Похвално е, че напоследък доста автори написаха статии в различни издания за живота и делото на големия български и европейски композитор Димитър Ненов – той безспорно заслужава това! Някои автори обаче допускат грешки или на едро прескачат важни моменти от живота му. За да няма недоразумения, тук ще дам накратко живота на архитекта, пианиста, композитора и музикалния педагог Димитър Стефанов Ненов (1901-1953).
Баща: Стефан Ненов Ненов. Роден на 27 юли 1867 г. През 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, като достига до звание юнкер; дипломира се 121-ви по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик. Зачислен е в 8-и пехотен приморски полк с локация във Варна. Военната му кариера е следната: подпоручик (27 април 1887); поручик (18 май 1890); капитан (2 август 1895); майор (1906); подполковник (22 септември 1912); полковник (1 октомври 1915); генерал-майор (4 декември 1920).
От 1900 г. е командир на рота от 20-и пехотен Добруджански полк в Разград. Докато полкът квартирува в Разград, капитан Ненов става съосновател (заедно с командира на полка полковник Георги Тодоров) на местното дружество за залесяване празните околности на Разград. От 8. II. 1901 г. е в състава е на петчленната комисия за създаване на проектоустав на дружеството. На 15. II. 1901 г. уставът е приет и на дружеството е дадено името „Лес“. От 1897 година гарнизонът на 20-и пехотен полк е в Разград, където престоява до 27 май 1904 година, след това полкът е във Велико Търново.
От 1909 г. Стефан Ненов е командир на дружина от 17-и пехотен Доростолски полк на гарнизон в Русе. Командир на полка е полк. Руси Радков. От 1912 г. е командир на дружина от 4-ти пехотен Плевенски полк в Плевен, от 1915 г. интендант на 6-a пехотна Бдинска дивизия с гарнизон във Враца, а от 1 октомври същата година служи като интендант на 6-a пехотна Бдинска дивизия в 1-ва отделна армия. Разформирана е през октомври 1918 г. На 4 декември 1920 г. съгласно заповед № 162 на Министерството на войната е произведен в чин генерал-майор, а съгласно Царска заповед № 196 е уволнен от служба. След това за кратко време е домакин на Военния клуб в София и главен администратор на вестник „La Bulgarie“, излизал от 1923 до 1935 г. Умира през 1948 г. в Шумен. Награди: Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас; Народен орден „За военна заслуга“ – V степен, на обикновена лента; Народен орден „За военна заслуга“ – III степен, без военно отличие (1921); Орден „За заслуга“ – на обикновена лента.
Майка: Стиляна Мартинова (по произход бесарабска българка), по мъж Ненова (1870-1954). Неин баща е съдията и депутат в Народното събрание Георги Мартинов, а майка й се казва Мартина Мартинова. Георги Мартинов е търговец от Русе, По време на неговото управление (9 април 1902-2 юни 1903) като кмет, на града се отпускат средства за построяване на паметник на загиналите офицери и войници в Сръбско-българската война от 1885 г., за издигане на надгробни паметници на Любен Каравелов и Стефан Караджа, за опълченски паметник и др. Георги Мартинов се установява в Русе през 1880 г. Занимава се с внос на метални и стоманени изделия от Германия, Австрия, Франция и Англия. Има три дъщери, като и трите са родени в Бесарабия. Едната от тях – Стефанка се омъжва за финансиста застраховател от Русе Димитър.Т. Марков (1871-неизв). Най-голямата Стиляна се омъжва за поручик Димитър Ненов на 18 години.
Семейство Ненови има три деца: две дъщери и един син.
Сестри на Димитър Ненов: Двете сестри са по-големи от него. Родени са във Варна между 1887 и 1900 г. По-голямата дъщеря се казва Здравка. Сведения има за по-малката дъщеря Маринка Ненова, по мъж Каравасилева. Неин съпруг е Мирко Каравасилев (1904-1966) – цигулар, диригент, композитор и учител. През по-голямата част живота си те живеят в Шумен. Маринка Ненова е била певица и учителка по музика в Шумен.
Димитър Ненов. Роден на 19.12.1901 г. в Разград. Учи за малко в Търново, Русе и Плевен. Най-дълго учи във Враца до юни 1918 г. Завършва през юни 1920 г. с отличие Първа мъжка гимназия в София. Учи частно пиано при А. Стоянов (1919-1920).
Висше образование. През есента на 1920 г. постъпва в Техническия университет на Дрезден, специалност архитектура. Завършва през 1927 г.
Обучения по пиано в Дрезден. Отначало е ученик на пианиста Karl Fehling (за него няма никакви сведения), по теория и композиция при Theodor Blumer (1881-1954, и) при Paul Bitner (и за него не могат да се намерят данни) От 1925 до 1931 г. Blumer работи като музикален директор и първи диригент на радиостанцията в Дрезден, преподавател в оркестровата школа на Dresden Staatskapelle. Този музикант е бил и диригент в Hochschule für Musik Carl Maria von Weber (Дрезденската консерватория).
