Той е един от първите разградски кметове след Освобождението, за които не се знае много. Данни за неговия живот черпим от малкото запазени документи, подарени през 1965 г. на Държавен архив – Разград от неговата дъщеря Йордана Александрова Зорзанова. Името му е Александър Константинов Зорзанов.
Роден е през 1860 г. в град Охрид. Образованието си получава в родния град, след това е учител в Солун. През 1882/1883 г. семейството му се преселва в Разград и тогава е назначен за началник на финансите в Разградското окръжно управление. По-късно той активно се включва в политическия живот на Разград и влиза в ръководството на Народната партия на Константин Стоилов.
Една от подарените снимки ни връща тогава, когато борбата против Стамболовия режим в началото на 1894 г. взема своя връх. На нея е отразен Околийски митинг, станал в Разград в църковно-училищния двор на 23.04.1894 г., на който присъстват около 6000 души. На същия е приета Резолюция: 1. Да се иска свалянето на „Стамболовия разрушителен режим, без военния министър“. 2. Да се иска освобождаването на интернираните български граждани и възвръщането на Митрополит Климент в епархията му. 3. Да се упълномощи избирателен комитет и се представи лично на Негово Царско Височество и изкаже болките на населението. Избрано е Бюро за поднасяните на Резолюцията, състоящо се от 12 души, в който състав влиза и Александър Зорзанов.
След свалянето на Стамболов от власт, Александър Зорзанов е кмет на Разград от март 1894 г. до септември 1895 г. Една от заслугите му като кмет е, че още в първите месеци на своето управление дава идеята за проект и направа на градски парк в северната част на града, на мястото на съществуващите тогава стари турски гробища. Той е и един от основателите на Дружество „Лес“ в града.
През септември 1894 г. той е командирован в Чехия от Общинския съвет с цел да проучи как са благоустроени там градовете от мащабите на Разград. В Братислава той харесва една чешма със скулптура на красиво женско тяло. За тази цел той сключва контракт с местен скулптор, който е представен от местния градоначалник, като сумата за изработването, доставката и монтажа е уговорена допълнително. Това е уточнено след неговото завръщане от Общинския съвет в Разград, пред който той представя проект и снимка на чешмата. През септември чешмата е доставена и инсталирана в централната градска част. В този си вид, в който е и до днес, тя е премествана три пъти през годините, поради промяна на уличната регулация.
Роден и израсъл във Вардарска Македония, макар и преселен в Разград, той не забравя съдбата на съотечествениците си. В Разград основава Комитет за подпомагане на националноосвободителното движение в Македония. Установява тесни връзки с някои от водачите на македонски чети и предоставя събраните помощи от населението в Разградско.
Запазени са 18 оригинални разписки за предадени помощи на въстаници през 1903-1904 г. Идеята му за тази благородна дейност възниква след прякото му участие в Илинденско-Преображенското въстание от 02.08.1903 г. като въстаник в четата на Михаил Ганчев.
В една от тези запазени разписки четем: „Разписка, чрез която долуподписаните въстаници от четата на Мурджева, които бяхме изпратени на временно престояване в Разград, получихме от Александър К. Зорзанов по едно пешкирче за чистене на лицето от ония, събирани из селата на Разградска околия за тая цел, всичко 11 пешкирчета за получаването на които подписвам аз за всичките момчета – гр. Разград, 04.11.1903 г.: въстаник – Д.Петров.“
През 1908 г. Александър Зорзанов е назначен за Околийски управител в Разград. Освен дъщеря той има и син Стефан Зорзанов, роден през 1890 г. в Разград, който по-късно става първият авиатор в България, чийто живот свършва твърде бързо през 1925 г., когато е изгорен жив в пещите на Дирекция на полицията и неговото име носи една от улиците в квартал „Вароша“.
Александър Зорзанов умира в Разград през 1910 г., където е и погребан. След смъртта му бащата Константин Зорзанов с дъщеря си се преселва да живее в София, където живее и сестра му.
Запазено е едно писмо от Охридската митрополия до К. Зорзанов от 25.06.1912 г., в което пише: „Почитаеми господине, охридското българско население още от сега се готви да отпразнува с подобаваща тържественост 1000 годишен юбилей от смъртта на българския просветител св. Климент, чиито мощи се съхраняват в храма, посветен на негово име тук в историческия град Охрид. По тоя случай градът ще бъде удостоен с посещението на знатни и високопоставени гости из всички краища на славянския мир. Митрополията намери за нужно да се направи всичко възможно за вътрешното и външно украсяване на църквата, в която се пазят тленните останки на този светец. По силата на едно градско събрание, гробищата на църквата ще се преместят в празните места до бащината Ви къща, за която цел направиха се нужните постъпки за отчуждаването им. Като Ви съобщаваме горното, най-убедително молим Вас и сестра Ви, като притежатели на въпросното място, да ни направите голяма добрина и услуга, да подарите мястото на църквата „Св. Климент“, с което ще извършите акт на богоугодно дело и ще засвидетелствате, че умеете благоговено да тачите паметта на родителите Ви. Имайки предвид Вашите и на сестра Ви родолюбиви чувства, смеем да вярваме, че ще имате добрата воля да удовлетворите горната на съгражданите на покойния Ви баща просба, за което подателят на всичко добро ще Ви стократно благодари.“
От така написаното разбираме, че приживе бащата Александър Зорзанов е оставил завещание, в което е записано, че след смъртта му неговите деца да направят необходимото и да подарят в полза на църквата този имот, който е бил в непосредствена близост до църковния двор.
И сигурно са го сторили – акт, който е бил израз на чисто благородно дело. След повече от 100 години, измервайки неговите заслуги освен като кмет на Разград, с делата си той доказва, че някои от тях имат ясно изразен патриотичен характер и достигат национална величина.
Георги АТАНАСОВ
началник на отдел „Държавен архив – Разград“
