Разград винаги е бил богат на забележителни личности, някои от тях са познати на читателите, други не, но всички тях ги обединява голямата обич към Разград и стремежът им да дадат своя принос за неговото обществено и духовно развитие. Те работят с мисъл за своите съграждани, с упованието животът им да стане по-добър, по-осмислен, по-извисен духовно. И в крайна сметка, Разград да бъде по-събуден, по-напред сред градовете в страната.
Продължавам от миналата година инициативата да се пише за заслужили за Разград личности, от чието рождение се навършват кръгли годишнини през съответната година. Подбрала съм само някои от тези, които имат кръгли годишнини през тази година.
Но нека оставим да говорят делата им.
Далече в тъмнината на вековете, озарени от светлина, са животът и делото на Филип Станиславов, автор на първата печатна книга с новобългарски езикови елементи „Абагар“, с която става родоначалник на българското книгопечатане. От неговото рождение се навършват 415 години.
Учил е в католически колеж в Италия. Усвоява много езици и е назначен от папа Урбан VIII за преводач в папската библиотека. По-късно е привлечен за католически епископ в България с център Никопол. Но прекарва много повече време в Разград, където е имал свой дом с помещение за църковна служба за местните католици. Тук, в Разград, е живеел брат му – търговец.
Развива активна дейност сред католиците в своята епархия. През 1651 г. издава в Рим книгата си „Абагар“, представляваща молитвеник за извършване на католическите ритуали. Може би тя е писана в Разград. В послеслова към книгата Станиславов пише, че „подарява на своя български народ“. С това дава израз на българското си самосъзнание и патриотична нагласа. Освен това се е подписвал като „Филип Станиславов, епископ на Велика България“.
В едно послание до Рим от 1659 г. оставя ценно описание на Разград – демографски елементи, етноси, брой на къщи, църкви, джамии и др.
Интересно е, че в Укипедия няма нито една дума за Разград – че Станиславов е живял и работил в Разград…
Навършват се 190 години от рождението на първия кмет на Разград след Освобождението Георги А.Попов, виден търговец, обществен и политически деец.
Реформира търговията в града, като прави системата европейска. Избран е за писар и „касиер“, който да води сметките по построяването на църквата „Св.Николай“, 1860 г. Заема различни длъжности преди Освобождението, с които се явява защитник на българските интереси.
След Освобождението е избран за председател на Градския съвет /т.е. кмет, от 23 януари до март 1878 г./ от специално свикан от руския военен началник на Разград Владимир Вознесенски кръг от влиятелни граждани „да си изберат общински съвет от най-достойните и почтени свои съграждани“. А брат му Петър А.Попов е първият назначен кмет на Варна.
Георги А.Попов е депутат в Учредителното и Великото народно събрание /1879 г./.
Един от разградчаните, който преди Освобождението участва в обществените инициативи и в тайния революционен комитет е Димитър Стоянов, от чието рождение се навършват 185 години.
След Освобождението е кмет на Разград през 1881-1883 г. и 1888-1894 г. По негово време е изградено ново общинско управление през 1889-1890 г. по план на общинския инженер Ян Буфа. Построена е сграда на читалище „Развитие“.
В края на кметуването си е обвинен в злоупотреба на 1150 лева общински пари и против него е заведено углавно дело. Делото се протака дълго и е разгледано едва на 12 май 1905 г. Разградският окръжен съд установява, че Димитър Стоянов не е извършил никаква злоупотреба и го оправдава от всяка гражданска и углавна отговорност. За това пише вестник „Разградски новини“ на 20 май 1905 г.
Димитър Стоянов е баща на известния и много заслужил за Разград музикален и читалищен деятел Максим Стоянов.
Навършват се 165 години от рождението на Стефания Икономова /Мирска/, третата дъщеря на възрожденското семейство на Никола и Станка Икономови, първата гимназиална учителка във Варна.
Получава солидно образование в Русия, във Фундуклеевска гимназия в Киев. След завръщането си в България през 1878 г. е поканена с телеграма от кмета Велико Христов /разградчанин/ и член на училищното настоятелство да стане учителка във Варна. И тя отива във Варна и става учителка. Тук създава семейство с Кръстьо Мирски – книжар, издател, преводач, адвокат, по-късно кмет и народен представител. Отглеждат многобройна челяд.
