Всеки ден слушаме за поредната жертва на пътя, събуждаме се и заспиваме с новините за катастрофи по магистрали и между села, ругаем надрусаните и пияните камикадзета, които обаче сякаш невидима сила закриля от трагедиите, които причиняват на невинните и съвестни шофьори. Какво се случва? Защо в последно време стана модерно да караш под въздействието на упойващи вещества? Какво доведе до масовото пренебрегване на правилата, дори от тези, които трябва да контролират тяхното спазване? Какво е по-различно отпреди – шофьорите са били с чувство за наказуемост, а днес такова липсва? В миналото дрогата не е била на почит до такава степен? Къде да търсим причините, за да си обясним настоящата ситуация и да намерим решението на проблема?
С тези и много други въпроси се запътихме към Живко Каспаров – управител на „Специализирани услуги на автомобилистите в България-Съюз на българските автомобилисти“ в Разград. Специалистът отговаря и за звеното в Търговище, както и за разградския учебен център „СБА“. „СУАБ-СБА“ извършва периодични технически прегледи, осъществява застрахователна дейност, издава международни документи за пътуване, отговаря за ремонта и обслужването на автомобили, както и за подготовката на водачи на МПС. Каспаров е инстуктор от 1981 година, от 1991 е завеждащ Учебно-технически отдел към СБА в Разград. Същата година заема поста председател на СБА.
Спокойно ли сядате зад волана?
Не! Никога не съм спокоен, защото безобразията по пътищата са много, агресията е голяма, безотговорността е още по-голяма. Как да караш спокойно? Аз имам стаж 40 години като водач. Бил съм автомобилен, картинг състезател. И пак ме е страх! Страх ме е и за мен, и за моето семейство, близки, познати, а и за всеки един. Най-много се възмущавам, когато в такава ситуация попадне съвсем невинен човек и няма връщане. Тези трагични случаи напоследък ни идват в повече на хората в България. Може би е отражение и на икономическата ситуация в държавата, като цяло на състоянието й, а и на морала на обществото.
Все по-често ставаме свидетели на тежки и фатални пътни произшествия. Защо, каква е причината?
Въпросът „защо“ във връзка със ситуацията в пътното движение днес е толкова актуален, че всеки си го задава и отговорите са многозначни. Защото пътното движение днес е изключително интензивно, натоварено, хората са доста психически натоварени и това оказва влияние, когато седнат зад волана – за правилната преценка, ориентация и нормално шофиране. В последно време станаха толкова пътнотранспортни произшествия и се оказва, че част от водачите им са след употреба на алкохол или на силно упойващи вещества, наркотици. Особено сме учудени всички, как може водачи на МПС, и то професионални, да сядат зад волана след употребата на наркотици. Има и още по-тежки случаи – употребата на алкохол и наркотици. Разбира се, досега този бич, наркотикът, не беше влязъл в полезрението на водачите до такава сериозна степен, както в момента. Може би и самите контролни органи, които отговарят за сигурността на пътното движение, не са обръщали толкова внимание на наркотичните вещества. Контролът не беше толкова сериозен, колкото в последно време и излезе на показ, че в действителност има много водачи, които управляват след наркотик. Разликата между алкохола и наркотиците е много голяма – алкохолът, в зависимост от количеството и организма, се разгражда в порядъка на 8-10 часа, докато продължителността на действие на наркотика е в дни – 2-3 и повече. Реакциите са по-забавени, нарушени, въздейства и върху психическото състояние, адекватността на пътя.
Казвате, че досега контролът е бил занижен. Сега обаче се появява друг проблем – тези, които следва да го упражняват, също нарушават правилата…
Това, за съжаление, е още по-лошо. Затова вече нещата стават много сложни. Трябва съответните държавни компетентни органи да се сезират и да вземат по-сериозно отношение. Обикновеният водач подлежи на всякакъв контрол от страна на различни органи, докато тези, които трябва да го извършват, явно или са по-слабо контролирани, или си мислят, че са недосегаеми. И те много често го показват със своето държание и безцеремонност на пътя, когато спират водачи за проверка. Явно нещо липсва там – лична култура, самодисциплина, контрол от по-висши инстанции… Това е бич за обществото, защото не знаем кой е пред нас, срещу нас, до нас – дали е употребил наркотик, алкохол и какво ще ни се случи. Много често жертвите са хора, които съвсем неволно са попаднали в такава ситуация. Най-лошото е, когато завършат по най-трагичния начин. Оттам идва и уплахата в обществото да седнеш зад волана, защото не знаеш отсреща кой идва, какъв е и що е. Това е много сериозен проблем, към който трябва да се подходи съвсем сериозно от всички институции. Процесът е сложен – може да се говори и за намесата на семейство, училище, среда, в която контактуват хората, особено младите. В последно време произшествията показват, че и водачи над 40-50 години също употребяват наркотици и сядат в тежкотоварни автомобили. Последният случай, който стана между Цар Калоян и Осенец, а водачът беше заловен в Търговище – оказа се след употреба на наркотици (пробата беше положителна на метамфетамин, жертва стана 56-годишен исперихчанин). Фактите сами говорят за себе си.
