От запазените ретрофотографии на разградчани и разградчанки от края на 19-ти и началото на 20-ти век, т.е. от времето, когато Разград започва да добива по-модерен европейски облик, се вижда, че в града бързо и неотменно навлизат и модерните европейски тенденции в облеклото.
Нека да започна с мъжете. Към края на XIX век класическият мъжки костюм е стигнал своето развитие до формата, в която ние го познаваме днес – панталон, жилетка без ръкави и сако, изработени от една и съща материя. Панталонът може леко да се различава по десен. Мъжкият костюм sac suit (сак сют) е с обикновена кройка и консервативен стил от три части. Toй е в основата на западния костюм повече от сто години. Казват му още и ditto suit. Мъжките облекла са първите, които започват да се произвеждат масово в разнообразие от различни размери. Това направление в модата се нарича ready-to wear (готово за носене).
Мъжката мода като цяло се променя по-бавно от дамската. Класическото облекло за мъжете, които не се занимават с тежък физически труд, е именно sac suit.
Още в края на XIX век мъжете могат да отидат в магазина (ако не в Разград, то в Русе) и да си купят готови панталони, ризи или сака с неотменния бастун при по-възрастните и внимателно подбрани шапка, вратовръзка или папионка (тогава предпочитана). Ризата е бяла, с колосана яка и отново с маншети. Върху нея се облича жилетка без ръкави и папийонка, която по-късно пък се заменя с шалче. Този тип облекло е характерно, както за летния сезон, така и за зимния. Основната разлика е в шапката. За летния период тя е сламена, с ниско дъно и черна лента и се нарича „гарсонетка“. Зимната шапка е тип бомбе, т.нар. „борсалино“. Не е необходимо да ровите тогавашните модни списания. Вижте снимките от стария Разград, които Ви предлагаме, и ще се уверите.
През първите години на ХХ век костюмът е с едноредно закопчаване и се закопчава високо на гърдите с четири копчета. Има малки яка и ревер и плавна извивка в подгъва на предната част. След 1910 г. сак сют се среща все по-често с три копчета и по-големи яка и ревер. Линията на ревера и закопчаването падат по-надолу, до средата на гърдите, и така остава през останалата част на века.
Така или иначе, костюмът остава средство за изява на социален статус и моден усет. Мъжете показват личното си чувство за стил чрез жилетката. Тя може да бъде в контрастен свят, модел или десен, с копринени кантове, с джобове или изискани яки. В тази връзка облеклото се превръща в знаков белег и за мъжете и за жените. То е визуалната граница между индивида и обществото и един от най-достъпните и гъвкави начини да се изгради идентичността.
Женската мода обаче не търпи конфекция. Елегантността на българките е рефлексия от чувството за достойнство. Роклите и шапките, които виждаме по старите разградски семейни снимки, напомнят за изискано достолепие, изящност и финес на модерната разградчанка от средната класа. За западните наблюдатели в началото на ХХ век, България е посочена като най-драматичен случай за бързо навлизане и разпространяване на европейските тенденции в облеклото. Жените обаче все още трябва да носят custom-made или home made (по поръчка или шити в къщи) облекла. Учителките се носят по-строго.
Детските облекла за ученици повтарят идеите и дрехите на родителите. Малките момченца често носят рокли и финтифлюшки на главите, а панталонки им обуват чак като дойде ред за първо отделение.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
