На пръв поглед името Елка Мицева надали говори нещо на културната общност в Разград. За нея няма статия в „Уикипедия“. Родословието и певческата ѝ дейност обаче разкриват една личност с разградски произход и то с музикални корени.
Дядото на Елка Мицева – музикантът, диригентът и композитор Ради Георгиев Мицев (1868-1952) е роден и първоначално учил в Разград. След средното си образование той продължава обучението си в Пражката консерватория (тогава частна) със специалност духова и симфонична музика. За известно време един от преподавателите му е известният чешки композитор Антонин Дворжак (1841-1904), ръководител на катедрата по композиция. Когато Ради Мицев е студент, ректор на консерваторията е Антонин Беневиц (1833 -926) – чешки цигулар, диригент и музикален педагог. Наричат периода му на управление „златното време на Пражката консерватория“. Ради Мицев се връща в Княжество България и става музикант във военния оркестър на 20-ти Добруджански пехотен полк във Варна. След смяната на няколко чешки музиканти става капелмайстор на военния оркестър на полка, когато е разквартирован в Разград (1897-1904). Ради Мицев стои две години в града, до 1900 г. Междувременно се е оженил за разградчанката Друмка Мицева. Според Илия Бърнев (Музикаленъ Раградъ, Извадки отъ неиздадената книга „Исторически приноси на музиката въ Разградъ“, Агитационенъ листъ Развитие, 25 януарий, 1941 г.) освен работата си във военния оркестър Ради Мицев дирижирал и любителски смесен хор в Разград като разучавал светски песни и свои хорови композиции.
След престоя си в Разград Ради Мицев заминава в Русе като капелмайстор на 5-ти Дунавски полк. Стига до чин полковник. Участник е в Балканската и Междусъюзническата война, удостоен с множество медали и ордени. В Русе взема активно участие в музикалния живот на града. Става един от създателите на Русенския симфоничен оркестър през 1919 г. и пръв негов диригент.
Семейството на Ради и Друмка има 5 деца. Иванка Радева Мицева (преди 1890-1972), Мария Радева Мицева (неизв.), Костадина Радева Мицева (1895-1977), Димитър Радев Мицев (1897-1981), Георги Радев Мицев ((1900-1986).
Синът Георги Радев Мицев се жени за Ангелина (Лили) Димитрова Грънчарова (1903-1983). Тя е дъщеря на Димитър Москов Грънчаров. От 1889 -1906 г. Д. Грънчаров служи в 5-ти пехотен полк. На 02.08.1892 е произведен в поручик, а на 01.01.1900 – в капитан. През 1902 г се жени за София Винарова, дъщеря на кмета на Русе Петър Винаров. В периода 1906-1909 г. завършва военно образование в Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1906-1909). Участва във войните за национално обединение в 27-ми пехотен полк (1912-1913) и на 01.01.1911 е произведен в майор. Участва в Първата световна война (1914-1918), където на 01.01.1915 е произведен в подполковник, а на 30.05.1917 в полковник. В този период служи в Главното интендантство, а през 1917 г. е началник на Историческото отделение от Щаба на действащата армия. Уволнен в запаса (1919). Загива при атентата на „Св. Крал“ в София (16.04.1925). През 30-те г. семейството се мести в София. Георги Мицев и Ангелина Грънчарова-Мицева имат три дъщери. Първата – Евгения умира рано. Другите две дъщери са Елка и отново Евгения.
Елка Мицева (1935-2015) започва вокално обучение първо в Музикалната академия в София, после в Консерваторията във Виена. Нашата страна никога не ѝ помагала, не ѝ е отпускала стипендия, но на България тя плаща цял живот 10 процента от доходите си, а държавата само утвърждава и подписва договорите ѝ, които тя самата сключва. Стипендия й отпуска австрийската държава.