Подготвени ли са младите водачи за опасностите на пътя? А самите те да не бъдат заплаха за себе си и за другите участници в движението?
Ако са подготвени, няма да бъдат заплаха. В последно време доста се акцентира и се направи много по-добра система относно теоретичната, практичната подготовка и полагането на изпит пред Автомобилна администрация. Задължително е посещението на теория в порядъка на 40 учебни часа. Това означава, че минимум 8 дни са ангажирани с теоретичната си подготовка. Съответно, имат 30 часа за практика.
Достатъчни ли са?
Това е относително. Самото шофиране зависи от индивида – на един му се отдава, на друг – не. Таван на учебните часове няма. Преподавателят преценява, може да се взимат часове, докато кандидатът е готов за самостоятелно управление. С изменението на наредбата преди години е задължително явяването на вътрешен изпит в учебния център, който показва нивото на водача. Ако не е достатъчно, се взимат допълнителни часове. На изпита пред Автомобилна администрация всеки индивидуално влиза в отделна кабинка без телефони и няма кой да му помага.
Има обаче съществена разлика между теорията в учебния кабинет и практиката след получаване на шофьорската книжка. Дори по учебник да знам всички знаци и правила, това не ме прави добър шофьор…
Да, така е. Добрият шофьор е като добрия човек – или ти е в главата, че трябва да си самодисциплиниран, защото до водача невинаги стои възрастен, приятел, който да му помогне. Има една част от младите, които са презадоволени – взима книжка, веднага му се купува мощен автомобил, за него е без значение дали кара с 60 или 100 километра в час при ограничение. Знае, че майка му, баща му ще му платят глобите – както случаят в Шумен, при който загина момичето. Баща му е шеф на голяма фирма, купил му е джип на 18 години. В други държави до 21 няма право да се качва на автомобил, примерно над 900 кубика.
Все още в България законодателството дава възможност, след като се придобие свидетелство за правоуправление, сам да се качи в автомобила и без ограничение на мощността на автомобила, на периода, през който задължително трябва да бъде с друг водач със стаж над 5 години… Това са неща, които се правят в много държави.
Беше коментирано да бъде въведено и тук…
Много неща се коментират, но остават само коментирани, за съжаление, не достигат до практическото им въвеждане и изпълнение. Не само в сферата на безопасността на движението – и за технически прагледи, и за всички други неща. Ходил съм служебна командировка в Хърватия – там нещата са организирани по съвсем друг начин – подготовката се извършва от определени учебни центрове, а изпитите се извършват от друг център, който се явява на конкурс и 5 години има право да извършва само изпити. Контролът върху изпитите се извършва от държавна институция, като Автомобилна администрация. А сега какво е – там са изпитите, там е и контролът. Кой какво контролира? Те контролират нас, учебните центрове, но кой контролира тях по време на изпитите? Те сами се контролират – тук е едно разковниче. Елементарно, но е факт!
Каква роля играе обучението на новобранците в предотвратяването на пътните произшествия?
Съвсем откровено, в рамките на 7-8 дни, колкото ни е теоретичната подготовка, можем ли да променим един човек, който е на 20, 30, 50 години? Неговата дисциплина? Много често агресията в определени хора избива в определени моменти, дали са млади шофьори, или с голям стаж. В учебните центрове дори имаме теми, които засягат употребата на алкохол и наркотици, върху които в последно време започваме да акцентираме по-сериозно. Но в учебния център им даваме минимума, който им трябва. Не можем да ги направим перфектни космонавти. Винаги има хора, които не показват истинското си лице. Той тук е добър, обаче утре като седне зад волана, трябва сам да се контролира. Това означава, че семейството му, училище, средата, в която е попаднал – те са критерият за този човек и качествата му.
Спокоен ли сте, когато пускате младите шофьори на пътя?
Естествено, че се притеснявам за тях, защото са минали през нашите ръце. Всеки един от тях е част от нас. След като придобият правоспособност, са на нашата съвест, не можем да сме безразлични към тях. Ако стане нещо с такъв водач, ние също имаме отговорност. Независимо, че реално причината може да не е в нас. Казвам на инструкторите: „Вършете си работата така, че никой да не тежи на Вашата съвест.“ Защото нещата за част от секундата се обръщат на 360 градуса. Преди месец също станах участник в катастрофа, без да имам вина. В Русе – спрял съм на знак за даване на предимство, по главния път се движи автомобил, зад мен кола с висока скорост ме връхлетя и ми смачка колата. Млада жена с малко дете отзад, гледаше към него, а не пътя и изобщо не ме видя. Аз какво съм виновен? Докато я видя, тя ме връхлетя! И нищо не можеш да направиш!
Какво не достига, за да не правим съпоставки между броя жертви по пътищата и при военен конфликт?
