За някои големи, но позабравени творци от турския етнос в Лудогорието

В плодородните земи на Лудогорието са родени не един и двама творчески личности от турския етнос. Някои от тях се изявяват както в България, така и в Турция. Съдбата им зависи не само от тяхната воля и стремежи, но и от политическите превратности. Независимо от всичко, те носят светлика на своето творчество и са създали книги, поеми, учебници, вестници и пр.

Мухарем Зейнел Юруков (1882-ок.1958)

Един от дълбоките, знаещи и интелектуални умове на турския етнос в България. Учител, писател, юрист политически деец (активист, тесен социалист, съратник на Димитър Благоев). След това преминава в БЗНС. В България участва в социалния живот на турското малцинство и е възпитан със западно съзнание. Роден е на 22 януари 1882 г. в разградското село Джаферлер (Севар). Завършва три класа в гимназията в Разград и последните два класа във Видин. След като постъпва и се дипломира в Юридическия факултет в София, учи в Швейцария, а когато се завръща, работи като учител по френски език, адвокат и юрисконсулт на вакъфи. Мухарем Юмук се установява в Разград, след като известно време работи като адвокат в Кърджали. Приятел е с адвоката д-р Георги Ялъмов. Освен турски и български е знаел френски, латински, руски и есперанто. Пише и стихове. Защитава правата на турските работници и селяни в страната с политически действия през 1919-1923 г., който е неговия най-активен политически период в България. Пише за в. „Зия“ (Ziya), излизал от 7.11.1920 г., закрит на 9.6.1923 г. Вестник „Зия“ става важен източник не само за българската, но и за политическата, социалната и интелектуалната история на Турция през онези години. Toй е либерален и прогресивен вестник, основан от Александър Стамболийски. Издаван е от Българската комунистическа партия (тесни социалисти) по време на коалицията На общите избори, проведени на 7.12.1919 г., той е избран за член на Общинския съвет на Разград. (46 дни по-късно, 9 юни, се извършва военен преврат, повечето от избраните са арестувани). През 30-те години водил граничния спор за землищата на с Юнуз Абдал (Йонково) и съседното село Калово (Дянково). Особено известне e s Muallimler Marşı (Химн на учителите).

Емигрира в Турция през 1934 г. Умира в Истанбул. Неговият поетичен и национален разказ Uslu ile Süslü (Добър и изискан) е отпечатан в печатница „Балкан“ в Пловдив през 1915 г. Това е монументално произведение, което изразява историческите, социалните, езиковите и фолклорните данни на дунавските турци със стихове с художествени и чисти думи. Не е бил в състояние да разпространи своите творения като пазарна стока. В това отношение той има тежестта на учен и срамежливостта на художник. В нашето общество такива ценности така или иначе не са много обичайна валута.

Мехмет Тюркер Аджароглу (1915-2016)

Роден е в Разград. Умира в Истанбул на 101 г. В Разград завършва основно и средно образование. Започва през 1930 г. да работи като писар във в. „Делиорман“ в София на Махмут Неджметин Делиорман. На следващата година с помощта на посланик Тевфик Кямил Коперлер заминава да учи в Турция. Мехмед Аджароглу е разградчанинът, който до сега е с най-много висши образования в региона. Завършил е: Висше педагогическо училище в Балъкесир (Турция) и две години в училището за мъжки учители в Адана, турска литература в Института за образование в Анкара, Хунгарологичния институт на университета в Анкара. (изучаване и изследване на унгарския език, мисъл, история и култура) – учи две години, но не му дават да продължи, защото бил държавен служител (учител) библиотечния курс, открит от Адан Йотукер в същия факултет в началото на академичната 1946-47 г. Изпратен е във Франция от правителството през май 1950 г., за да изучава документация, библиотечно дело и библиография. Докато прекарва две години в Парижкия държавен институт по документационни техники, той също посещава Висшето училище по библиотекарство вечер и завършва програма за обучение от Alliance Française School, където може да преподава навсякъде извън Франция. По време на лятната ваканция получава сертификат от курса по френска цивилизация в Сорбоната, от курса „Архивен стаж“, открит във Френските архиви за първи път в света. През юни 1957 г. завършва Института по публична администрация на Турция и Близкия изток, който е създаден от ООН като филиал на Факултета по политически науки на университета в Анкара. Заемал е високи библиотекарски постове. Публикувал е множество книги, статии и преводи. За своите преводи той е награден със златен медал на НРБ за годишнината от създаването на страната (1981 г.). Аджароглу обаче отказва наградата в знак на протест срещу преследването на турците в България през 1984-85 г.

