си обичаме отбора, ей така де наистина, де на шега искаме да попитаме г-н Шимунджа какви са причините отборът да играе на приливи и отливи, защо освободихте Иван Йорданов, раздаващ се на 100%, а оставяте в отбора един Шоу да ни къса нервите, защо трябва да треперим и от аутсайдерите в Ефбет лига? Защо, защо, защо? Ние не сме свикнали да гледаме страхлив „Лудогорец“. Отбор, който се е надигравал с най- великите в Европа, този отбор не заслужава такава съдба. Отбор, който е побеждавал „Лацио“, ПСВ , ЦСКА – Москва и други класни тимове, а на ПСЖ направи равен в Париж. На такъв отбор му трябва друга лице, друга физиономия и ние чакаме това да се случи. „Лудогорец“ беше и си остава еталон за европейско поведение. В последните 11 години ние сме на най-разпознаваемият български отбор в Европа и така трябва да остане и за следващите поколения.
Г-н Шимунджа, направете така, че феновете на „Лудогорец“ да са отново щастливи. Те просто го заслужават.
Тодор ВЪЗЕЛОВ
*Афоризъм на Оскар Уайлд