Самодисциплина! Вярно е, статистиката го показва. Не само субектът човек е виновен. Върху безопасното движение на автомобила влияе техническото му състояние и пътищата. Наскоро ходих от Варна за Бургас – пътят е в изключително лошо състояние, на места кърпен. Лекият автомобил се движи все едно съм с лодка в морето. Знаците не се виждат, целите са в храсти. Мантинели – изкривени и така оставени, корозирали… как да спрат един автомобил? Влияние оказва и че хората са доста психически изнервени и натоварени от икономическата обстановка. Както например, водачът, който се блъсна с товарен автомобил в друг по пътя за Пчелина – случайно разбирам, че е имал много сериозни лични проблеми през деня и е бил психически натоварен на максимум. Как може да не видиш товарен автомобил, спрял на пътя в права посока? Ами ако беше автобус, какво правим? Ако беше лек автомобил, щеше да мине през него и да замине. Кой да го контролира този човек и как? Всичко опира и до човека. Трябва да бъдем по-взискателни към себе си и към околните. Колко са хората, на които им прави лошо впечатление, че водач криволичи по пътя и ще се обадят на 112? Малко са, повечето минават покрай него и заминават. Не трябва да бъдем безразлични. Безразличието, пътят, водачът, останалите участници… Много са комплексни нещата. Затова си задаваме много въпроси и трудно си отговаряме. Първо трябва да си оправим пътищата, на хората да им се говори много, да бъдат убедени сами, а не контролният орган да ги спре, културата и самодисциплината ни трябва да бъдат на много по-високо ниво. Пътищата ни са в безобразно състояние, движението е изключително натоварено, водачите са изключително разсеяни и това всичко съвкупно довежда до ситуацията, в която сме.
Адекватни ли са настоящите санкции, които законът предвижда за нарушителите на пътя? Какво трябва да се промени?
Може би са малки, занижени. В чужбина санкциите са страшни. За едно обикновено нарушение се смъква номерът, автомобилът се спира от движение и глобите са много големи. Започва се от хиляди евро. Пиян – директно в затвора. Или трябва да вършиш общественополезен труд. Законът е безпощаден и там няма „сега ще се води дело, ще отиде месеци, години…“. И дотогава той си стои на свобода.
Щом няма сериозна превенция по отношение на законодателството към такъв вид нарушения – алкохол, наркотици, – означава, че законът е слаб или има подзаконче, което позволява да се заобикаля основният закон. Друга причина не виждам. По-високи и по-сериозни санкции трябват, за да има по-сериозен ефект.
Например?
И по-високи глоби, и по-сериозно отношение към такива водачи. Дори има държави, в които при 0.2 промила алкохол също санкционират водачите като нарушители. При нас започва от 0.5 промила. Пиеш една бира, сядаш и караш. Но на някой може веднага да му се отрази.
По отношение на качеството на пътищата ни, какви проблеми виждате на местно ниво? Какво смятате за регулирането на движението в Разград – какво може да се подобри?
Като човек, който ежедневно управлява автомобил, ми прави впечатление, че в самия град движението е, може да се каже, организирано добре, да не казваме много добре или отлично. Винаги има по-добре. Маркировки, знаци, всичко е горе-долу. Но около града, например околовръстния път и междуградските – там трябва много. Основното е, че не се обръща внимание на пътни знаци, сигнали и маркировки, които трябва много често да се освежават. Особено сега, когато наближава есенно-зимният сезон – мъглите са чести, продължителността на тъмната част на деня е много по-голяма. Банкетите са в много лошо състояние извън града, там има сериозни проблеми. Второкласни, третокласни пътища… там е много трагично състоянието. Наскоро механикът ми в „Пътна помощ“ е прибирал кола с две спукани гуми в 12 часа през нощта. Две жени са били, добре, че са карали по-бавно. Такива случаи имаме много и са чести. Най-лошият път, по който съм минавал, е между Лозница и главния път Русе-Варна. Там ситуацията е трагична, дупка до дупка. В града също има улици, които се нуждаят от ремонти и поддръжка. Ще караме само по главните, а по другите – ще ходим пеша.
Местата с повишена концентрация на катастрофи трябва да имат изключителна сигнализация, а не с по едни знак само, както е на исперихския път. Цяло лято не се виждаше знака, защото беше в листа и клонки. Един чужденец, който пътува за Варна, как да се съобрази? Сякаш знаците струват милиони!
Какво бъдеще можем да очакваме с оглед на проблемите в настоящето?
В момента лично аз не виждам промяна. Тя не е нещо, което да е невидимо. Сега контролните органи правят някакви по-мащабни проверки по пътищата и ги наричат с най-различни имена. Те ги правят ден, три дни, седмица… А през останалото време? И то се знае, знае се кога ще има проверки. Тези, които са нарушители, разбират и ги заобикалят. И кой ги проверява, как ги проверява? Случайно става. А този контрол явно трябва да бъде ежедневен, денонощен. Не съм аз човекът, който да дава съвети на органите, които се занимават с контрола, но по-скоро съм притеснен от сегашната ситуация. Вървим след проблемите, няма превантивен характер. Не се ли вземат бързо мерки, които да почнат да се прилагат веднага и безкомпромисно, ще продължим всеки ден да броим загиналите все едно, че сме във война.
Десислава СТЕФАНОВА