Ахмед Шериф Шерефли (1926-2000).

Роден е в село Торлак (сега гр. Цар Калоян). Основно училище завършва в селото си, гимназия в Разград. След това учи в Духовното училище „Нювваб“ в Шумен, което беше създадено, за да отговори на нуждите на мюсюлманите от България за религиозни служители и учители. През 1953 г. започва работа във в. „Ейлюлджу Чокук“ („Септемврийско дете“), който започва да излиза на турски език. Тук той работи седем години до закриването на вестника, тъй като турските медии не показват приемственост по време на социалистическото управление в България. По-късно работи в турски издания като Halk Gençliği („Народна младеж“) и Yeni Işık („Нова светлина“). Арестуван е като много подобни интелектуалци по време на репресиите в България.

Служейки като поет и писател на българското турско малцинство, първата творба на Шерифов е стихосбирката „Müjde“ („Блага вест“, София, 1960). Това произведение е първото произведение на турски език, публикувано в България през социалистическия период. Следват „Малцината най-много“ (София, 1963) и „Şirin“ („Ширин“ (1966). „Ширин“ е първи опит на автора в прозата и първата дълга история, написана в България на турски език. Известен с наблюденията си над природата, авторът публикува своите пътеписи – първия и единствен пример в своята област, през 1967 г. под името Адим Адим Мемлекет. Следва стихосбирката му „Третият човек“ (София, 1969). Това произведение е последното произведение на турски, публикувано в България до 90-те години на ХХ век.

През 1975 г. Ахмет Шерифов е арестуван. Докато го изпратят в затвора, българските органи за сигурност отнемат тринадесет негови произведения, които е подготвил за издаване, и тези произведения никога не са върнати. Поетът констатира с голяма тъга, че в паметта му са останали само някои заглавия. През 1989 г. той продължава да пише в Турция, където имигрира, и събира тези произведения в своя труд, наречен „Türk Doğduk, Türk Öldük” (Анкара, 1991). Много от стиховете му са публикувани в списания. Неговото произведение „Deliorman Folkloru“ („Делиормански фолклор“) е закупено от Министерството на културата в Специалния архив през 1991 г. Работил е пет години като главен редактор на списанието, издавано в Бурса „Balkanlar’da Türk Kültürü“ („Турската култура на Балканите“) Умира в Бурса.

Махмуд Неджметин Делиорман.

Журналист и писател (р. 1897, Разград, ум. 7 декември 1973, Истанбул). Започва да се занимава с журналистика през 1914 г. с излизащия в София вестник „Тюрк садасъ“. Издава в. „Делиорман“ (подкрепял правата на мюсюлманско-турското малцинство в България), „Чагръ“ и „Тунабойу“ в Плевен, седмичните списания „Румели“ („Тракия“) в „Бабаески“. След като се премества в Турция през 1934 г. издава „Истанбул“ и „Балкан Постасъ“ (1950-195) (1949-60 г., 14 броя), „Balkan“ (1961-63) в Истанбул и прегледите Çağdaş“ (съвременник) (1946), „Anavatan“ (Родина) (1947) и „Türk Dünyası“ (Турски свят) (1955).. Той пише за вестниците Son Posta, Zaman, Vakit, Istiklal, Son Havadis, Milliyet и Today. Създава издателство Turkish Opinion. Погребан е в гробището Чамлик в Истанбул.

Мухарем Тахсин (Мухарем Тахсинов)

Роден е през 1929 г. в село Гьокчесу (Сина вода), област Разград, умира през 2007 г. в София. България. Основно училище завършва в селото си, гимназия в Разград и училището „Нювваб“ в Шумен. Завършил е специалност „Туркология“ в Софийския университет. Една година е учителствал в Кърджалийското турско педагогическо училище. След това е журналист в София. Първо работи в турското детско списание „Пионер“, а след затварянето на списанието се премества във вестник „Народна младеж“. След това започна работа във вестник „Yeni Işık“. Дългогодишен отговорен редактор на редакция „Култура“ на вестника. По-късно се пенсионира и издава детския вестник „Филиз“, като притурка на в. „Права и свободи“ (1991-1998).

