Световноизвестният пианист и педагог проф. Милена Моллова бе част от провелия се в края на миналата седмица Музикален фестивал „Димитър Ненов“. Тя е и последният жив ученик на маестрото, роден в Разград. Сред малцината щастливи български музиканти е, изградили се в школата на такива колоси на музикалното творчество като проф. Димитър Ненов, проф. Емил Гилелс, проф. Панка Пелишек. Многократно се е качвала на световните сцени на Европа, Япония, САЩ и Канада.
Милена Моллова започва да свири едва на 5-годишна възраст. На 13 дебютира като солистка на Софийската филхармония в Третия концерт за пиано и оркестър от Бетовен под палката на големия диригент Саша Попов. Лауреат и носител е на редица отличия в авторитетни международни конкурси: Първия международен конкурс на името на Пьотр Илич Чайковски в Москва, Международния конкурс за пианисти и цигулари „Маргарита Лонг – Жак Тибо“ в Париж, Международния конкурс на най-голямата обществена медия в Германия ARD в Мюнхен, Международния клавирен конкурс „Лудвиг ван Бетовен“ във Виена…
Нейният внушителен репертоар включва творби от различни стилове и епохи, разпростира се в широк диапазон от солистичното и камерното музициране в различни формации до партньорство с камерни оркестри и големи оркестрови състави. Била е солист на най-значими български и европейски симфонични оркестри, свирила е под палката на най-големите български диригенти: Саша Попов, Добрин Петков, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Пламен Джуров, Деян Савич и много други.
Наред с интерпретацията на класическия репертоар, тя поема предизвикателствата на първите изпълнения на произведения на съвременни композитори от Америка, България и други европейски страни.
Натрупаният опит на Милена Моллова прелива в интензивната й работа като клавирен педагог. Тя е била дългогодишен преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, в Северногръцката консерватория в Солун, както и ръководител на департамент „Музика“ в Нов български университет и почетен професор в него. Ръководи майсторски класове в Германия, Италия, Швейцария, Турция, Гърция, Китай, Австрия, Тайланд, Сингапур, САЩ и България. Жури е на големи международни конкурси, организатор е на международни фестивали в България и Швейцария. Всеобхватната й обществена дейност включва членства в научни и обществени организации. Носител е на „Кирил и Методий“ – огърлие, „Златен век“ на Министерство на културата, „Златно перо“. Почетен гражданин е на Шумен и София.
Съдбата Ви е свързана лично с Димитър Ненов. Какви спомени таите за именития ни пианист и композитор?
Аз бях много малка, когато бях ученичка на Ненов. Когато бях на шест години и нещо, идваше често у дома в Шумен – слушаше ме и ми даваше уроци. Бях много малка, на мен нещата тогава ми изглеждаха естествени. Отивам при един много приятен човек да свиря. Бях при него от седем до десетгодишната си възраст. После той замина и се разболя и си отиде. Моите впечатления са много директни, но не мога ясно да ги изразя, защото те са ми влезли в съзнанието, без да го осъзнавам. Когато навърших седем години, отидох в София и той ме взе в своя клас, който беше целият от студенти, а аз бях наравно с тях. Той беше изключително мил човек, сърдечен. Човек се чувстваше у дома си с него, нямаше дистанцията на много знаещия музикант и пианист. На мен ми беше изключително приятно, уроците бяха много интересни. Много ясно си спомням, например, вкъщи имаше едно черно пиано, високо и горе имаше метроном – четириъгълна пирамида, която забързва отмерването на темпото. Когато учех и свирех етюди при него, той сваляше винаги с по една степен, за да стане по-бързо, по-бързо, по-бързо… Всичко вървеше много добре. Аз свирех, обичах да свиря и той още повече. С него беше много приятно. След това станах на седем години и с него бяхме в радио „София“. Аз правех записи, той беше в студиото до мен. Всичко слушаше. Оказа се, че тези записи от онова време сега са в Златния фонд на националното радио „София“. Той се грижеше за всичко, така – едно бащинско, едно приятелско… Много ми беше тежко и мъчно, когато той си отиде. Просто такава личност липсва толкова много, такава празнота се образува, след като го няма него. Аз след това като пораснах, четох, говорих с много хора – той си е отишъл много огорчен, недооценен. Той е направил първия музикален отдел в радио „София“ и след смъртта му по-нататъшните хора са изтрили всички негови записи, които е имал. Което е толкова жалко, че ние сега не можем да чуем какво е правил. Само си спомняме. Вярно е, че музиката отива във въздуха, но един запис е много ценно нещо.
