В навечерието на Бабинден: с педиатъра в разградската болница д-р Полина Ангелова

Утре, 21 януари, ще отбележим Бабинден по стар стил. Празникът отдава заслужена почит на важната за всяко семейство акушерка, в чиито ръце проплаква всяко бебе. Нейната роля разбираемо е издигана в пиедестал. Още повече, че в миналото е била една-едничка в цяло село.

В днешната реалност, колкото и различна да е, акушерите запазват своето първостепенно значение за родилките. В края на миналата година специалистите в областта наброяват 31, а за последните 11 години средната възраст на жените с първа рожба в региона е нараснала с две години и достига 26 години.

Важна част от израстването на всяко дете играе и неговият педиатър. 23 са били медицинските специалисти в областта според данните на Националния статистически институт от края на декември. Сред тях е и една млада лекарка, избрала да преглежда малки пациенти не къде да е, а в разградската болница. Д-р Полина Ангелова е част от екипа на Отделението по педиатрия вече 9 години.

Лъчезарният педиатър е възпитаник на Математическата гимназия в града, по-късно учи медицина в София, завършва специализация по Детски болести в столичната СБАЛДБ „проф. Иван Митев“. Там получава първоначалния си професионален опит като специализант, който надгражда в Първа детска консултативна клиника, където е лекар в приемна по време на специализацията.

Какво привлича д-р Ангелова към педиатрията, с какви проблеми се сблъсква в детското здравеопазване и защо избира да работи в Разград, а не в по-голям град, разказва саматя тя в следващите редове. Ако ви се стори лаконично, не забравяйте, че работата на лекаря няма обедна почивка.

Кое Ви привлече в професията на педиатър, защо избрахте тази специалност?

Винаги съм искала да работя с деца. В тях всичко е толкова чисто и непринудено, по-лесно се работи с тях, а и ме радват детските усмивки.

Какво означава тази професия за Вас? Какво Ви носи?

Лекарската професия е призвание, колкото и банално да звучи. Това, заради което си струва най-много, е удовлетворението да знаеш, че си помогнал на някого, че си допринесъл за спасяването на нечий живот.

Какви са основните отличия при лечението на малките пациенти в сравнение с възрастните?

При малките пациенти диагностичният процес определено е по-труден, тъй като дечицата рядко могат да кажат какво точно ги боли и как се чувстват. Относно трудността при лечението е доста относително – там основна е ролята на родителя. Като цяло малките пациенти са по-изпълнителни.

Позволявате ли си емоционалност по отношение на своите пациенти, колко важна е емпатията по отношение на децата и кога пречат емоциите за лечението /за тях и за Вас/?

Няма как да избегнем емоционалната връзка с пациентите, особено когато се деца. Винаги се опитвам да вляза под кожата им, да ги разбера и да спечеля доверието им. Ако това бъде постигнато и те се чувстват спокойни, значи сме направили основната крачка към успешно лечение. Не бих казала, че емоциите пречат за лечението, по-скоро емоционалното натоварване е за педиатъра, защото съпреживява с малките си пациенти болките и страданията им.

Кой е случаят от практиката Ви, който ще помните винаги?

Имам много такива случаи, които ще помня – на някои сме успели да помогнем, на други, за съжаление, не. Няколко онкологични случая, няколко дечица в кома от неизвестен произход, първата ми диабетна кетоацидоза или епилептичен статус. Това са професионални преживявания, които не се забравят.

Какви са проблемите пред детското здравеопазване, с които се сблъсквате в работата си?

Проблемите са много като цяло в здравната система. Основно липсата на организация, трудности в мултидисциплинарния подход, документални неуредици, многото административна работа, трудности при транспортирането и превеждането на пациенти към специализирани звена.

Има ли здравословен проблем, който съвременното детско здравеопазване все още не може да реши?

Основните проблеми, касаещи здравето на днешните деца, са затлъстяването, нездравословният начин на живот, липсата на достатъчно физическа активност, прекомерната употреба на екранни устройства, увеличеният дял на алергиите и всички свързани с тях заболявания. За съжаление, тук не само медицината е решаваща, а и начинът на живот.

Имало ли е моменти, в които сте се чувствали безпомощна пред болестта, как се справяте в такива?

Да, имало е, за съжаление. Трудно се справям с чувството на безпомощност, но знам, че не винаги можем да помогнем. Опитвам се да релаксирам и да изключвам негативните емоции, доколкото е възможно.

Вие сте един от малцината членове на екипа на Детско отделение в разградската болница. Какво Ви накара да започнете работа тук?

Ако трябва да съм честна, върнах се тук поради лични причини. Иначе професионалният ми път вероятно щеше да е свързан със София.

Имало ли е моменти, в които сте съжалявали за направения избор?

Не съжалявам за избора си, човек сам избира компромисите, които да направи. Тук също се чувствам пълноценна като лекар.

На какво се отразява бутиковият състав на отделението по отношение на организация, натоварване и качество на предоставяните здравни грижи?

В отделението сме се сформирали млад екип, добре сработен и засега нямаме някакви съществени затруднения от гледна точка на график или процес на работа.

Какво според Вас е наложително да се промени, за да имате повече млади колеги?

Всичко зависи от стимула. Ако пред младите лекари стоят добри условия за работа, професионално развитие и адекватно заплащане, мисля, че ще има доста повече специалисти, оставащи в България.

Какво Ви мотивира да продължавате да се занимавате с педиатрия?

Обичам си работата и най-вече децата. Това е достатъчно, за да ходя на работа с удоволствие.

А какво би Ви накарало да се откажете от професията?

Не мисля, че има такова нещо. Както вече казах – медицината е призвание.

Как успявате да се справите с работното напрежение и стрес?

Не успявам напълно. Опитвам се да балансирам между работата и личния живот. Но това, което ме отвлича от напрежението, са семейството ми и най-вече децата ми.

Десислава СТЕФАНОВА