Стефания Мирска се занимава с активна книжовна дейност. Пише статии, превежда разкази от руски език. Първа председателка е на женското благотворително дружество „Майка“. По-късно е председателка на женското дружество „Саморазвитие“, което изнася театрални представления, концерти, сказки, откриване на стопанско училище. Стефания Мирска е сред активните сказчици.
Поддържа заедно със съпруга си тесни връзки с майка си – Станка Николица Спасо-Еленина и сестра си Елена Икономова в Разград.
Хриса Карапеева е още една издигната интелектуално и духовно жена от Разград, от чието рождение се навършват 165 години.
Виждайки нейния умствен потенциал, женското благотворително дружество „Майчина грижа“, чиято цел освен умствено и нравствено развитие на членовете си е и подпомагане на бедни ученички да продължат образованието си, я изпраща със свои средства в Габровския пансион. Хриса Карапеева завършва с успех гимназията и става учителка в класното девическо училище в Разград. Същевременно участва в културния живот на града.
По това време артисти в даваните театрални представления можели да бъдат само мъже, дори и в женските роли. За пръв път в Разград и в страната в представление участва Хриса Карапеева. Но тая „волност“ не се харесала на някои от старите разградчани и им се показала малко смела и недотам прилична от гледна точка на обществения морал. Това накарва обидената Хриса Карапеева да напусне Разград. Впоследствие тя все пак учителства в града ни.
Разград е свързан творчески с делото на музикалния педагог, диригент, музикален фолклорист и изследовател Алексей Шулговски, от чието рождение ни делят 160 години.
Той е роден в град Чернигов, Украйна. Идва в България заедно с първите няколко учители по нотно пеене от Русия, поканени от Министерството на просвещението.
Алексей Шулговски обновява създадения от учителя Павел Каракулаков ученически хор, който участвал при службите в църквата „Св.Николай“. Хорът изпълнява вече и светска музика. Изнася концерти в Русе, Търговище, Търново и другаде.
Учителят в разградското петокласно училище тогава Алексей Шулговски създава камерен оркестър с 16 младежи. Изпълнявал е полки, мазурки, валсове и други пиеси, с които участва във всички вечеринки, забави и тържества в града. С този оркестър се поставя началото на трайна оркестрова формация за класическа музика, която съществува до нашето съвремие.
Заедно с младежите доброволци от Разград за участие в Сръбско-българската война /1885 г./ се записва и Шулговски.
След напускането на Разград се изявява като музикален фолклорист и изследовател.
В почти последните дни от живота си /1926 г./ е поканен на изпълнение на разградския църковен хор в църквата „Св.Седмочисленици“ в София. Той през цялото време плаче, а след литургията подарява на диригента на хора Стефан Вълчев стар камертон, с който е дирижирал навремето разградския хор.
Навършват се 150 години от рождението на художника, педагога, поет и общественик Драган Данаилов, още една знаменателна личност на Разград.
Още във Варненската гимназия, където учи, учителите му по рисуване забелязват таланта му. Учи живопис в академията в Торино, Италия, където печели вътрешни академични награди. Става учител в Сливен, Габрово и най-вече в Разградската гимназия, където после е неин директор. Бил е и председател на читалище „Развитие“, а през 1934 г. е назначен за кмет на града. В началото на XX век е родоначалник на местното колоездачно дружество. Автор е на редица стихотворения.
Най-характерен за творчеството му е портретът, насочен към постигане на дълбок психологизъм. Създава галерия от портрети на разградски учители и учени, портрети на възрожденски живописци, автопортрети. Той е сред първите български натюрмористи. Рисува и пейзажи, алегории.
С течение на годините и на своите творчески търсения Драган Данаилов създава едно своеобразно изкуство, което няма повторение в българското изкуство.
Сега творбите му се съхраняват в Художествената галерия „Проф.Илия Петров“ в Разград.
