Още любопитни данни за Разград от времето на Османската империя

Хронологията е наука за миналото, установяваща точните дати (датиране) на исторически събития и документи. Тя ги подрежда по реда на тяхната последователност. Административните единици, които се визират тук, са нахиите и казите (каазите). Нахията е административно деление, по-малко от окръг, състоящо се от градове и села, които са свързани по отношение на география, икономика, сигурност и местно обслужване. В Османската империя е въведена през XV век като най-малката единица, подразделение на каазата. В нея влизат около 10-ина села (може и малко повече), групирани около по-голямо селище. Невинаги цялата територия на каазата е разделена на нахии. Най-често на нахии са били разделени каазите с еднородно население, предимно в европейските владения на империята. В списъка не са включени Никопол и София, които имат по-висок статут. По хронологичен ред нахиите и каазите на север от Стара планина се подреждат по следния начин.

Силистра (Silistre) – кааза от 1393 г. до 1416 г. Санджак (основната административно-териториална единица в Османската империя, съставна част на еялета).от 1416 г. до 1828 г. Еялет (най-голямата административно-териториална единица в Османската империя, начело на която стои бейлербей или паша, който е на пряко подчинение на Високата порта) от 1828 г до 1866 г. Кааза от 1866 г. до 1878 г.

Варна (Varna) – кааза от 1393 г.до 1846, санджак от 1846 до 1878 г.

Видин (Bidin) – кааза от 1396 г.

Белградчик (Belo-gradcık) – нахия от 1466 г. до 1478 г. Кааза от 1855 г. до 1878 г.

Провадия (Provadi) – нахия от 1485 г. до 1878 г. Не се развива до кааза.

Враца (Ivraca) – нахия от 1485 г.; кааза от 1516 г. до 1878 г.

Търново (Tirnova) – нахия от 1516 г., кааза от 1530 г. до 1878 г.

Ловеч (Lofça) – нахия и кааза от 1516 г. до 1878 г.

Шумен (Şumnu) – нахия от 1521, кааза от 1560 г. до 1878 г.

Нови пазар (Yenipazar) – кааза от 1522 г. до 1868 г.

Разград (Hezargrad) – нахия от 1530 г, кааза от 1560 г. до 1878 г. На османо-турски се изписва هزارغراد. Тогава Хезарград наброявал 1000 човека (Kemal H. Karpat, The Turks of Bulgaria: The History, Culture and Political Fate of a Minority, Isis Press, 1990).

Търговище (Pazarcık – през XVI в. към Хезарград), Cuma-i Atik (Стар петък от 1855 г.), а след 1877 г. Eskicuma – отново Стар петък, но думата Atik е от арабски произход, а думата Eski e тюркски (уйгурски) произход. Думата Pazar е заимствана е от персийски bāzār (базар или пазар, място за пазаруване), но и неделя. Нахия от 1550 г. Кааза от 1603 г. до 1878 г.

Плевен (Plevne) – нахия и кааза от 1566 г. до 1878 г.

Оряхово (Rahova) – нахия и кааза от 1566 г. до 1878 г.

Севлиево (Hotaliç, Servi) – нахия и кааза от 1566 г. до 1878 г.

Свищов (Ziştovi) нахия и кааза от 1566 г.

Монтана (Kutluviçe) – град от 1573 г.

Добрич (1574: Pazarcık, 1855: Hacıoğlupazarcığı) – нахия от 1560 г. Кааза от 1603 г.

Омуртаг (1500: Alakilise; 1642 Osmanpazarı, заедно с Казган (Казан Пънаръ) – Котел. Нахия от 1586 г. Кааза от 1751 г. до 1878 г. Интерес предствлява първото по ред име на гр. Омуртаг – Alakilise. То означава „многоцветна (пъстра) църква” и историците би трябвало да го отразят в историята на града.

Русчук (Rusçuk). В османски кадастрален регистър от 884 (1479 г.) се среща изразът „Yergöğü (Гюргево) beriyaka (от другата страна), известен като Russi”. Кааза от началото на XVII в.

Тутракан (Totrakoa, Tutrakai) – нахия и кааза от 1642 г. до 1878 г.

Балчик (Balçik) – кааза от 1855 г. до 1878 г.

Горна и Долна Оряховица с Бяла (Rahoviçe-i Bâlâ, Rahoviçe-i Zîr) – кааза от 1856 г. до 1878 г.

Делиорман (Deliorman) – кааза от 1856 г. до 1878 г.

Елена – кааза от 1856 г. до 1878 г.

Трявна (Travna) – кааза от 1856 г. до 1878 г.

На юг от Стара планина всички градове са със статут на нахии и каази и са разкрити като такива преди Хезарград, с изключение на:

Бургас (Bergos, Ahyolu Burgazı) – нахия от 1639 г. Кааза от 1861 г. до 1878 г.

Mомчилград, заедно с Крумовград (Sultanyeri, Koşukavak) – кааза от 1791 г до 1878 г.

Смолян (Ahiçelebi, Paşmaklı) – кааза от 1855 г. до 1912 г.

