В началото 50-те години на ХХ в. градските власти в Разград поръчали художествената украса за новостроящия се шадраван. Трима местни художници от Разград решили да създадат реплика на брюкселската скулптура с пикаещото момченце Пис. Тези художници са Димитър Арнаудов (1912-1998), Коста Петров (1894-1973) и Георги Йорданов-Гогата (1892-1967). Ръководител на проекта е Георги Йорданов.
За модел те избрали 5-годишния Атанас Янакиев, син на прочутия разградски фризьор Янаки Лазаров и съпругата му Райна, майсторка на перуки. Янаки Лазаров е родом от с. Каменар, Разградско. Той завършва Занаятчийското училище в Шумен в началото на 30-те години на миналия век със специалността фризьорство. Баща му не му разрешава да продължи обучението си в Париж и Янаки започва работа в Разград. Неговият салон се казвал „Далила“. Бил е в центъра на Разград срещу военния клуб и станал сборище на разградския хайлайф за разкрасяване и пикантни клюки. Съпругата Райна е родом от Силистра. Семейството ѝ се преселило в Разград и тя завършила разградската гимназия. Учила е курсове по перукерство и грим в София и дълги години е работила в разградския театър. Децата им – Събина Янакиева, завършва философия в София, а синът им Атанас станал строителен техник във Варна, а по-късно и управител на яхтено пристанище.
Къщата на Наско Лазаров е на ъгъла на „Венелин” и „Раковска”. Малкият Наско позирал в ателието на художниците. Моделът бил един, но авторският колектив решил склуптурната композиция да бъде съставена от двама пикльовци, за да не повтаря брюкселската . Бронзовият дует обаче не се харесал на комунистическите управници и те отхвърлили проекта. През 1950-1954 г. Матьо Дечков е председател на Околийския народен съвет. Първи секретар на Околийския комитет на БКП е Кирил. Данев, а в ръководството са Маринка Ангелова, Никола Мушинков, Й. Стоянов, Т. Бухтев (предс. на ОК на ОФ) и др. Евтим Дончев е председател на Градския народен съвет от май 1949 г. до 1952 г.
Повече от 10 години статуята с двете момченца се търкаляла в мазетата на художествените ателиета. В началото на 60-те години обаче Разград е обявен за окръжен център и местните управници започнали да го разкрасяват в съответствие с новите му функции. Те се сетили за захвърлената скулптура и разрешили тя да бъде монтирана върху шадравана на най-стария градски площад. В началото на ХХI век по неясни причини бронзовите статуетки бяха отвинтени от постамента им и отнесени някъде. Големият ремонт на градския център, който започва да тече в Разградпрез 2015 г., стана повод малките пикльовци да възкръснат за нов живот. Реновирана, бронзовата скулптура отново е монтирана върху обновения шадраван. Добре е да се намери място за табелка, която да посочва авторите на един от символите на Разград.
Проф. д-р Пламен Радев
Източници: в-к Екип 7, април и юни, 2008
в-к Стандарт, 22. 08. 2015.
Само дядо Никола е роден в Силистра. Баба (Мария), майка ми Райна, братята ѝ и сестрите ѝ са родени в Разград.