Мухарем Тахсин пише разкази, очерци, статии, критика, взема интервюта и др. Те бяха публикувани в списания и вестници. Авторът има книги с разкази, наречени „Ayak Sesleri“ (Звук от стъпки) и „Enser“ (Пирон), колекция от гатанки, озаглавена „Çarıklı Filozof” ( „Философът със сандали”), и книга с есета, наречена „Biz Bize“. През 1996 г. издава книга с детски приказки, озаглавена „Eğil Kulağına Söyleyeyim” („Наведи се да ти кажа на ухото“) Той пише учебници в годините, когато се преподава турски език. Реалностите на деня, болките на обновлението, любовта към живота са основните теми, с които се занимава Мухарем Тахсин.

Ислам Бейтуллах Ерди

Писател и преводач (25 април l940, Бисерци (Разградско)-6 януари 2014, Анкара). Започва да преподава през 1960 г., когато завършва Разградското педагогическо училище. Преподава турски език в ОУ „Филаретово“, Сливен. По-късно е директор на основното училище в с. Соколарци (сега в община Котел). Преминава към журналистиката през 1968 г. Седемнадесет години работи като постоянен кореспондент на софийския в. „Йени ишък“ в окръзите Сливен и Бургас. През 1976-80 г. е главен секретар на Дружеството на българските журналисти – клон Сливен. През 1985 г. е арестуван и отведен в наказателния лагер в Белене за съпротива срещу смяната на турските имена с български. Година по-късно е преместен в Главна следствена дирекция – София. През лятото на 1986 г. е заточен в село Доктор Йосифово, Монтанско. Когато е депортиран през 1989 г., той намира убежище в Турция. Работил е като учител по английски език в Анкара. В Анкара е погребан в гробището Kaршиака. От 1954 г. негови статии, разкази и фолклорни студии се публикуват в български и турски вестници и списания.

Мустафа Ефраим Чете (Четев)

Роден на 03.01.1936 г. в с. Дянково, Разградска област. Завършил е педагогическо училище в Разград през 1954 г. В продължение на три десетилетия е учител в областта. Участва в конкурса, организиран от програмата на турското радио София, със стихотворението „Ах, Делиорман“. Стихотворението, получило голямо признание, е композирано от Али Мехмед, който е работил като музикант в Разградския турски естраден театър, и се превърна в легендарна сърцераздирателна народна песен.

Уволнен е като учител през 1984 г. и няколко години работи в строителството. Отива в Истанбул през 1989 г., като се присъединява към „великото преселение“. Една година работи като начален учител в Истанбул. През 1992 г. се завръща със семейството си в родния си град. От 1990 г. е журналист към централните вестници „Права и свободи“, „Заман“, „Сабах“ и др. Издал е три стихосбирки на турски език: „Лудогорски мелодии“ (1995), „Сини цветя“ – детска поезия (2001) и във връзка със 70-годишния си юбилей през 2006 г. издаде стихосбирката „Със стихове да се усмихне светът“. Има и три издадени стихосбирки на българс“и език – „Лудогорски напеви“ (2008), „Обичта е живот“ (2009) и „Шепот на звезда далечна”, издадена през 2012 г. от библиотека „Орфеева лира“ в София. Негови статии и стихове са публикувани във вестници и списания като „Права и свобода“, „Филиз“, „Нова светлина“, „Народна младеж“, „Дунавска истина“, „Йени хаят“. През 2010 г. успява да издаде и книга за историята на родното си село Дянково, събрала дългогодишните му изследователски разработки в тази връзка. От 1993 г. до 2011 г. е председател на литературното дружество „Делиорман“, обхващащо пишещите на турски и български език творци от Североизточна България.

Toлкова обича родния си край, че стихът „Делиорманска любов“ завършва със строфата „Позволи ми да се смеся с твоята вода, твоята земя, твоя камък!“. Така и става. Умира през 2014 г. Погребан е в с. Дянково.

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