За родения в Разград Иван Ведър /с рождено име Данаил Николов/ има много публикации, включително и в „Екип 7“, които са посветени на дейност му като български общественик и основател на масонството в България през 19-ти век. Неведнъж е писано и за големите му заслуги си към Русе – по време на Руско-турската война (1877-1878) след негово застъпничество е отменено решението на Делавер паша /също масон/ да бъде избито местното българско население а градът опожарен.
В днешната публикация представяме неособено известни факти за семейството и рода на този виден разградски син, пред чийто паметник в центъра на града всяка година се стичат на поклонение стотици членове на масонските ложи в България.
Бащата на Данаил (Деню) Николов Карастоянов, познат като Иван (Jоан) Ведър е Уста (майстор) Никола Карастоянов. Той е женен за разградчанката Мария Николова (с неизвестно бащино презиме).
Уста Никола е роден е в Трявна около 1800 г. Възможно е да се е преселил в Разград през 1822 г. Къщата им била на сегашната улица „Раковски“ (стара „Карабоклук“). От това семейство се раждат 11 деца: най-големият е Данаил – Иван Ведър (20 юли 1827-8 август 1898). Учил е в килийното училище на даскал Христофор Никович в Разград. Тук трябва да вметнем, че в разградското школо Ведър получава първоначалната си основа, после продължава учението си в Колеж в Малта и за времето си е сред най-образованите българи. Владеел е няколко европейски езика, турски, латински и арабски, което пък му помага в професионалните му занимания през годините. Знае се, че е работил като преводач в турски учреждения в Цариград, бил е преподавател по европейски езици в Измир, секретар по международната кореспонденция на Мидхат паша, кореспондент на европейски вестници…
Другите деца в семейството /братя и сестри на Иван Ведър/ са: Ганка Николова (омъжена за Цоньо Петков Ракиджиев), родена около 1830 г. и починала в Разград; Петър Карастоянов (роден и починал в Разград), Стоян Карастоянов (роден в Разград, починал в Топчии), Иван Карастоянов (роден в Разград, починал в Топчии), Христо Карастоянов (роден в Разград, починал в Топчии), има и още 5 дъщери, чиито имена са неизвестни (всички те са умрели в с. Топчии). Това води до извода, че след раждането на сина Иван Карастоянов семейството на Никола Карастоянов и Мария Карастоянова се мести в с. Топчии. Няма данни за съдбата на братята и сестрите. В по-ново време има хора от Топчии с фамилия Карастоянов и те със сигурност са потомци на рода на Иван Ведър, но това е въпрос, който заслужава отделно проучване.
Иван Ведър се жени за Стояна Станчева Драгошинова (1826-1919) през 1863 г. Тъстът Устабаши хаджи Станчо Добрев Драгошинов (1810-1887) и тъщата Рада Вълчова, по съпруг Драгошинова (1812-1876) имат още пет деца, освен Стояна. Устабаши хаджи Станчо Добрев Драгошинов, макар и неграмотен, е виден строител на сгради в Плачковци, Стражица, Стара Загора и в Русчук. Той строи и разградската църква „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ от март до август 1860 г. „Издължителеният запис“ за предаването на готовия строителен обект е от 4 август 1860 г. Записът е подписан от друг разградски масон – Петър А. Попов със следния текст: „За незнаенiе грамоти подписвамъ за горепомянутыя архитекторъ х. Станчо Русенецъ Данiиловъ. Подписалъ за негу Петръ А. Поповъ“.
Децата на хаджи Станчо Добрев Драгошинов и съпругата му имат накратко следните животописи. Димитър хаджи Станчов (1837-1876) е бил лекар. Открива една от първите аптеки в Русе. Отровен е от турците. Мариола хаджи Станчова (1847-1920), по първи съпруг Димитър Петрович, по втори съпруг Франц Гетц, е била учителка. Тодор х. Станчов (1849-1902) е български книжовник, учител, вестникар, преводач, театрален деец, депутат и общественик. Пише и превежда 36 произведения. Той е и първият системен педагогически автор и преводач /Педагогически поучения за учители, родители и за сички приятели на народното образование. Първа книжка. Русчук, 1873; Педагогика или основна наука за възпитание и наставление. Извод от теоретическата педагогика на Фридриха Дитеса. Русе, 1873/. Никола х. Станчов (1851-1877) умира твърде млад. Иван х. Станчов (1853-1882) има същата съдба.
Семейство Иван и Стояна Ведър имат четири деца. Първите две са дъщери, но умират като малки. Елена е жива от 1864 до 1868 г. Животът на Алксандрина трае от 1866 до 1868 г. Следващото дете е Димитър Иванов Ведър (1869-1960). По образование е инженер, по призвание – масон. През 1938 г. издава книгата „Свободното зидарство (франкмасонството)“. Другият син – Стефан Иванов Ведър (1870-1907), по образование е ветеринарен лекар.
Домът на Иван Ведър се е намирал в някогашната русенска махала Голям Варош. В непосредствена близост са къщите на Петър А. Попов и Лука Кличан – други две личности, оставили ярка следа не само в българското масонство. Следва извода, че първият масонски храм в Русе и България след Освобождението е на ул. „Бара“ № 1721, което е днешната улица „Духовно възраждане“ (преименувана през 1927 г.). Днес сградата не съществува, защото е съборена през 1910 г. за прокарване на друга улица.
В дома на Ведър се разиграват драматичните събития при преодоляване започналия погром над българските жилищни квартали през 1877 г., предшестващ подготвяното клане; пак там се случва опасен момент с опита за покушение срещу княз Александър Батенберг, които са описани от сина на Ведър. За този масонски храм е запазена информация, че е единственият, посещаван от български владетел. Биографичната справка, подготвена и публикувана от Никола Шиваров в списание „Българска сбирка“, год. ХХІ, кн. 5, 21 май 1915 г. е компилирана на основата на саморъчни бележки на Иван Ведър, написани върху изрязани нестандартни правоъгълни картонени листчета. Те са предадени от Димитър Ведър на Никола Шиваров, които Шиваров задържа. Досега този оригинален ръкопис на Иван Ведър не е открит. Сведения за вида на автобиографичния ръкопис на Иван Ведър ни дава едно запазено картонено листче, което Димитър Ведър, без да влага умисъл, не е предал на Никола Шиваров. То е запазено от Милко Ведър (1918-1982), син на Димитър Ведър.
Съпругата на Иван Ведър – Стояна Ведър е учила в Букурещ, говорела и пишела е на гръцки, румънски, френски, италиански, турски и арменски. С мъжа си Иван Ведър през 1872 г. създала първото класно училище в Северозападна България, в с. Махала, Плевенско, бивше Пелово, сега град Искър.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