Навършват се 155 години от рождението на Димитър Страшимиров, историк на Българското възраждане, писател, педагог и обществен деятел. През 1888-1890 г. той е учител в Разградското петокласно училище, и заедно с колегата си Ев. Емануилов списват първото печатно издание в града – обществения журнал „Съвременник“, който се разпространява в цялата страна. От него излизат само 7 броя, защото привържениците на Стамболовия режим нападат и разгромяват печатницата на С.Икономов, където се печата.
Никой не е дал по-красноречива оценка на списанието от Антон Страшимиров. В много по-късен спомен той пише:… двуседмичният журнал „Съвременник“ бичува смело и талантливо още незатвърдената власт на диктатора Стамболов… Така Разград в оня момент е светилник на цяла България.“
По-късно Димитър Страшимиров следва история и литература в Берн, Швейцария, завършва с докторат по литература. Учител и училищен инспектор е в няколко града /1893-1911 г./. Депутат в V Велико народно събрание. Директор на Народния театър /1927-1929 г./. Заместник-директор на Народната библиотека /1930-1935 г./.
Най-важни произведения: „Христо Ботев като поет и журналист“, „История на Априлското въстание“в 3 това – основен труд. „Васил Левски. Живот, дела, извори“.
Една от най-заслужилите за Разград личности е Илия Бърнев, от чието рождение се навършват 135 години.
Роден в семейството на видния разградски гражданин Бърни Господинов /един от участниците в първия оркестър от „европейски свирки“ преди Освобождението/, още от малък душата му е запленена от музиката. С приятеля си Крум Денев изнасят цели концерти с мандолина и китара през ваканциите вечер. Учи в консерваториите в Киев и Москва.
Работи в новосъздадения Свободен театър в София и макар че има перспективни предложения за работа в столицата, сърцето го зове към родния Разград. В началото на 1920 г. се завръща в града и започва един живот на апостолско служене на музиката, създаването на цяла епоха в музикалната култура на Разград.
През 1922 г. е първият концерт на създадения от него симфоничен оркестър. През 1927 г. е инициатор за основаването в гимназията, където е учител, на ученическо музикално дружество „Михайлов Стоян“. Създава и ученическа духова музика, която печели големи успехи в страната.
Разградският симфоничен оркестър е известен с качествата си сред няколкото любителски оркестри в България до 1944 г. И съвсем закономерно през 1947 г. той става един от първите в страната държавен симфоничен оркестър.
Посмъртно Илия Бърнев е обявен за почетен гражданин на Разград.
Тежък е животът на бъдещия писател Христо Миндов още от невръстна възраст, защото баща му умира. Успява да завърши една трети /седми/ клас на Разградската гимназия и започва работа като чирак на бакали и кръчмари, по тухларници и строежи. Негов по-нататъшен учител става библиотеката на читалище „Развитие“ От рождението на този син на Разград се навършват също 135 години.
През 1908 г. е назначен за писар в съда. През 1909 г. издава първата си книга „Метежи. Волни песни на волна младост“. През 1910-1912 г. е сътрудник на вестник „Млада България“. В Разград издава и книгите си „Преображения на лъжата“ и „Фрагменти“, сътрудничи на доста столични издания.
От началото на 20-те години е в София. Работи в съдебното ведомство, достига до секретар на Софийския окръжен съд. Една след друга излизат книгите му „Опиянение“, „Товарът на хората“, „Спътници“ и други. Пише и на исторически тези. С много любов са написани творбите му за природата „Топлият вятър задуха“, „Климентова земя“ „Синята далечина“, „Към далечни простори“. За някои от книгите си получава литературни награди.
През 2005 г. в Разград бе издадена непубликуваната му книга „Повест за родния град“ – едно прекрасно повествование за Разград.
Христо Миндов е почетен гражданин на Разград.
По време на управлението на БЗНС /1921-1923 г./ кмет на Разград е Велико Димов, от чието рождение се навършват 130 години.
