ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ отпразнува половинвековен рожден ден. 50 години по-късно: каква е равносметката?
30 години вече съм тук. Като гледам историята на гимназията – 4120 ученици са завършили тази Математическа гимназия и по моя сметка близо 300 са служителите, които са минали оттук – учители, непедагогически персонал и всеки си е дал живота и труда за това училище… Да не забравяме в равносметката да вмъкнем усилията на петимата директори на гимназията и куриозът, че са сменени пет сгради през тези 50 години. Дано тази да ни е последната! Пошегувах се, че и тук ни е тясно, но сме доволни, че сградата е относително самостоятелна и сме на една смяна, и се чувстваме добре тук. Та, равносметка – това са многото лекари, инжeнери, IT-специалисти, архитекти, артисти… всякакви специалности, които са завършили след гимназията и са се реализирали в това. Тук има от първите випуски, след това децата им са завършили при нас, сега внуците им учат при нас. Чакаме следващите… Хубаво е човек от време на време да си прави равносметка!
Преди 50 години по време на правителството с министър Стефан Василев в рамките на три години – 1971-1973, се създават Математическите гимназии в България. Идеята е била да се подготвят бъдещи кадри за специалности „Математика“ и „Физика“. След това се утвърждават и по време на прехода – 1989-1991-ва, се разкриват и „Природни науки“ за бъдещи медици. Да не забравяме, че в тези гимназии в онези времена се учи английски език. И в Езиковите в България, няколко тогава… Другаде не се учеше английски, само френски, немски, руски, разбира се. За бъдещи IT-специалисти ученето на английски е било в помощ. Сега почти всички МГ-та имаме професионални паралелки – „Приложен програмист“, „Системен програмист“, „Изкуствен интелект“…
Колко са учениците в гимназията през настоящата учебна година?
От 5-ти до 12-ти клас в момента са 594 ученици. Никога не сме били тази бройка! Били сме 510, 520, 560… Като гледам другите гимназии в Разградска област, ние сме най-голямата и сме с почти максималната пълняемост – 23 паралелки с почти 26 пълняемост. Това означава, че е желано училище. На 100 процента реализиран прием всяка година, до трето класиране не стигаме. Искана е тази гимназия! Да, трудно е ученето на децата тук. Но е оправдано.
Ние сме едно голямо семейство! Като сложиш 40 учители и 8 души непедагогически персонал, на 594 деца родителите, че и бабите и дядовците…
Асоциирайте Математическата гимназия с една дума. Какво представлява тя за Вас?
Можеш! Мога, можеш!
Какви са трепетите Ви днес – близо 30 години като част от колектива на Математическата и 12 години, откакто поехте директорския пост?
Помня как бях посрещнат в това училище като учител, млад специалист. Помня първите мои класове, ученици. В личен план винаги се вълнувам. Когато говоря, винаги сълзите са ми на очите. Личните преживявания няма как да бъдат изкуствено заменени с нещо.
Сега, първо, децата са къде по-други. Те са предизвикателството за нас. И ние, учителите, трябва да се нагаждаме по тези деца, които идват. Това са много активни деца, много търсещи, знаещи. По времето на ковид се оказа, че в технологиите ние, учителите, сме изостанали и трябваше да наваксаме много бързо нашите знания. Тези деца всъщност ни карат и ние да учим повече. Тази година е такъв пети клас – нямали сме! Много готини са дечицата, те са спокойни, питащи, знаещи. Събрани са от различни училища, подбрани са със състезание – всички са на едно ниво по математика, по български. И големите, всички! Сега чакаме седмия, десетия, дванадесетия ни клас да потвърдят това, което направи миналогодишния випуск. 7-ми, 10-ти и 12-ти класове сме първи в областта и водещи в България. Винаги сравнявам на външните оценявания с МГ-тата. Когато от 31, сме седмото в България по успех, това е… естествено – гордост! Тук се вижда резултатът от нашия труд. Предизвикателство е и персоналът. Без да подценявам нито един предмет, педагогически или непедагогически персонал, трудно се намират учители – особено за такъв вид училища. Гордеем се, че тази година се върнаха при нас нашите възпитаници Иван Гайдаров и Димана Захариева. Така трябва! Това е логично! Една трета от учителите на това училище са завършили това училище. Призовавам и в бъдеще да има такива – да учат за учители и да се връщат тук при нас. С нетърпение ги чакаме!
Какъв е най-яркият училищен спомен – било той положителен или отрицателен, към който винаги се връщате?
На тържеството на 1-ви ноември си намерих речта за 40-годишнината и затова реших да говоря без нищо написано, защото тогава, както съм се и шегувал, много тежка реч явно съм произнесъл и с едни закани „Дайте ни сградата, пък тогава елате ни вижте!“. Така стана, че преди 5 години, когато ни дадоха тази част от най-голямата училищна сграда в област Разград, мечтата и първата цел на всичко – на стратегията на училището, на колектива ми, на всички предишни директори, се изпълни. Тогава целта беше, като минем на една смяна, като учим пълноценно, на тези външни оценявания да бъдем първи. Сега и тази цел е изпълнена. Сега какво да е следващото?
Та, в личен план помня как за три дни преместихме училището. След като завършихме учебните занятия на 30 юни, за три физически дни преместихме училището! Това беше „уау“! Всякакви хора идваха да ни помагат, всякакви! Иначе всеки ден тук са преживявания…
А кое бихте определили като най-големия успех, откакто поехте училището?
Най-големият успех са децата ни, когато завършат и виждаш наесен реализацията им. Когато се върнат на Коледа студентите, идват и казват, че другите дори не знаят професорът какво говори, не могат да запишат, чуват, но не разбират, професорите само с тях си говорят, защото само те ги разбират… Най-големите успехи са реализираните наши ученици.
