Бъдещият голям скулптор Йордан Кръчмаров е роден в Разград на 30 март 1895 г. Умира на 10 октомври 1980 г. в София. Негови родители са Иван и Малама Кръчмарови, живещи във Вароша. Баща му е бил железничар. След гара Разград работи като началник гара в Ихтиман, в Министерстото на железниците и на гара Ямбол.
Като завършва началното училище, Йордан е пратен да учи във Френския католически колеж „Св. Базил“ /Василий/ в квартала Карагач, Одрин. В началото на Балканската война, през 1912 г., по екстремен начин българчетата от колежа успяват да се доберат с влак до Русе, където скъсват фесовете си, които били задължени да носят в Одрин. От Русе Йордан заминава за Ямбол, учил за малко там, но баща му го отправил да продължи в Пловдив. В Пловдив се забъркал с участие в общобългарската ученическа стачка през 1914 г. Бил изключен от всички български училища. С големи усилия и роднински връзки се записал в Разградската гимназия, която и завършил.
От 1916 до 1918 г. е войник в 19-ти пехотен полк и участва в боевете при Тутракан.
През 1919 г. започва работа в Ямболската мелница. Отначало е писар, а после контрольор. Урежда се да работи в Етнографския музей в София, но поради участие в транспортната стачка /1919-1920/ е интерниран като учител в Св. Врач (сега гр. Сандански) , а оттам в Разлог. Връща се в Ямбол и известно време учителства в града (междувременно баща му е уволнен завинаги от железниците).
Йордан Кръчмаров започва да учи скулптура в Художествената академия през 1921–1922. Кандидатства с акварелната рисунка „Циганин“ и е приет веднага. Като виждат дарованието му, го изпращат в Германия и от 1923 до 1925 година следва в мюнхенската Академия за изящни изкуства (Akademie der Bildenden Künste München) и става първият чужденец, награден със златен медал от нея. В действителност той завършва с два златни медала, тъй като и дипломната му работа е оценена като гениална. По това време Мюнхенската академия връчва годишните награди само на сънародници, но талантът на българина ги е принуждава да се откажат от правилата. Учителите му са големите немски скулптори проф. Ервин Курц (1857-1931), проф.Бернард Блекер (1881-1968). Ако се вгледаме в стила им, веднага се вижда, че Йордан Кръчмаров е „попил“ всичко от тях, за да разгърне таланта си на тази база.
През 1926 г. Йордан Кръчмаров се завръща в София и се дипломира в класа на проф. Жеко Спиридонов. През 1937 г. той печели златен медал на Парижкото изложение за изобразително изкуство с бюста на Надя Цолова. Вае в бюстове и паметници образите на Христо Ботев (1928, 1952), акад. Андрей Протич (1929, НХГ), акад. Иван Буреш (1936), Константин Величков (1937), акад. Кръстьо Миятев (1939), Васил Левски (1943).
Печели трета награда за проектомодела за паметник от 1936 г. с мото „Патриарх II“. Кръчмаров спечелва и конкурса за паметника на връх Шипка, но проектът е възложен на друг.
Цар Борис, княгиня Йоана, Богдан Филов, както и десетки наши интелектуалци, ходят на крака в ателието му, за да му позират.
След 9 септември образите на Борис и Йоана са унищожени.
След време се оказва, че единствен той е способен да създаде адекватни образи на Ленин, Сталин и Георги Димитров. Бюстовете им са унищожени или изгубени след 10 ноември 1989 година, но бюст на Георги Димитров от Й. Кръчмаров от 1954 г. по чудо е съхранен в „Мементо парк“ в Будапеща.
Кръчмаров работи в областта на фигуралната композиция, голото тяло и монументалната пластика, но най-силно застъпва жанра на скулптурния портрет. Свидетелство за това и творбите, изобразяващи Стоян Венев (1947 СГХГ), акад. Жак Натан (1952), Парашкева Досева (1953), Никола Вапцаров (1953). Борис Христов идва от Италия само за да позира на Кръчмаров (1973).
Ръководи творческите колективи, издигнали паметниците „На Съветската армия“ в Русе през 1947 година и на Братската могила в Парка на свободата в София през 1951-56 година. Тодор Живков обаче бил много сърдит и не стъпва на Братската могила, защото в нея нямало кости на загинали партизани от отряда „Чавдар“.
В анонимен конкурс за паметник на Никола Вапцаров Кръчмаров участва с три проекта и печели първо, второ и трето място.
Людмила Живкова му поръчва 110-метрова скулптура на Космоса. Тогава се намират „добри“ колеги, които да напомнят, че Кръчмаров е „царски автор“, нищо че получава орден „Георги Димитров“ и Димитровска награда през 1951 година, както и орден „Кирил и Методий“ – I степен през 1971 година.
В изложба, посветена на 200-годишнината от създаването на Мюнхенската академия, СГХГ слага Кръчмаров в графата „и други“. Там Йордан Кръчмаров е представен с една глава на Андрей Протич, взета назаем от Националната художествена галерия. Името на автора обаче не фигурира в нито един от текстовете, написани за изложбата и разпратени до медиите. Нищо, че е единственият завършил с отличие Мюнхенската академия, а изложбата е посветена именно на нея…
В Разград за Йордан Кръчмаров напомнят бюстовете на благодетелите на Музикалния дом Димитър и Екатерина Бъчварови, на Йордан Ненов и скулптурата от патиниран гипс „Партизанска майка“. Ако се разходим из България, ще открием и други творби на Йордан Кръчмаров. По-важните от тях са: Паметник на загиналите във войните – 1912-1918 г. в с. Острово, община Завет; бюст-паметник на Георги Дражев, 1930 г. в Ямбол; богинята Диана на фонтана в Ямбол от 1934 г.; На загиналите във войните за национално обединение в с. Волуяк (военен паметник от 1936 г.); Гола жена с китара (керамика) и др.
Съжалявам, че през 1979-1980 година, когато бях научен сътрудник в Националния институт по образование, не можах да се срещна с Йордан Кръчмаров в края на живота му. Причината е, че не знаех къде живее. Научих го по неприятен повод. През 2018 г. имотната мафия в София се опитва да присвои чрез документна измама жилището му в квартал Лозенец. Тогава там живее вече престарялата негова снаха Виктория Кръчмарова – съпруга на сина му Михаил Кръчмаров. Правнукът на Йордан Кръчмаров – Мартин долавя, че нещо не е наред и успява да прекрати сделката, в която са намесени и корумпирани служители в 4-то РПУ в София. Тогава за късмет на Мартин и баба му Виктория, прехвърлянето на апартамента им по наследство е спряно, защото служителите в имотния регистър са се усъмнили. През 2019 г. Мартин, Виктория и адвокатите им са атакували сделката за жилището в съда, за да се борят тя да бъде развалена.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
