Отново идват Коледа и Нова година. Със своята празничност с равносметката, с надеждата и очакванията на нещо по-добро в живота. Менели са се времената, но тези неща са оставали вечни, защото какво е без тях човекът.
Ако разгърнем някогашните разградски вестнициq ще се убедим в истинността на тия твърдения. Имало е и празничност, и равносметка, и надежда, и очакване за по-добри дни. Както и благотворителност спрямо бедните.
Призиви за благотворителност преди Коледа и Нова година могат да се прочетат в не един от старите вестници – в първите „Разградски новини“, в „Млада България“, в „Разградско слово“, в третите „Разградски новини“. Като този в „Разградско слово“ от 27 декември 1922 г.: „Празниците настъпват в града, бедните са изправени пред грозната зима и още по-страшната мизерия. Благотворителността не виждаме нигде да се проявява. Нима до там са затъпени у по-заможните и охолни граждани чувствата на хуманност, състрадание и човещина. Тия, които са съградили щастието си над нещастието на хилядите бедни човешки същества, не се ли чувствуват задължени да дадат своята лепта на тия, които ще посрещнат празниците гладни, голи, боси и отчаяни“.
Широко разпространено е било коледуването, с което се събирали средства и продукти за бедните. През 1922 г. е коледувал ученическият хор при девическата гимназия в полза на фонда „Бедни ученички“. През 1928 г. музикалното дружество „Железни струни“ и ученическото музикално дружество „Михайлов Стоян“ благодарят на гражданите за добрия прием, оказан им при коледуването. През 30-те години главно прогимназиалните ученици коледуват.
Имало е и други прояви за събиране на средства и продукти – помощни акции, чай-концерти, вечеринки.
През 1935 г. благодарение на помощната акция /тя се е състояла в това, че градът бил разделен на 16 участъка, които били обходени от специален комитет и други граждани/ бедните били подпомогнати с 91 476 лева. През 1937 г. кметът на града Захари Попов изказва благодарност на всички разградчани, които са участвали в помощната акция. В началото на 1940 г. общината е раздала на 102 бедни семейства от участъците „Варош“, „Нови“, „Добровски“ и „Пансионски“ парични помощи и дърва.
Традиция са чай-концертите, устроени по инициатива на общинското управление в полза на бедните в града, вечеринките и т.н. Традиция е и чай-концертът на гимназията за фонда „Подпомагане на бедни ученици“.
Не по-малко тържествени са били и коледните елхи за бедните деца, организирани от Здравно-съвещателната станция в началото на 1938, 1939, 1940 г. и по-нататък. Дядо Коледа е раздавал на децата дрешки и куклички, а майките им са получавали захар, ориз, сапун и плат. А на Бъдни вечер 1931 г. са били уредени две коледни елхи, масово посетени от деца и възрастни. Едната е била в читалище „Развитие“, уредена от Популярна банка, другата – в училище „Св.Кирил и Методий“ от кооперация „Напред“.
Коледа е била посрещана през различни години и с уводни статии в „Разградско слово“, колко съвременно звучи например статията на свещеник Янко Бъчваров, активен сътрудник на вестника „На земята мир, между човеците благоволение“, в. „Разградско слово“ от 5 януари 1938 г. Ето само началото и краят й:
„Наред с топовния грохот, картечния напев и страхотното бръмчене на хилядите стоманени птици, що запалиха вече от няколко страни света и сеят смърт, само след два дни в ранна Божия утрин, мощен и тържествен камбанен звън ще възвести рождението на Богомладенеца Христа, хор от ангели ще запее дивната рождественска песен „Слава на Бога в висините, на земята мир, между човеците благоволение…“.
„Дано обезумелият и опръскан от братска кръв човек, още дебнещ над развалините на прекрасни някога градове, над пепелта на цветущи държави, строшени скиптри и венци, чуе благата вест за раждането на Спасителя и хвърли окървавеното оръжие…
Дано!“
Не се сбъдват очакванията на свещеника. След една година започва Втората световна война.
Даже и хумор има при посрещането на Коледа, макар и само веднъж. Това може да се прочете в третите „Разградски новини“ от 5 януари 1928 г. под рубриката „Сънища срещу Рождество Христово“. След като неизвестният автор споделя какво са сънували министър-председателят Андрей Ляпчев, председателят на камарата /парламента/ Александър Цанков и други, се стига и до Разград. Разградските граждани, сънували, че калта по улиците на техния град изчезнала, че Популярната банка вече е уредила въпроса с осветлението на града и че новият салон на читалище „Развитие бил вече построен. Редакторите на „Разградски новини“ сънували, че толкова забогатели от вестника, че от началото на 1928 г. го направили ежедневник в осем страници.
Както се вижда, сънищата са за неосъществими по това време неща.
Хуморът продължава и с „Модерни гатанки“. Ето две общи за страната, те са по-интересни от тези, посветени на „Разград.
„Хем почивка, хем доходна станция – що е то?
/Български парламент/.
За народа – бият се, за джоба си – разбират се – що е то?
/Депутати/.
Може би автор на хумора е младият Никола Панчев, бъдещ голям столичен журналист.
Новата година е била посрещана с равносметка и очаквания от вестниците.
В статията „Старата 1898 година“ редакторът на вестник „Напредък“ Петър Даскалов след нерадостната равносметка за нея, обръща с надежда поглед към новата 1899 г.: „Дано още първите й дни донесат тържеството на погазения народен суверенитет“. Очакванията му се сбъдват още през януари, правителството, срещу което толкова се е борил вестникът, пада. На власт идва партията на Даскалов, той е избран за депутат, но положението на народа, за което уж се бори редакторът, си остава същото, става даже и по-зле.
