С дигитална изложба на тема „Вестник „Разградско слово“ (1922–1944 г.) и неговият издател“ Държавен архив – Разград отбелязва 100 години от излизането на вестника. На 13 юни 1922 г. първият брой на вестника е в ръцете на читателите и ги уведомява, че възнамерява „…да се ограничи в тесните рамки на една наложителна локална обществена дейност“ и на чисто местни теми. В обръщението се подчертава, че вестникът ще се интересува от въпросите „за чистотата, благоустройството и осветлението на града, нравите, морала, стопанския живот на града и околността, че ще се постарае да обедини гражданството, за да може с общи усилия да се постигнат необходимите резултати“. Поставено е началото на дело, което изисква много труд и отдаденост.
От края на ХIХ в. до 20-те години на ХХ в. в града излизат около 30 вестника, но по редица причини – финансови, политически, липса на ясна платформа – просъществуват за кратко. Сред тях са „Съвременник“ (1889–1890), „Белий Лом“ (1892–1893), „Разград“ (1894–1896), „Седмичен лист“ (1902), „Разградски реклами“ (1904), „Разградска камбана“ (1920–1921), „Разградски общински вестник“ (1923), „Разградски новини“ (1927–1942) и други.
Вестник „Разградско слово“ обаче успява да се наложи и в продължение на 22 години – от 13 юни 1922 до 2 септември 1944 г. достига до своите читатели. В рамките на този период са издадени 766 броя и това го прави най-дълго и непрекъснато излизалия вестник в Разград до 1944 година /б.ред. – рекордът на „Разградско слово“ бе надминат чак през 2015 година от „Екип 7“/.
Независимият седмичник „Разградско слово“ е дело на Григор Попов, негов редактор и издател. Григор Попов е най-малкият син на видните разградски възрожденци Станка и Никола Икономови. Трудно е да се подреди жизненият му път по дати и събития. Той е и актьор, и чиновник, комита и журналист. Посяга и към перото. Известни са негови стихотворения, отпечатани в разградския вестник „Позив“ (1901). В началото на ХХ век заминава за София. Работи в Министерство на финансите. Темпераментен, свободолюбив, с артистични наклонности, той влиза в средите на тогавашните млади поети, писатели, революционери. Дружи с Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Запознава се с революционера Гоце Делчев. Запален привърженик е на Македонското освободително движение, участва в Балканските войни и Първата световна война.
Впоследствие отново се отдава на театрална дейност, сътрудничи и на издаваните в София хумористичните издания „Смях“ – с редактори Александър Божинов и Димитър Подвързачов, „Барабан“ /сред „барабанистите“ са имена от ранга на Райко Алексиев, Александър Божинов, Борис Руменов, Христо Смирненски, Чудомир, Крум Кюлявков и др./ и „Не ме закачай“, в които публикува оригинални хумористични творби.
Още в София се заражда идеята да издава вестник в родния си град. Това намерение обаче не среща подкрепа от близките му.
Недоверието и приятелското съжаление не разколебават Григор Попов. След войните той се връща в Разград. Макар и без средства и сред съмнителна обществена отзивчивост, прави първата крачка. Обръща се към печатницата на Ал. Иванчев и разбира, че за издаване на първия брой са му необходими 500 лева. Гр. Попов разполага само с 300 лева. Тогавашният кмет на Разград Велико Димов проявява разбиране и отпуска останалите 200 лева. Така на 13 юни 1922 г. първият брой на вестник „Разградско слово“ се появява. Неоценима подкрепа на вестника оказва Матю Стоянов (бивш околийски управител), който набира абонати от града и околията. Така за кратко време издаването на вестника е осигурено.
Дори издаването на десетия брой на „Разградско слово” се превръща в малък празник. Григор Попов и група негови приятели устройват скромен банкет във Военния клуб по този случай.
Въпреки трудните години, безпаричието, безразличието и дори апатията на своите съграждани, Гр. Попов продължава да издава вестника. На 15 ноември 1924 г. се появява стотният брой. В кратко обръщение към читателите се казва, че за един провинциален вестник това никак не е малко. Редакторът напомня, че вестникът разчита на собствена издръжка, затова подкрепата на читателите е особено важна за съществуването му. Изказва се благодарност към всички абонати на вестника и се обещава да продължи издаването му в досегашния независим дух.
Дванадесет години след началото излиза и юбилейният петстотен брой на вестника. На първа страница са портретите на сътрудниците на „Разградско слово“. Сред тях са Борис Казанлиев – областен директор на Шуменска област, д-р Георги Панов, д-р Бърни Бончев, писателят Димитър Добрев, Крум Денев, Къньо Симеонов, бивш кмет на Разград, и др.
