Професор д-р инж. Банко Петков Банков е роден на 2 юли 1936 година в Ловеч. Като студент е сред основателите на литературния кръжок „Димчо Дебелянов“ към Студентския културен дом. Печата басни във вестниците „Стършел“ и „Студентска трибуна“. През 1960 дебютира със стихове в сборника „Ято пред полет“, заедно с Николай Кънчев, Недялко Йорданов, Матей Шопкин, Любен Гройс, Петя Цолова и др.
Дипломира се като строителен инженер и работи на строежите на Оловноцинковия комбинат край Пловдив и на Нефтохимическия комбинат край Бургас. Дебютира като белетрист в списанията „Пламък“ и „Септември“. Преподавал е строителна механика в Университета по архитектура, строителство и геодезия и във Висшето техническо училище „Любен Каравелов“, автор е на многобройни статии и учебници по Строителна механика, ръководил е десетки специализанти и докторанти. Специализирал е в Париж и Краков, видял е Европа от Волга до Бретан и от Северно до Средиземно море. Повече от половин век сътрудничи с белетристика на всекидневници и периодични издания, бил е референт на секция „Театрална и кинодраматургия“ към Съюза на българските писатели и художествен консултант към Студентския културен дом в София. Публикувал е сборниците с разкази, новели и повести „Дълъг ден“, „Загубата“, „Изкачването“, „Циганско лято“, „Следи по пясъка“ „Дамга под ризата“, „Мъжки грехове“; романите „Нито първи, нито последни“, „Светила и спътници“ и „Банална грешка“; книгите с детски приказки „До утре и назад“, „Пижамата на тигърчето“, „Щурчова мечта“ и „Преди да пораснеш“. Автор е на пиесите „Кой ще дочака изгрева“, „Чудото по Димитровден“, „Чипровски барон“, „Голямото надхитряне“, „Пазарен преход“, поставяни В София, Велико Търново, Ловеч и другаде; на сборника с избрани драми и комедии „Светът не е от днес“, на сценария „Зимно слънце“ екранизиран под заглавие „Съседката“.
Носител е на награди в конкурси за белетристика, драматургия и детска литература, между които – първа и втора награди за разкази в конкурсите на вестник „Отечествен фронт“ и „Златен ланец“ на „Труд“, първа награда за детска книга в конкурса на издателство „Фют“, награда за драма в конкурса на Съюза на артистите в България по случай 1300-годишнината на българската държава, годишна награда за драматургия на Съюза на българските писатели през 2012 година. Миналата година бе отличен с наградата за драматургия на Съюза на българските писатели. Банко Банков е и първият носител на най-новата награда за драматургия „Антон Страшимиров“, учредена от Община Разград и Съюза на българските писатели. Признанието му донесе текстът „Недописана страница“, който ще бъде поставен на сцена от Драматичен театър „Антон Страшимиров“. За да вникнем в любопитния свят на образа на преподавателя по механика и белетрист, разговаряхме броени минути, преди да получи почетния плакет в знак на уважение.
Поздравления за поредното признание, господин Банков! Какво означава тя за Вас след поредицата от престижни награди?
Това е едно потвърждение на това, че работиш в правилна посока, посока на обществен интерес, на интереса на хората към изкуството и литературата. На твореца му трябва от време на време такова потвърждение, че не бърка посоката.
Да стигнат до хората думите, пък наградите… Това е суета! Човек не може да си окачи наградите на ревера и да отиде на пазар.
Защо „Недописана страница“? Какво послание е скрито зад заглавието?
Сюжетът е едно преосмисляне на миналото. Защото, виждате, че в момента страната е много разделена, хората почти не могат спокойно да говорят. Така че – това е, да седнат, да погледнат заедно назад и ако може някакво съгласие, за да се обърнат напред. Аз мисля, че е възможно да се случи – рано или късно. Както героите на пиесата успяват да намерят общ език, утре и публиката може би ще го намери. Текстът може да се напечата, след като излезе театралната постановка. Такова е условието на конкурса.
Може ли да се намери в текста нещо конкретно, свързано с нашия регион?
Сюжетът е „България днес“. Така че, може да се каже, че засяга всички нас.
Защо избрахте тази тема? Злободневието ли е любимият Ви въпрос за разработка?
Предпочитам съвременната тема. Защото – когато се пише на историческа тема, човек влага своите думи в устата на предците, а те може би не са искали това да кажат, ти може би насилваш тяхното мнение. Така че – колкото и привлекателно е да се пишат исторически истории, костюмни произведения, творецът най е верен, когато пише за Вас – за Вашето време.
Как гледате към съвременността – като към трагедия или трябва щипка хумор?
Просто съм осъзнал, че всяко време променя възгледите на хората, бита, навиците, предпочитанията и поколенията трябва да са подготвени да приемат тази промяна, да не недоволстват срещу това, че младите днес правят не знам-какво си. Всяко поколение трябва да изрази себе си. Вие виждате техниката как влезе в бита на децата дори, те са неразделни с таблета… На компютър се чувстват така свободни, както един човек от моето поколение – все едно, че пипа таралеж. Така че – спокойно! Всяко поколение намира мярката, за да се вмести в живота плавно, да издърпа старите.
Това ли е грабнало журито на Националния конкурс за драматургия, според Вас – тематиката?
Според мен – това, че честно написах това, което според мен беше се случило. Не съм изкривявал нещата и журито пък, съответно от хора просветени, компетентни, е оценило. Защото не винаги се оценява това, че си близко до натурата. Много често измислицата, фантазията са предпочитани.
Как разбрахте за конкурса и защо решихте да участвате?
Първо прочетох съобщение във вестника, но ми се обади Димитър Петров /б.а. директорът на Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“/ с молба да го популяризирам сред колеги. 32-ма души са участвали, което не е никак малко. Но един човек, който се занимава с това, трябва да знае, че на десет врати да потропаш – една се отваря. Рано или късно става. Търпение и дълъг живот се иска.
За първи път идвате в Разград. Какви впечатления натрупахте за краткия си престой тук?
Много са ми бегли впечатленията. Но тъй като виждам града в най-хубавия сезон на годината, в зеления месец юни – с отлични впечатления съм. Направо едно бижу е! Впечатленията ми са много ярки. Дори е по-добре да отнесеш като моментна снимка – Разград е един светъл, слънчев, красив град. Красиви площадни пространства, хубави постройки, всички сгради ми се сториха боядисани хубаво. Изобщо – завиждам на разградчани! А да не говори за културните корени на града – традиции в областта на литература, музика, театър…
Разбрах, че сте пропътували изморителните стотици километри от София до Разград с влак…
Има един-единствен автобус от София за Разград и той е следобеден, неудобен ми е. Аз обичам пътуването с влак, а освен това от Търговище до Разград управата беше много любезна и ме взеха. Преодолях и това! Но факт е, че на Разград е необходимо да се изгради железопътен клон от Попово, който да върже и силистренската линия. И така съвсем спокойно да се излиза навсякъде. Това го има в старите железопътни планове, дай боже в бъдеще да стигнем до това.
Десислава СТЕФАНОВА
Респект! Толкова много талант! Поклон пред човека, инженера и писателя Банко Банков!