На 4 януари 1900 г. вестник „Позив“ пише за очакванията си за по-добър живот. „Дано зората на XX век донесе и в нашата измъчена България щастие и напредък. Нека се надяваме, че в нашия народ ще настъпи, заедно с новия век, едно отрезвяване и сепване от досегашния лош път, по който е вървяла държавата…“.
Редакторът на първите „Разградски новини“ Иван Свирачев изтъква в статията „Старата и новата година“: „Завчера изпратихме във вечността изтеклата 1905 г. Тя бе една от най-грозните години на новия век и за това целия свят я изпраща с потресение при спомена за станалите кървави събития през нея…“
Но над всичко се е издигала надеждата. Най-точно са изразили това третите „Разградски новини“ в статията „Нова година“ в броя от 5 януари 1928 г.:
… Всяка нова година за нас е стара с нейния ежедневен въпрос за хляба, за облеклото, за подслона, за работата и за хилядите други нужди… Но над всичко, при посрещането на всяка нова година, в нас цари едно велико и неизменно чувство – надеждата.
Надеждата, че всички братя и сестри по земята ги чакат добри дни, напредък и щастие.
Надеждата – тя ни крепи.
Помислете си какъв ужас би било без нея, без надеждата. Затова е толкова правдоподобна народната поговорка: „Надеждата крепи света“. Така посрещаме и изпращаме всяка нова и стара година…“
Вероятно автор на тези вълнуващи редове е младият Никола Панчев, бъдещ известен столичен журналист, който по това време пише в третите „Разградски новини“.
Традиционно, в навечерието на всяка нова година околийският управител изпраща поздравителна телеграма до царя и получава телеграма от царя за всички хора от Разградско. Ето например телеграмите за 1937 г., оказва се впоследствие, много вълнуващи с раждането на престолонаследника.
„Чобанов, окол.управител Разград
Благодаря сърдечно Вам и на населението от околията за любезните поздрави и благопожелания, които ми изпращате по случай Новата година. Честита да бъде и Вам.
Царят
София Двореца
По случай Новата 1937 г., от мое име и населението от околията, изпращаме на Ваше Величество, на Нейно Величество и Царствующия Дом искрени честитки и пожелания за здраве и дълъг живот за Славата и Величието на България.
Окол.управител Б.Чобанов.“
Вестник „Разградско слово“ публикува цели страници с честитки по случай празниците от собственици на занаятчийски фирми, на сладкарници, магазини и т.н.
Интересна информация има във вестник „Напредък“ – колко телеграми са били изпратени в началото на 1899 г. Тогава това е бил единственият начин за поздравления. Според една статистика, направена в Софийската централна станция, ставало ясно, че по случай Новата 1899 г. са били разменени през нощта на 31 декември, на 1 и 2 януари 11 151 поздравителни телеграми. А от 4 януари са били раздадени 79 631 визитни картички.
За съжаление, положението в Разград било съвсем друго, подчертава вестникът. Визитните картички се разнасяли едва към 7 или 8 януари, макар и да били в твърде ограничен брой. Освен това в редакцията постъпвали постоянно оплаквания от търговци и граждани за късно получаване на писма и телеграми. Причината била в това, че работата на станцията се увеличила твърде много, а персоналът си останал същият.
И идваме до самата предновогодишна вечер, когато е била посрещана новата година. Най-напред това ставало на вечеринки, после на балове.
От коренячката разградчанка Вяра Ганчева при мене дойде покана за новогодишна „танцувална“ вечеринка от 1895 г. Написана е с много красив почерк и се отнася за офицерите на Арсенала – артилерийско военно-техническо поделение, намиращо се в Разград до първите години на XX век. Тази покана показва, че посрещането на Нова година е било традиция за офицерите от Арсенала, че Разград е имал още в това далечно време европейски прояви.
Ето неща друго. Срещу 1 януари 1905 г. вечерта в салона на читалище „Развитие“ и във Военния клуб е имало вечеринки. Играли са се хора и „танцове“. А след обявяването на Нова година е имало лотария с благотворителна цел. Това съобщават първите „Разградски новини“.
А за новогодишния бал на 31 декември 1937 г. във Военния клуб съобщава „Разградско слово“. Присъствали заместник-началникът на гарнизона, командирът на 19-ти пехотен полк подполковник Димитров, командирът на 8-и конен полк подполковник Антонов, околийският управител Бончо Чобанов, кметът Захари Попов, офицери от гарнизона и граждани.
Новата 1938 г. била оповестена с военни почести. Подполковник Димитров приветствал гостите с кратка реч, поздравил ги с Новата година и ги поканил да извикат „Ура“ за царя и царствующия дом.
По случай Нова година на 1 януари в църквата бил отслужен молебен. Присъствали всички официални лица и войскови части. Командирът на 8-и конен полк подполковник Антонов поздравил войниците с Новата година.
Празничното настроение в празничните дни през различните години са поддържали с концерти музикалното дружество „Железни струни“, симфоничният оркестър, разградският певчески хор, който представя оперетата „Майска нощ“ от Лисенко и др.
Това е миналото. А какво е настоящето всички знаем. И сега има благотворителност, но от малко по-друг вид. И сега има равносметка. И сега има очаквания за нещо по-добро. И отново над всичко се извисява Надеждата. Във всички времена тя е била необходима и желана. Защото какво биха били човеците без нея, както и без сестрите й Вяра и Любов. А направеното добро се отплаща с добро към този, който го е направил.
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