Писателят Димитър Добрев дава висока оценка на постоянството и безукорната работа на вестника. Д-р Бърни Бончев отбелязва, „че да се служи на обществото е тежък обществен дълг, особено когато се служи всеотдайно и с идеализъм“. Венелин Иванов, журналист и сътрудник на в. „Разградско слово“, отбелязва, че това дело е погълнало цял един живот и е оставило своите белези върху Григор Попов, но не и върху неговата енергия и отдаденост на работата му.
От страниците именно на този юбилеен брой, редакторът Григор Попов споделя за цената, която са платили той и семейството му. Често е прекарвал студените зимни дни без топло палто и здрави обувки. А единственото отопление в дома му са били вестници, получавани в замяна на „Разградско слово“.
Шестстотният брой на вестника (4 февруари 1939 г.) е повод за равносметка. Григор Попов отбелязва, че времето на несериозност и недоверие към вестника вече е минало и „Разградско слово“ се е наложил като културна необходимост в региона. Редакторът съобщава, че той и сътрудниците му продължават по трудния и неравен път на своята журналистическа дейност.
Като личност с богат опит и интереси, Григор Попов успява да направи вестника интересен за читателите. „Разградско слово“ отразява стопанския, обществено-политически и културен живот в региона. Читателите научават за посещения на видни политици в града, за строежи на обществени сгради, водоснабдяване, електрификация и много други теми. Редакторът привлича кръг от сътрудници на вестника и разширява обхвата от теми. Д-р Г. Панов, д-р. Н. Недялков са автори на здравни статии, на статии за детските колонии, учители публикуват във връзка с исторически събития, дати и чествания. Изявите на спортните дружества намират широко отражение във вестника. Сам бивш актьор, Григор Попов публикува множество материали за театъра, за посещения на театрални трупи в града, за известни актьори.
Редица статии отразяват връзките на Боян Пенев и Антон Страшимиров с Разград. Специални броеве от вестника са посветени на Иван Багрянов, Илия Бърнев, Екзарх Йосиф І.
Във вестника има и хумор. В рубриката „Силуети на знайни и незнайни нашенци“ са описани колоритни разградчани, станали част от градския фолклор.
Едва ли цената, която е заплатил Григор Попов за делото си, може да се компенсира. Издаването на вестника добива особена стойност предвид на трудните условия за една частна журналистическа и обществена дейност. И все пак Григор Попов е щастлив приживе да приеме огромната признателност и благодарност на своите читатели и съвременници. През есента на 1942 г. приятели и сътрудници на Гр. Попов решават да отпразнуват 30-годишната му журналистическа дейност и 20-годишнината от издаването на в. „Разградско слово“. Организиран е Акционен юбилеен комитет, който съвместно със Съюза на провинциалните професионални журналисти се заема с отбелязването на юбилея. Честването има широк отзвук, отбелязано е в пресата в цялата страна. За юбилея си Григор Попов получава огромен брой приветствия от приятели, институции, дружества. Само в деня на празника – 8 ноември 1942 г., получените телеграми са над 100, сред които са от поета Николай Лилиев, писателите Георги Стаматов и Димитър Подвързачов, от дейци на македонското революционно движение. Специален брой от в. „Разградско слово“ е посветен на юбилея.
На тържеството се изтъква заслугата на Григор Попов за културното издигане на Разград и околията, слово изнася секретарят на провинциалните професионални журналисти Иван Волний. Приветствия поднасят околийският управител Бончо Чобанов, редактори на други провинциални вестници и представители на редица дружества и организации.
За 30-годишната си журналистическа дейност Григор Попов е награден с Офицерски кръст за гражданска заслуга от Цар Борис ІІІ.
Макар и местен, „Разградско слово“ е надхвърлил рамките на региона. От тетрадката за абонатите на вестника е видно, че той е получаван не само във всички краища на страната, но и извън нея – абонати на в. „Разградско слово“ има в Щип, Пирот, Кавала и остров Тасос.
С впечатляваща скромност Григор Попов служи на родния си град. Почива в Разград на 28 март 1945 г. на 66-годишна възраст.
Вестник „Разградско слово“ е ценен източник на информация за региона. Всичко това се дължи най-вече на Григор Попов. Оставяйки памет за другите, оставяш добра памет за себе си…
Д-р Дарина КОЛЕВА