Искаме да направим една банка от визитки на хора, завършили и преуспели, няма значение в какво – в академичната област, имаме и режисьори, сценаристи, оператори… Към това ме „побутнаха“ доцент Маринова и нейният брат професор Маринов в УНСС, които са завършили гимназията през 1995 и 1991 година. Приканвам всеки, който има с какво да се похвали, да изпрати на контактите ни в сайта нещичко за себе си, за да може да се публикува на сайта и да се вижда смисълът, завършекът, а не краят на тази реализация в това училище.
Гимназията е сред емблемите в училищната сфера в Разград. Преди две години бяхте избран за директор на годината. Как се постига подобен престиж?
Аз и училището имаме „Никола Икономов“ – май други образователни институции в нашата община нямат тази награда. Как да коментирам тези награди? Първо ми дойдоха изневиделица, не съм се борил за тях, не съм се стремил към тях. Рядко получавам награди. Те са гордост. Това са не моите заслуги – на всичките ни учители и непедагогическия персонал. Всички се стараят. Сега имаме двама доктори на науките и трима докторанти. През последните пет години е този устрем на тези хора, което пак е нещо ново, търсещо, можещо начало.
Какви са трудностите пред съвременното образование?
2016 година всички училища в България започнахме да учим по новия закон. Той вече е стар. Учебните програми много бързо трябва да се променят, а не да се оставят дълги години да са едни и същи. Както се сменят учебниците през 2-3 години, така трябва и те да се сменят и да се нагаждат към новото време. Тази година завършиха първите, които са по новия закон с профилираната подготовка и втора матура по профилиращ предмет. Трудностите идват от това, че тези деца в 11-ти и 12-ти клас са учили неща, които се учат в 1-ви и 2-ри курс в университетите. Идеята е била хубава, да прескочат тези научени знания при нас, но това не става. Ето едно затруднение между средното и висшето образование – че нашите учебни програми дублират част от първи, втори курс и не им се признава на нашите деца.
Трудно намирам учители за това училище. Да, вдигнаха ни заплатите, не са старите. Стана привлекателна професията, но в Разград… Иван и Димана се върнаха, да, но други не се връщат.
Трудности всякакви има. Сега чакаме зимния сезон, не знаем как ще се отопляваме. Да, ще се отоплим на някаква цена, сигурно, много по-висока, но… Трудностите в едно училище се виждат от един поглед – на директора и ръководството. Другите не трябва да ги забелязват. Децата и учителите трябва да идват усмихнати и усмихнати да си отиват. И след това да са спокойни вкъщи. И техните родители да са спокойни, че тук, при нас, децата им са на сигурно място и поглъщат знания.
Възпитаниците Ви са един от основните локомотиви на образованието в Лудогорието. Какво Ви дава сили да продължите напред на фона на ширещата се неграмотност?
Така е, да. Трудно им е на децата, но накрая, като видим резултат, че например от 1800 училища в България на външното оценяване в 7-ми клас ние сме в първите 20-30… Когато видим от хиляда училища с десети клас, че ние сме в първите Топ 50… Като видим от хиляда училища с 12-ти клас, че сме на 35-то място в България… И когато погледнеш кое е следващото училище и на колко места е… Пак казвам, сравнявам МГ с МГ. Щом сме след СМГ, НПМГ, Варна, Бургас, Русе – от това какво по-хубаво! Това ми дава сили. Понякога се чувствам изморен. Но когато видиш, че някой е класиран на национална олимпиада, те засилва. Това веднага ти казва „Давай пак, давай още!“. Когато волейболисти, баскетболисти или футболисти ти връчат купата, няма значение с кое място, значи има смисъл това.
От 5 години се опитвам да пробия и да ремонтирам този физкултурен салон, който преди това не е бил използван. Ще стане и това! Сега ще ни направят спортна площадка на трите училища, Общината е спечелила проекта. Мъничките неща засилват…
Какво искате още да постигнете занапред, какви цели сте си набелязали, какво си пожелавате?
След като минаха тези две години онлайн обучение, основното нещо е да попълним празнините. Децата, които идват при нас в осми клас, са точно „ковид випуските“ и им липсват доста знания. И да вървим напред, да участваме в състезания, олимпиади, конкурси, да развиваме училището. Сега са в 10-ти клас в „Приложен програмист“, след две години предстои да излезе първият випуск. Да видим как ще се реализират, ще го правим, или ще променим професионалното направление. Миналата година открихме STEM-центъра, който е с дългосрочна 10-годишна програма, да видим как ще работи. От тази година имаме и група по интереси „Роботика“ и то от най-мъничките – 5-ти, 6-ти клас. Това ни е интересно – как ще го развием. И разбира се, да е комфортно в сградата, стараем се по всякакъв начин. Догодина предстои да открием барелеф на акад. Обрешков, не можахме за 15 септември и за 1 ноември. Три гимназии носим неговото име и едно средно училище в София, той самият има много малко снимки и затруднява скулпторите. И това ще стане!
Обърнете се към ученици, учители, родители с лично посвещение, което искате да достигне до тях.
Благодаря за доверието, с което се обръщат към нас и ученици, и родители. Няма да ги подведем, децата им тук ще учат яко! (Много интересно – оплакват се от ученето и от строгостта на преподавателите, а след това като ги видиш на абитуриентския бал да плачат за тях, много мило…)
Обичам всички ученици на това училище, нека и те да обичат това училище! Ние сме една общност, нека да сме добри. Така, както ние сме по-добри от нашите родители, нашите деца да бъдат по-добри от нас. Обратното е деградация. Да бъдем по-добри и… да можем! „Ние можем“ и „Ние сме първи, другите ни следват“ – това са девизите ни.
Десислава СТЕФАНОВА
