След приключване на Царските маневри в Поповско, през октомври 1937 г. разградското гражданство посреща най-тържествено в центъра на града участвалия 19-ти пехотен Шуменски полк. Тук преди всичко следва да направим едно уточнение – „Шуменски“ е официалното наименование на полка, а в действителност това си е разградският полк, т.е. войсковата част, която си е дислоцирана в Разград и в нея служат мъжете от района, като немалко от тях загиват на фронтовете през двете световни войни.
Командир на полка ппрез 1937 година е подполковник Диаманд Димитров /от 1938 г. полковник/.
По време на меневрите се случва и едно от най-тържествените събития в историята на частта. Второто оригинално знаме на 19-ти пехотен на Н.Ц.В. Симеон Княз Търновски полк (до 5 март 1946 г.) е тържествено връчено на командира му подполковник Диаманд Димитров лично от ръцете на цар Борис III на 3 октомври 1937 г. Tова става на заключителния парад край с. Паламарца на участвалите в маневрите бойни подразделения. На връчването на знамената на 19-ти пехотен полк и другите 36 подразделения присъствали Георги Кьосеиванов (тогава министър-председател на Царство България ) и царица Йоанна.
Министър на войната по време на маневрите е генерал Христо Луков, който има огромни заслуги за възстановяването на българската войска, която на практика е ликвидирана с наложените ни ограничения след Първата световна война. Ген. Луков има изключителен принос за възхода на армията като цяло, но и специално за българската артилерия, която по онова време е сред най-модерните и ефективни в Европа
Христо Луков е несправедливо обвиняван от комунистическата историография като фашист, антисемит, последовател на националсоциализма и Хитлер и пр. Няма абсолютно никакви доказателства за това, напротив – фактите са в подкрепа тъкмо на обратното. Обвиненията са изцяло на политическа основа и служат за оправдание за убийството му през 1943 година от атентатори, дейци на комунистическата партия.
Самото военно учение през 1937 година край Попово започва на 24 септември с участието на
35 000 души. Цар Борис III възлага на ген. Христо Луков организирането на тази военна демонстрация, за да стане ясно на целия свят, че България няма да съобразява с унизителния Ньойски договор, който й забранява да има собствена армия.
Това е едно от най-големите военни учения в историята на Третата българска държава. На него присъстват пехота, конници, броня, самолети и други. Във учението участват и политически фигури във военни униформи – включително и министър-председателят Георги Кьосеиванов.
Поканени са военните аташета на 14 държави, сред които Германия, САЩ, СССР, Франция, Югославия, а също и всички бивши военни министри и стари генерали.
Заради количеството хора, които пристигат на събитието, на 15 км от Попово, в местността Шабанца около селата Паламарца и Ковачевец е издигнато цяло градче с ток и водоснабдяване, където се помещава и щаб-квартирата.
На 2 октомври в читалището в Попово се прави разбор на учението. Изводът е, че българската армия има изключително висок дух. Нейната пехота и дивизии са добри, конницата оперира великолепно, а малките командири са оценени като безупречни в работата си.
Борис III държи няколко речи – на официалния обяд, който се състои в градската градина на бели покривки, цветя и под звуците на над 100 музиканти – а пред офицерите говори около час.
Небивалият успех на тези маневри още веднъж подчертават организационния талант на ген. Луков. А победните действия на българската войска срещу германската армия през 1944-45 г. са най-сигурното доказателство, че военната реформа десетина години преди това, в която той е имал водещо участие, е била повече от успешна. Тази реформа води до здраво и професионално командване, модерно снабдена и организирана за времето войска, дух на ентусиазъм и военни победи. Де да беше така и сега…