Музикален ръководител на балета „Теа Джолис“ (Thea-Jolles-Ballett или по-точно Thea Jolles Tanzkompanie) за времето от 1925-1927 г.
Работа като архитект. Работи известно време като архитект в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1927-1929) , в Главна дирекция на железниците (1929 – 1932). Специализира архитектура на железопътни сгради (гари) в Италия (1932). Ръководи възстановителните работи в Борисовград, днешния Първомай след Чирпанското земетресение 1928 г. Строи няколко жп гари, жп лаборатория, противотуберкулозен диспансер в Хасково. Никога не е работил в Чирпан.
Преподавателска дейност. През периода 1929-1934 г. с прекъсване ръководи частна музикална консерватория, финансирана от Д. Чекичев, който използва името на Ненов, за да привлича ученици. В същност в нея Ненов е само преподавател подобно на Владимир Аврамов, Константин Кугийски и други музиканти.
Специализация по пиано през 1931 г. в Закопане (Полша) на летните и ранните есенни сесии в майсторските класове на известния пианист Egon Petri (1881-1962) самият той ученик на Ferruccio Busoni (1886-1924) – италиански композитор, пианист, диригент и музикален педагог,.
Следване през 1933 г. в Liceo musicale Giovanni Battista Martini – Bologna (Болоня), Италия.
Д. Ненов е сред учредителите на дружеството „Съвременна музика“ (основано на 24 януари 1933 г.) и става негов първи секретар. Той е първият музикален директор/уредник на Българското национално радио от златната епоха на Сирак Скитник. Преподавател е по пиано (1933-1935, 1937-1943) в Софийската консерватория. През 1943 г. става професор по пиано в Софийската консерватория, където преподава пиано на българските пианисти Светла Протич, Стефан Ременков, Трифон Силяновски и много други. След 1945 г. Димитър Ненов е имал сериозни проблеми с властта, тъй като баща му е бил генерал от царската армия, нещо, което със сигурност не му е помогнало. Бил е изгонен от Държавната музикална консерватория, по-късно е върнат на работа благодарение на негови колеги, които са го защитили, но винаги е бил в трудна позиция.
Връзки с Разград. Допирните точки на Д. Ненов с Разград са неговото раждане, кръщенето по свидетелство 12/25 май 1902 г. в църквата „Св. Никола“, детството, обучението по музика от майка му и капелмайстора на 20-и пехотен добруджански полк. След това има прекъсване, за да се стигне до: концерт на академичното трио Ненов, Обрешков, Попов в края на ноември 1937 г., писма от Илия Бърнев през 1944 г.; писма от Стефан Вачев 1946-1951 г.; писмо от март 1948 г. на Разградския симфоничен оркестър за осигуряване на роял; покана-писмо от Разградската културно-просветна дружба за посещение на концерт на Разградския симфоничен оркестър в София; писмо от Разградския държавен симфоничен оркестър 1951 г. с което го молят за солист в предстоящ концерт; уведомление от Разградския симфоничен оркестър за отлагане на концерт през декември 1952 г. в Разград. Удостоен с Димитровска награда (1952).
При бомбардировките над София от 30 март 1944 г. апартаментът на ул. „Искър“ и „Веслец“, където Димитър Ненов живее под наем, сериозно пострадва, така че той се мести на ул. „Бистрица“ 7А в София, в апартамент на родителите на композитора Георги Арнаудов, който се оказва негов последен дом.
След 1948 година здравословното състояние на Димитър Ненов се влошава и в началото на 1949 година той получава разрешение да замине за Будапеща, където през 1939 година вече веднъж се е лекувал. Според биографа му Лазар Николов нервите му са започнали да му „изневеряват“. Проблемите със здравето му се увеличават; поради тежка мигрена и бъбречни болки приема силни болкоуспокояващи. В протокола от аутопсията на Димитър Ненов е записано „фиброзна склероза на двата бъбрека“. В тотална депресия Димитър Ненов се хвърля от прозорците на психиатричната клиника в София и умира на 30 август 1953 г. Опелото е извършено на 31 август в зала „България“. Димитър Ненов е погребан в 26-ти парцел на Централните софийски гробища в присъствието на майка си, сестрите, зетьовете и много приятели.
Роялът, на който е свирил Димитър Ненов в зрялото се творчество, е бил на фирмата „Rönisch“ /а не „Roenisch“/. Фирмата за пиана „Rönisch“ е една от най-старите и известни производители на пиана в Германия. От 1845 г. до наши дни, първокласните инструменти се основават на дългогодишните традиции на професионалното майсторство и се грижат за изтънчена публика.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