Много се радвам, че се възобновяват Дните „Димитър Ненов“. Преди години съм идвала, свирила, след това имаше конкурс, направихме, за млади пианисти – той също се разми във времето и в ситуациите. Надявам се всичко да може да се върне, защото, първо, Разград е първият музикален град. Знам за първия оркестър тук, моята майка е родена тук, аз също съм родена тук, но съм живяла много малко – после в Шумен и в София главно. Но Разград заслужава такива събития и този човек, който е роден в Разград и който винаги е ценял това, че е българин и е от Разград, въпреки че е учил, свирил, пътувал много по света… трябва да се възобнови и ние да оценим това събитие. И тези събития, не едно – надявам се да са много напред и да има много участници.
Какво Ви е дал Маестрото? Какъв негов завет пазите през всички години?
Това, което ми е в ръцете. Това, което знам да свиря, което мога да свиря, което той ми е внушил с времето и то си е останало в ръцете и в главата ми. Хубавата, истинска музика – да я ценим и да я показваме на всички, които имат нужда от нея. А музиката е необходима на всички.
Какво за Вас означава определението „последният жив ученик на маестрото“?
Журналистическа фраза. И късмет, че аз съм още на крака, още свиря и съм в Разград, което е голямо удоволствие за мен.
Как се отнасяте към изпълнението на негови произведения? Какъв смисъл носят те за Вас?
Истинска, прекрасна музика… Всяко свирене е отговорност. Ние, пианистите, си избираме какво да свирим според момента и случая – кое произведение, кой композитор. Концертът ми днес (бел.ав. – концертът се състоя миналата събота) започва с Ненов, ще свиря Моцарт, Хайдн, Мусоргски. Но започва с Ненов!
Изпълнявали сте негови произведения, когато сте учили при него. Какво е да „черпиш от извора“?
Знаете ли, той даваше свобода на този, който свири. Той не налагаше своето мнение, своето виждане. Не! Всъщност на нотите е написано всичко и ние трябва да го прочетем правилно. Трябва точно да прочетем нотите, които са написани – това е нашият начин на комуникация между композитор и изпълнител. Него го няма, всичко е написано. Той ми е оставил послание, на всеки един от нас, който свири.
С какви чувства се качвате на разградска сцена – рождения дом на Вашия учител?
В България се свири по-трудно, отколкото в чужбина. Тук човек се чувства много по-отговорен, тук се познаваме, а в други държави е по-голяма анонимност. Но винаги сцената носи отговорност и вълнение.
Какво не знае обществеността за човека Димитър Ненов, а би трябвало?
Той е бил изключително енциклопедична личност освен пианист, композитор, архитект, философ. Той се е интересувал от астрономия, математика… от какво ли не. Той разговаряше много интересно и разказваше най-различни интригуващи неща. Всички седяха и го слушаха – не само когато свири, но и когато говори. Той е интересна личност. Такива няма много в България и затова трябва колкото е възможно повече да се говори, да се пише, да се използва всеки подобен момент като тази хубава годишнина, която е хубава, защото е кръгла, но е толкова жалко, че го няма този човек.
Творчеството му става обект на недопустимо престъпление, което завинаги унищожава записите му. Дораснали ли сме днес за висотата на таланта му?
Ние се стараем да дораснем и много жалко, че имаше хора… Аз ги познавам тези, които са премахнали записите – това са хора с нисък морал, недостатъчно професионални, завистливи и искат да унищожат всичко, което не е тяхно. Имаше един гениален цигулар – Васко Абаджиев – и на него са му унищожили всичко. А той, както и Ненов, е световно признат. Въобще, има в подводните води на музиката и на музикантите много изненади, които не се виждат отдалеч, за съжаление. Но все пак истинското върви и изплува. И ние се борим точно за това.
Какво е необходимо да се предприеме, за да се популяризира още повече творчеството на Димитър Ненов?
Нещата тръгват от най-малките. Учителите трябва да дават на тези, които свирят на пиано, да свирят пиеси от Ненов. По-големите пианисти също трябва да свирят музиката на Ненов. Това е само, какво друго? Ако аз ви разкажа, че има една хубава музика? Не е ясно. Трябва да се свири, да се слуша и да се влияе по този начин – съвсем индиректен и елегантен, защото музиката на Ненов не губи от своята стойност с времето. Напротив, тя става още по-ценна, още по-интересна, тя е космическа музика, а Космосът е нещо вечно. И ние сме щастливи, че имаме такъв композитор.
Имате много ученици. Как ги мотивирате да се отдадат на изкуството?
Те идват при мен вече мотивирани, защото младите музиканти започват от малки. Ако не започнат от малки, вече е късно нататък. Аз се старая още повече да ги водя по пътя на професионализма. Защото музиката е прекрасно нещо, но тя може да се изпълнява много професионално, може и да се мине покрай професионализма, което ще бъде много жалко.
Как бихте желали да присъства Димитър Ненов в паметта не само на публиката, но на
обществеността в цялост?
С неговата музика. Това е единственият наш начин да присъстваме.
Десислава СТЕФАНОВА
