През нощта на 5-ти срещу 6-ти септември 1885 г. въоръжени народни чети и войската успешно завладяват Пловдив – столицата на Източна Румелия. Рано сутринта представители на вдигналия се български народ влизат в конака на генерал-губернатора Гавраил Кръстевич и му съобщават, че българите от автономната област обявяват Съединението си с Княжество България и че Източна Румелия повече не съществува.
До Съединението обаче се достига след 7-годишна упорита подготовка сред населението и след сложни дипломатически акции за преодоляване съпротивата на Великите сили.
Сведения за това историческо събитие ни дава разградският учител и общественик Анание Явашов – тогава Окръжен училищен инспектор в Разград. В своята книга „Разград и неговото историческо и археологическо минало“ той пише: „За всеки случай в Общината се свика събрание, в което да се обмисли въпроса и да се вземе решение за действието, да се състави Окръжен комитет за събиране на доброволни помощи, за обличане и въоръжаване на доброволци в случай, че се стигне до война. В тоя комитет влизаха следните лица: Председателят на Окръжния съд – Б. Ханджиев, Анание Явашов, околийският лекар д-р Макри и търговците граждани Цанка Маркова и Хаджи Иванчо Кулев“.
По-пълни сведения за дейността на този комитет намираме в запазени документи, съхранени в местната ни документална съкровищница.
В Окръжно на този комитет до всички кметове, кметски наместници и общински управления в тогавашния Разградски окръг от 26 октомври с.г. четем: „Известно Ви е, че за да се подкрепи и осъществи Великото дело на Съединението на двете Българии, навсякъде се съставиха доброволчески чети, които встъпиха в редовете на войската и с оръжие в ръка се опълчиха да защитават отечеството. По повод на това и предвид, че тези чети се нуждаят от каква да е поддръжка било за обличане и прехрана, то навсякъде из България се съставиха комитети за събиране на доброволни помощи. Подобен комитет, както Ви е известно, се състави и в гр. Разград, който като е уверен, че жителите на Разградски окръг ще съчувстват на това свято дело“.
Днес обаче е редно да се постави поне една скромна паметна плоча с имената на загиналите във войната разградчани. Преди години имаше идея такава плоча да се добави към Войнишкия паметник или пък да се постави някъде наблизо, например на стената на читалище „Развитие“. Нищо, за съжаление, не се случи…
Чрез съдържанието на този документ добиваме представа за вида и начина, по който ще се събират тези доброволни пожертвования от населението на Разградски окръг. Отбелязано е, че помощите се събират и записват в „особни“ книги. За съжаление такива книги не са запазени до наши дни по редица причини. Накрая документът съдържа и имената на лицата, влизащи в този комитет, явно в променен състав от предишния. За председател тогава е посочен известният тогава разградски търговец Цанко Марков и членове: Анание Явашов, Петко Вълнаров, Б.Ханджиев, д-р Макри, Васил Икономов, Ганьо Чернев, Х.Иванчо Кулев, Кънчо Жеков и Д.Нойков.
Сведения за образуването на такъв Комитет се съдържат и в Окръжно №544 на Разградския окръжен управител до кмета на с. Осенец от 18.10.1885 г.: „Известно Ви е, г-н кмете, както и на всичкото население, че по причина на важното събитие, т.е. провъзгласяването на Съединението на Тракия с България отправя се с време към народа Възвание, като се искаше неговата поддръжка в запазване и осъществяване на станалото дело. По тази причина, както в другите окръжия, така и в Разградското се състави комитет от 10 души граждани по събиране на доброволни помощи от населението на цялото окръжие било в пари, стока, добитък, храна и прочие. Комитетът, който първата си работа почна от самия град, скоро ще има да разпростре своите действия и по селата, заради това при първото получаване на писмената покана този комитет приканваме Ви, г-н кмете, като син и патрион на това същото отечество, което трябва да пази най-скъпо от всичко друго и то именно в сегашните времена да призовете всички селяни без разлика на вяра и им предложите да се притекат на помощ кой с каквото може. Всичките събрани помощи ще ги предавате на Комитета под разписка“.
За съжаление не разполагаме с конкретни данни за обема и вида на тези събрани помощи.
Във фонда на Селско общинско управление – с. Осенец са запазени много документални материали, отразяващи вътрешното положение в страната след извършването на Съединението. Обявяването му е последвано от всеобща мобилизация в Княжеството.
Сведения за това четем в Окръжно №3271 от 7.9.1885 г. на разградския околийски началник до кметовете в околията: „Известявам Ви от днес, че с Височайший указ от 6 септември се свикват всички членове от запаса под знамената на войската. Предлагам Ви немедлено да се разпоредите щото всички запасни солдати от Общината Ви да бъдат по местата си в пълна готовност“.
С Указ №15 и телеграма от Министерство на вътрешните дела под №5869 от 10.9.1985 г. в страната е обявено военно положение. Свикването на Народното опълчение е един своеобразен изход за вътрешното положение в страната.
