В минали наши публикации е ставало дума за това, че в освобождаването на Разград през 1878 година участие има голяма част от командния елит на Руската армия по онова време. Един от видните военачалници по онова време е генерал-майор Михаил Фьодорович Дудинский, командир на 2-ра бригада на 1-ва пехотна дивизия. В последно време излязоха интересни данни за съдбата на този човек, както и за семейството му, които ще споделим в следващите редове.
Михаил Федорович Дудинский (1822-1899) е руски военачалник, генерал от пехотата (1895). Роден в село Старо Гатково, Рославльски уезд, Смоленска губернии. Погребан пак там. Умрял на 21 юли 1899 г., положен в гроба на 24 юли 1899 г. близо до Одигитриевския Богородичен храм в с. Рогнедино Рославльска област.
След преврата през 1917 г. в храма се помещават различни организации и културни институции, после превърнати в складове. В началото на 90-те години след пожар по-голямата част от сградата на храма е изгубена. През 1950 г. гробището, в което е погребан Михаил Федорович Дудински, е взривено и с това се заличават следите за него.
Забележителна е военната кариера на М.Ф. Дудинский. Той постъпва на служба през 1841 г., след като завършва Военноморския кадетски корпус. През 1841 г. е произведен в мичман, през 1848 г. в лейтенант. От 1854 г. е член на отбраната на Севастопол. През 1854 г. е повишен в щабскапитан, през 1856 г. в капитан. През 1861 г. е произведен в полковник с назначение за командир на 4-ти резервен батальон на Белевския 71-ви пехотен полк в Зарайск, Рязанска губерния. От 1864 г. е командир на 47-и резервен пехотен батальон. От 1868 г. командир на Минския 54-ти пехотен полк с дислокация в Кишинев. През 1873 г. е произведен в генерал-майор с назначение за командир на 2-ра бригада на 14-та пехотна дивизия в Кишинев (дислокация гр. Бендери, сега в Приднестровска молдовска република,която е без окончателен статут). От 1874 г. е командир на 2-ра бригада на 1-ва пехотна дивизия на Руската имперска армия.
От 1877 г. участник в Руско-турската война, за участието си е награден с орден „Св. Владимир“, 3-та степен с мечове, и „Св. Станислав“, 1-ва степен с мечове. От 1882 г. до 1887 г. е началник на 19-та пехотна дивизия (Кубанска област, гр. Уман). През 1883 г. е произведен в генерал-лейтенант. От 1887 г. е началник на местните войски на Кавказкия военен окръг, когато началник на окръга е генерал-адютант, генерал от кавалерията, княз Александр Михайлович Дондуков-Корсаков. През 1895 г. е произведен в генерал от пехотата. Награден е с всички руски ордени до връчения му през 1892 г. орден „Св. Александър Невски“.
Баща му Федор Ильич Дудинский (1792-неизв) е бил богат земевладелец. Родът Дудински попада в състава на поданиците на цар Алексей Михайлович (1645-1676), заедно с околностите на Смоленск.
Женен е през 1871 г. Съпруга му е Мария Генриховна Дудинская (Гимельрейх) Maria Genrikhovna Dudinskaya (Gimelreich).
Имат син Михаил Михайлович Дудинский (1871-1920). Снаха на генерала е Наталья Александровна Дудинская (Грипенберг) (1877-1944) балерина. Учителка в Института за благородни девици в Харков. Основава балетна школа в Харков от 1914 г. до есента на 1917 г. Наталья Александровна Дудинская разкрива балетно студио и в Петроград от 1917 до 1919 г. Възпитала е в двете школи най-малко сто ученици, от които израстват много известни балерини. Танцувала е под псевдонима Наталия Тальори (Тальори е име на русалка), за да не я репресират съветските власти.
Синът Михаил Михайлович Дудинский е завършил Воронежския кадетски корпус. Достига до чин полковник. Има обещаваща кариера, но всичко се променя след революцията през 1917 година. Участник в Бялото движение. Арестуван е два пъти, убит от ЧК в Петроград в началото на 1920 г.
Внучката Наталья Михайловна Дудинская (1912-2003) е балерина, музикален педагог. Родена е в Харков, умряла в Санкт Петербург. Съпругът и Константин Михайлович Сергеев (1910-1992) е солист балетист, балетмайстор и балетен педагог. Наталья Михайловна Дудинская е една от най големите балетистки на Съветския съюз и на Русия. През 1923-1931 г. учи в Ленинградското хореографско училище (ученичка на Агрипина Ваганова)..През 1931-1962 г. тя е водеща танцьорка на Ленинградския театър за опера и балет „С. М. Киров“. Изпълнява главните роли в балетите „Лебедово езеро“ и „Спящата красавица“ от Чайковски, „Пепеляшка“ от Прокофиев, „Раймонда“ от Глазунов, „Жизел“ от Адам и др. Танцува от 1932 до 1964 г От 50-те години на миналия век Наталия Дудинская преподава в клас за усъвършенстване на балетисти на Кировския театър и се занимава с репетиционна работа.. От 60-те години на миналия век е преподавател в Ленинградското хореографско училище на името на Агрипина Ваганова. Участва в 6 филма, а други 5 са посветени на нея. Пише две литературни съчинения. Няма звания и награди, които не е получавала в областта на изкуството. Наталия М Дудинская и Константин М. Сергеев нямат деца и този клон на Дудински няма продължение.
Проф д.п.н. Пламен РАДЕВ
