Всяка година по това време на годината, когато реколтата на фирмите, занимаващи се със земеделие и най-вече зърнопроизводство, вече е почти прибрана, а част от нея и реализирана или договорена, хиляди жители в Лудогорието очакват или вече получават полагаемата им се рента за отдадената под аренда земеделска земя, която са наследили или закупили.
Докато преди влизането на страната ни в Европейския съюз рентите бяха 15-18 лева на декар или се плащаше в натура, то след 2007 година те започнаха да се увеличават плавно от година на година и за мнозина станаха прилично перо в семейния бюджет /тук не става дума за големите собственици на стотици и дори хиляди декари земя, чиито профил се приближава до този на инвеститорите/. Това става благодарение на евросубсидиите, които между впрочем се дават за развитие на зърнопроизводството, а не за ренти. Така или иначе обаче дребните собственици на земеделска земя, които са и най-масовият арендодател /между 5 и 20 дка/, не са я предоставили безвъзмездно, а и конкуренцията между арендаторите си казва думата.
За повече подробности за рентите и проблемите в бранша разговаряхме с председателя на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието д-р Маломир Власов.
Г-н Власов, какви ще бъдат земеделските ренти тази година?
Рентите в област Разград се движат в различните общини средно между 60 до 80 лева, а в община Исперих достига и до 100 лева за декар. Размерът на рентата е икономически показател спрямо приходи и разходи на декар. При по-качествена и по-плодородна земя приходите естествено са по-големи, което влияе и на размера на рентата. Всеки, който обработва земя си знае какво изкарва от нея. Затова са и разликите в размера, които хората получават за декар.
В момента, при тази инфлация и високи цени на всичко, нашите арендодатели имат очакване, че трябва да получат повече. Специално за тази година се забелязва увеличение с 5-10 лева на декар или с до 20 % ръст. При нашата фамилна фирма например /б.р. „Власови Агро“ ООД/, миналата година платихме по 70 лв./дка, а сега рентата ще бъде 80 лв./дка.
Бихме ли посочили каква е ситуацията по общини?
В Разград – 60-70 лева, Исперих – 80-100 лева, Кубрат – 70-75 лева, Завет – 70-75 лева, Лозница – 60-65 лева, Самуил – 60-80 лева и Цар Калоян – 60-65 лева.
От посочените цифри е видно, че в Исперих рентите са най-големи? Там ли е най-плодородната земя в Лудогорието?
Да, казват, че там земята е най-плодородната. Да не забравяме, че те са най-близо до Добруджа.
Колко домакинства в областта получават земеделски ренти?
Поне един човек от домакинство има някаква наследена земя, която е предоставя под аренда. На практика цялото общество чака да дойде октомври, когато започва изплащането на рентите. Ние сме хората, които държим социалния мир. В национален мащаб след всяка стопанска година ние изплащаме около 2 000 000 000 лева под формата на ренти. В Разградски регион общият размер на годишните ренти възлиза на над 105 000 000 лева и тези пари се завъртат тук.
Затова не мога да разбера негативното отношение към зърнопроизводството, което е единственият читав отрасъл, който вкарва немалко средства в брутния вътрешен продукт и има добавена стойност. Както се вижда, ние, зърнопроизводителите, сме едни от най-големите инвеститори в Лудогорието.
Каква роля играе факторът конкуренция между земеделските производители?
Това е много сериозен проблем помежду ни. Ще мине много време докато успеем да си създадем трайни стопанства и трайни пазарни отношения помежду си. Защото много пари с неясен произвол влизат в земеделието. Например, някой с много пари чул, че от земеделие се печели добре и решава да пробва и изкривява пазара. Днес той е тук, но утре ще му хрумне друго.
Има ли в област Разград такава нелоялна конкуренция?
От съседни области напират такива хора. За съжаление, няма механизъм, с който може да се влияе на това явление.
Колко са регистрираните земеделски производители в Лудогорието?
В нашата асоциация членуват 38 фирми, а като цяло по данни на ОД „Земеделие“, в региона около 2000 човека се занимават със земеделие. От тях 1000 са зърнопроизводители, които стопанисват 25 % от обработваемата земя.
Има ли пазар на земеделската продукция?
Два месеца имаше застой, нямаше нито едно позвъняване от търговци, а цената беше доста ниска. Наскоро обаче излезе един доклад, който съобщи за недостиг на царевица и пшеница в световен мащаб. Сега има оферти за пшеница в порядъка на 640-650 лева за тон, а царевицата върви по 580 лева за тон. Това са добри цени в момента. Най-големият проблем е при слънчогледа, защото българските преработватели и търговци се напълниха с внос от Украйна.
Кои са основните проблеми в бранша зърнопроизводство?
Два програмни периода сектор „Зърнопроизводство“ е изключен от всякакви европейски програми и мерки. Харчат се едни пари за чувствителни сектори – зеленчукопроизводство и овощарство, и няма никаква яснота, а още по-важно е, че няма никакъв ефект от тези средства. Не съм виждам по нашите магазини да ядем български домати, краставици, ябълки.
Трябва да дългосрочна национална стратегия за развитието на земеделието в България. Така, който и министър да дойде, ще е длъжен да следвана начертаната рамка.
Как се движи цената на земеделската земя?
Основен фактор е търсенето и предлагането. От няколко години предлагането на земя в региона рязко намаля. Това означава, че цената на земята се вдига постоянно. В нашата област тя стигна нива 1500-1600-1800 лв./дка. Цената зависи от самата земя – колкото е по-голям парцелът, толкова по-висока излиза цената на декар.
Влияние върху цената оказват и фондовете за изкупуване на земя, както и хората с много свободни пари, например доктори, адвокати, нотариуси и други.
Димитър КИРИЛОВ