Ботевград (Orhaniye) кааза от 1868 г. до 1878 г.

Не е трудно да се забележи, че всички заварени от османското нашествие по-големи градове стават нахии и каази по-рано от Разград. Той обаче става първи от новообразуваните градове по българските земи, които придобиват статут на нахия и кааза в територията на Османската империя.

А ето и някои любопитни данни за по-видните фигури, минали през Разград през този период.

Коронованите особи, които посещават Разград или минават през града, са следните:

Александру II или Александру Д. Гика (1796-1862), член на семейство Гика, принц на Влашко от април 1834 до 7 октомври 1842 и по-късно caimacam (регент) от юли 1856 до октомври 1858. Минава през Разград за Цариград през 1834 г.

Милош Обренович (на сръбски: Милош Обреновић или Miloš Obrenović), наричан също Милош Теодорович (1780-1860), е първият княз на Сърбия след възстановяването на нейната самостоятелност през 1815. Принуден да абдикира през 1839, той отново става княз през 1858. Милош е основополжник на династията Обренович. Минава през Видин – Русчук – Разград – Варна и Цариград през 1835 г.

Михаил Обренович (1823-1868) е син на княз Милош (основателя на династията на Обреновичите) и на княгиня Любица. Наследява престола 16-годишен, след абдикацията на баща си и преждевременната кончина на по-големия си брат Милан Обренович. Първото му управление, продължило три години (1839-1842), протича в непрекъснати борби с привържениците на конституцията от 1838 година. Принуден да се спасява през Сава на австрийска територия. Михаил Обренович прекарва следващите 16 години в изгнание във Виена и в родовите си имения във Влашко. През 1853 година се жени за унгарската графиня Юлия Хуняди (двамата нямат деца, разделят се през 1865 година). Завръща се в Сърбия след като в края на 1858 година княз Александър Караджорджевич е свален от власт. Заема за втори път престола след смъртта на Милош Обренович през 1860 година. Минава през Разград през 1839 г. с майка си Любица Вукоманович (1788-1843).

Абдул-Азиз (1830-1876). Османски султан за периода 1861—1876 г. Абдул Азиз е първият от османските султани, кото посещават Запад. На 30 юни, прекрасно приет в Париж, Абдул-Азиз посетил Световното изложение; от 12 до 23 юли остава в Лондон; На 24 юли приветствал пруската кралска двойка в Кобленц; прекарал пет дни във Виена и на 7 август 1867 г. се завръща в Константинопол. През гара Разград преминава на 6 август 1867 г. На посещението е бил с първородния си син Юсуф Иззеддин (1857-1916). Разградчани са могли да видят султана, свитата му от 56 човека и сина му от първата (главна) съпруга Дюринев Кадънефенди в специалния влак, спрял за малко на гара Разград. Почти цялото възрастно население на града се стекло на гарата. Учениците от българските училища били със специално ушити бели дрехи с червени ширити. Учениците от турските училища били със зелени ширити, а учениците от еврейското училище били със жълти ширити. За благоденствието на султана българските ученици изпели „Многая лета“.

А ето и някои по-известни османо-турски личности от Хезарград.

Войнук Ахмет паша (1600-1649, Крит). Роден и израсъл в Хезарград до 7-годишната си въраст. Взет от османците по силата на данъка девширме (кръвен данък). Става елитен еничар, израснал до чин капитан. През 1648 г., докато е бил гвардеец в Чанаккале, той е назначен в Адмиралтейството. Въпреки венецианската блокада в Дарданелите, успява да стигне до Средиземно море, за да донесе помощ за о. Крит. Бие се с венецианския флот и обсажда крепостта на залива Суда на северозападния бряг на острова. Загинал при атака срещу нея.

Хюсеин Бехчети. Роден е в Хезарград през първата половина на XVII в. След като получил образованието си в медересето на джамията „Ибрахим паша“, отива в Истанбул. Работил е като чиновник и се занимавал с история. Той станал един от големите османски поети на XVII в. Живял e много колоритен живот в Истанбул. В по-късния си период е спътник на някои везири. IIрез 1683 г. поетът участвал в обсадата на Виена, загива в Белград на връщане от военната експедиция. Бехчети създава творбата Mi’râcü’z-zafer (Резултатът от победата), която описва похода и завладяването на Чихирин (Украйна, Черкаска област) 1678 г. от османската армия под командването на великия везир Мерзифонлу Кара Мустафа паша (1634-1683).

Сеид Ахмед Ефенди Хезарградски син (или) роден в Хезарград (Hezârgradî’zâde Seyyid Ahmed Efendi). Един от най-големите османски калиграфи и невероятен художник. Не са известни годината на раждане и смърт. Твори в първата третина на ХIX в. Постепенно се издига до началник на книговезците (Hassa mücellidleri başı) в двора на султан Махмуд II, управлявал от 28 юли 1808 до 1 юли 1839 г. Първи въвежда елементи на стила „Рококо“ (израз на вечната младост и красота, галантно и меланхолично изящество) в османското изобразително изкуство.

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