Кметуването му се отличава с важни за града инициативи. Взето е решение за електрифицирането на Разград. Изготвена е проектната документация за изграждане на електрическа централа. По този повод е учредена производителна кооперация „Светлина“.-
Създаден е общински театър, който развива активна дейност. Създадено е коларско-железарско училище. Отстъпена е общинска земя за постройка на сиропиталище. Дружество „Лес“ с помощта на Велико Димов, който е негов подпредседател по това време, прави много за строежа на летен театър в парка, където да изнася представления общинският театър. Започва строителството на сградата на читалище „Напредък“.
Според спомен на журналиста Григор Попов кметът Велико Димов му е дал в заем 200 лева, за да излезе първият брой на вестник „Разградско слово“.
130 години ни делят от рождението на началния учител Петър Георгиев, създател на Детската музикална китка в Разград. В разстояние на повече от 20 години Китката работи неуморно за музикалната култура, за естетическото и нравствено възпитание на стотици разградски деца, на техните родители и гражданството.
Със своята дейност тя си извоюва правото да бъде една от първите в България.
Всичко започва от ентусиазма на Петър Георгиев. След Първата световна война той е назначен в началното училище „Кирил и Методий“. През учебната 1919-1920 г. той създава хор в училището, който прераства на 2 ноември 1920 г. във формация „Детска музикална китка“. Подготвят се сола, дуети, декламации, сценирани разкази, хорови продукции, балети, детски оперетки. В Китката членуват от 80 до 120 деца Изнесени са с голям успех десетки оперетки.
Петър Георгиев напуска Китката през 1932 г. Делото му продължават учителите Магда Петрова, Ганчо Колев, Теофана Райчева.
През възпитанието на Китката преминават такива музиканти от национален мащаб като диригента проф. Влади Симеонов и оперната певица в Софийската опера Надя Бърдарова. Тук израстват и множество музиканти от местен мащаб.
Навършват се 120 години от рождението на Никола Панчев, разградски, а впоследствие виден столичен журналист, убит без съд и присъда, а след това осъден на доживотен затвор от Народния съд през 1945 г.
Роден е в Силистра, но семейството емигрира в Разград през 1915 г. Младият Никола Панчев е бил учител, суфльор, касиер-счетоводител в аптека, чиновник, журналист. През 1924 г. е редактор на излизалия за кратко време вестник „Разградски ратник“, от който излизат 5 броя /1925-1926 г./. По-късно е сред основателите и активните сътрудници на третите „Разградски новини“, „независим обществен вестник“, наченал за излиза от началото на 1927 г.
Следва право в София. С упорит труд изковава журналистическия си път. Избран е за член на управата на дружеството на столичните журналисти. През 1939-1940 г. е редактор на вестник „Вечер“, вестник за политика, стопанство и култура. През 1940 -1944 г. е редактор на вестник „Нова вечер“.
По 9 септември е арестуван. Убит е без съд и присъда. В началото на януари 1994 г. Върховният съд реабилитира журналисти и общественици, осъдени с присъди от 4 април 1945 г. на Народния съд. Сред реабилитираните е и Никола Пенчев.
Има и доста личности, от чиято смърт през тази година се навършват кръгли годишнини – Христофонр Никович, Иван Ведър, Христофор Чалгаджиев, Димитър Бъчваров и други, повече или по-малко известни. Ще спомена само един, съвършено неизвестен на широката публика – Юрдан Г.Рашев, починал през 1933 г.
Бил е учител в гимназията, неин директор, впоследствие окръжен училищен инспектор, същевременно дългогодишен председател на читалище „Развитие“. Участва като доброволец в Сръбско-българската война /1885 г./. През 1899-1900 е окръжен управител. При назначаването му вестник „Напредък“ акцентира върху неговата безпримерна честност и пише: „Града ни от освобождението насам, едвам сега се сдобива с един окръжен управител, който прави чест на службата, която заема…“.
През 1908-1909 г. е кмет на Разград. Учителства в много обществени инициативи в града. По повод смъртта му вестник „Разградско слово“ отбелязва: „Политическата и обществена дейност на покойника в миналото,, като идеолог на непорочния либерализъм, като управленска и политическа доктрина, може да служи за пример на младите поколения. Той умря честен, по съвременно беден…“.
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