Оперният ѝ дебют е в ролята на Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер в Оперния театър в Люцерн. След това пее в Държавната опера в Щутгарт, в градските театри в Майнц и Висбаден. От 1966 г. е постоянен гост в Държавната опера в Берлин, заедно с това член на ансамбъла на Софийската опера. Имала е договори и в държавните опери в Хановер и Франкфурт. Елка Мицева гостува също и в Държавната опера в Цюрих, в „Teatro Liceo“ в Барселона, в националните опери в Прага и в Хелзинки, както и при Музикалния фестивал в Лозана. Нейният оперен репертоар е особено широк и обхваща роли като: главните роли на Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“, Мими в „Бохеми“, Лиу в „Турандот“, Йенуфа в едноименната опера от Леош Яначек, Графинята в „Сватбата на Фигаро“, Антония в „Хофманови разкази“, главната роля в „Русалка“ от Дворжак, Агата във „Вълшебният стрелец“, Татяна в „Евгений Онегин“, Марина в „Борис Годунов“, Микаела в „Кармен“.
Елка Мицева е красива и грациозна жена, различна от оперните примадони. Гласът на лиричното сопрано е изразителен и нежен. Автор е на книгата „Vor und hinter den Kulissen“ („Пред и зад кулисите“) от 2005 г. Издадена е в градчето Ешборн, в близката зона на Франкфурт на Майн, от издателство „Verlag Dietmar Klotz“.
„Пред и зад кулисите. Който пее, зло не мисли“ е издадена първо на български. В нея тя пише: „Уважаеми читатели! Животът ми подари дълга и блестяща артистична кариера на оперните сцени по света. Имах възможността да работя с диригенти, режисьори, музиканти и педагози, които са сред най-изявените и популярни в своите области. В тази книга говоря за живота на сцената и зад кулисите. За всички онези дребни и значими неща, които са важни за формирането и кариерното развитие на един артист. Моята книга е препоръка, написана в отговор на въпросите и исканията на моята публика. В нея ще намерите педагогически съвети, малки „тайни“ за обучението на гласа и техниката на пеене, психологическите подходи, както и анализи на някои от най-популярните оперни роли. Книгата е предназначена както за хора в сферата – ученици, студенти, учители и професионалисти, така и за представители на всички професионални групи и възрастови групи, завинаги пленени от магията на музиката“.
В своите изяви Елка Мицева навсякъде получава бурни аплодисменти от публиката и високи оценки от критиката, благодарение на голямата си музикалност, чувството за стил, перфектната вокална подготовка. Кариерата на Елка Мицева продължава 35 години. У нас е гостувала много рядко. С ролята на Чо-Чо-сан от операта „Мадам Бътерфлай“ на Пучини печели лауреатското звание на конкурса в София през 1967 г. – изящна, с красиво и въздействащо пеене. Изнася и един песенен рецитал в София – тогава тя утвърждава впечатлението за музикант с висока култура. Записва рецитал „Песни от стари майстори“ с квартет „Еолина“, през 2006 г. представя и своята книга със спомени от кариерата. Елка Мицева умира на 13 май 2015 г. в София. Не се е омъжвала, няма деца. Сестра ѝ – проф. д.ф.н. Евгения Мицева-Коларска (1945-2006) е един от основателите и дългогодишен ръководител на секция „Сравнителни фолклористични изследвания“ при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Тя е омъжена за Иван Коларски (1936-2018) и от брака си има две дъщери.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Изключителни благодарности към изданието и проэ. д.п.н. П. Радев за чудесната статия, пълна с фактология и интересна информация дори за нас, наследниците.
Една малка корекция си позволявам да внеса – Георги Мицев и Ангелина Грънчарова нямат дете преди Елка, а дори да има вероятност да е така, то със сигурност не се е казвало Евгения. Майка ми, проф. д.ф.н Евгения Мицева носи гова име, защото е родена на 6 януари, когато на тази дата е било Бъдни вечер, както и успение на св.вмч. Евгения.
С благодарност,
Ирина Коларска