В Окръжно на разградския околийски началник до кмета на с. Осенец от 7 септември с.г. се съдържат също данни за проверка на записаните народни опълченци в селото и за готовност, че в най-скоро време ще се свикат под знамената си.
В Окръжно на околийския началник до кмета на с. Осенец от 12 септември с.г. четем: „Вследствие Телеграмата на Министера на вътрешните дела под №5881 от 10 септември с.г. предлагаме да разпоредите щото най-късно до утре да се съберат в селото Ви народните опълченци в поверената Ви Община по списък, който сте представили в Разградската окръжна постоянна комисия. Опълченците да бъдат готови в селото Ви засега със собствените си оръжия, че щом пристигнат казионните оръжия ще им се раздават и ще се сформират на чети.“
Данни за организацията по сформирането и изпращането на опълченците се съдържат в Окръжно на разградския окръжен управител до околийските началници и кметовете, също от 12 септември с.г.: „Съгласно направените разпореждания на Главното опълченско дружество в София до опълченските клонове в провинцията, всичките стари опълченци и нови доброволци по случай провъзгласяването на Съединението на България с Румелия се свикват в София закъдето веднага да тръгват. Затова предлагаме веднага да съобщите горното, както на старите, така и на жителите, които желаят да отидат доброволци. Същите да се явят по-скоро в Разградския окръжен комитет и да им оказвате възможното от Ваша страна съдействие. При това ще им съобщите още, че правителството не може да им отпусне пари до гдето не се сформират, а колкото до отиването им до гр. София трябва да се погрижат кой със свои средства, кой с помощта на жителите“.
За да запази Съединението, правителството взема мерки за предотвратяване на безредици вътре в страната.
В Окръжно №3424 от 17 септември с.г. на разградския околийски началник до всички кметове се казва: „Вследствие на Телеграмата на Министъра на Вътрешните дела под №6070 от 16 септември с.г., обявявам за всеобщо знание, че продаването на оръжие и огнестрелни припаси е строго забранено“.
Преминаването на опълченците и доброволците през различните селища на Княжеството и тяхната прехрана е попечителствано от Правителството.
В Окръжно на разградския околийски началник от 11 септември с.г. четем: „Вследствие Телеграмата на Министъра на Вътрешните дела под №5906 предлагаме Ви да се разпоредите щото да отвръщате квартири на войските, които преминават през Вашето село, както и на доброволците без да им се искат пари. В противен случай виновните строго да се наказват.“
В друго Окръжно от 17 септември с.г. узнаваме: „Вследствие Телеграмата на Министерство на вътрешните дела, Министерският съвет е постановил и негово Величество е утвърдил, щото всяко село и всеки град да поддържа прехраната на семействата на бедните войници, опълченци и доброволци до възвръщането им в Общините“.
Предвид усложненото международно положение на България в този момент и най-вече от неодобрението от страна на Русия на Съединението – правителството спира отиването на доброволци в Източна Румелия.
Няма друга война в нашата история, която да е по-голямо доказателство за готовността на целия български народ без разлика на религиозна принадлежност да отстоява целокупността на страната си и народа, обитаващ нейните естествени граници.
В запазен Протокол на Разградския общински съвет от 8.2.1928 г. се съдържат сведения как Общината подпомага останалите живи участници от Съединението тогава: „Кметът Къню Камбосев докладва, че Разградското доброволческо дружество „Сливница“, което признавало за малоимотни и бедни не получавали пенсия следните членове на дружеството – доброволци от войната от 1885 г., а именно: Юрдан Генчев Рашев, Ганчо Джуров, Стойчо Симеонов, Димитър Станчев Готвачъ, Георги Дикниколов, Мехмед Ислямов Кумпенбекин, Хасан Ислямов Екмекчи и Хараламби Христов“.
Посочените документи по този въпрос показват недвусмислено, че населението, намиращо се на територията на тогавашния Разградски окръг не само подкрепя, но взема активно участие, като опълченци и предимно доброволци в последвалата Сръбско-българска война, а някои оставят костите си, без разлика на религиозната си принадлежност.
Несъмнено същите заслужават техните имена да бъдат изписани на паметна плоча, редом със загиналите от другите войни на България, където им е мястото.
Това е един пропуск не само в нашия, но и в други градове в страната, който ще остави една празнота в съзнанието на следващите поколения и за което ще бъдем виновни ние.
Българският народ на практика сам извоюва своето обединение с героичната си борба, с участието и победата в Сръбско-българската война.
В тази война Разградският край също има своя принос: около 1500 доброволци се сражават на бойното поле още от началото на войната. Много от тях стават скъпи жертви в името на отечеството си. Няма по-забележително дело на нашите предци, което винаги ще живее в нашето съвремие.
Георги АТАНАСОВ
началник на отдел „Държавен архив – Разград“
