Настоящата публикация откроява селищата в област Разград, имената на които са свързани с ранната ни българска история.
Защитавам с факти тезата, че в Разградска област има най-много населени места, които са с имена на царе, ханове и други, и претендират да са на челното място в Република България по този показател. От статистиката се доказва, че дори в Шумен има само две такива селища – Тервел, Хан Крум, а в област Търговище са Омуртаг, Цар Асен и Пресиян.
Имената на населени места, които са свързани с царе са както следва.
В община Исперих са три селища. Град Исперих е кръстен на Хан Аспарух – основател на първото българско царство. Село Драгомъж носи името на Драгомъж, който е български болярин от XI век, управител на Струмица. Император Василий II дава на Драгомъж титлата патриций. Името на село Китанчево е остатък от царското име Котис. Днешното лично име е Котуз (Котюс), засвидетелствано във ,,Волжка“ България и в северната част на Дунавска България чрез фамилиите Кутузови и Котузови. Сродни на него са и днешните Български имена Коте, Кути, Кутинчо, Катя (Кутя), Китан и пр.
В община Завет има едно селище, чието име е свързано с цар и това е с. Иван Шишманово. Цар Иван Шишман е последният български цар, който управлява от 1371 до 1395 г. За него се пеят множество песни, една от които е „Откога се е, мила моя майно льо“.
В община Кубрат има три населени места с имена на царе. Първото естествено е на хан Кубрат. Кубра̀т е владетел от рода Дуло и вожд на племето уногондури. Обединява прабългарите северно от Кавказ и Черно море и създава могъщ племенен съюз, наречен Стара Велика България, известна също като Оногурия. Гео̀рги I Тѐртер (или Георги Тертер I) е цар на България в периода 1280-1292. Георги I Тертер се възползва от смяната на властта в Цариград и започва преговори за сключване на мир с Византия. Възползва се от смяната на властта в Цариград и започва преговори за сключване на мир с Византия. Севар (Сева̀р) е български владетел, управлявал България в периода от 738 до 753 година. Историците смятат, че той е последният владетел от рода Дуло. По време на неговото управление, продължило 15 години, няма сведения за сблъсъци с Византийската империя. Тертеровците са род, произлизащ от куманите. Първият български цар представител на династията е Георги I Тертер, управлявал от 1280 до 1292 г. Синът на Георги I Тертер Тодор Светослав се възкачва на трона на мястото му и управлява от 1300 до 1321. Георги II Тертер е войнствена натура и, атакувайки Византия, успява временно да превземе Пловдив и други градове.
В община Самуил има три селища, чиито имена са свързани с ранната ни история. Първото е село Богомилци. Богомилите са идейни последователи на учението на български свещеник, живял по време на царуването на цар Петър I (927-969), известен като поп Богомил. Второто е село Владимировци, което носи името на Владимѝр Раса̀те, княз на България от 889 до 893 г. Неуспешно се опитва да върне старата вяра. Оставен е жив, но е ослепен по заповед на баща си. Скръбно минават дните на младия княз. С тъга посрещал изгревите, с тъга изпращал залезите на слънцето и колчем минел покрай каменния кръст, заплаквал, а от безжизнените му очи потичали кървави сълзи. Едничката му радост била да слиза опипом от крепостта до изворчето, което се намирало под крепостта – ,,извора на слепия“. Крепостта и селото били наречени Владимировци. Третото име е на Самуил, който е български цар, управлявал България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на Комитопулите.
В община Цар Калоян селищата са две. Цар Калоян – „Ромеоубиеца“, е цар на България от 1197 до 1207 г. от династията Асеневци. Той е най-малкият брат на българските царе Иван Асен I и Теодор Петър. Край с. Костанденец е изградена крепост от римския император Константин Велики, за да укрепи северната граница на Римската империя от варварските племена. От нея в действителност днес са останали само основи на зидове.
С този очерк се открояват 12 имена на селища, които са останали с имена на царете ни. Според проф. д-р Георги Атанасов от регионален исторически музей в Силистра „98 на сто от скалните манастири в България се намират в Североизточна България, между река Черни Лом и Черно море“…
Д-р Цветан ДИМОВ
П.п. Към написването на тази статия ме подтикнаха настоятелните и злонамерени провокации на расистка основа от страна на противниковите агитки на мачовете с „Лудогорец“. Всички чуваме на мачовете просташките и грозни подвиквания „турци сте!“ от някакви уж футболни фенове.
Първо, на всички провокатори следва да кажем, че в Разградска област, видно от изнесените данни, всички тачат българската история, независимо от етнос, религия и пр.
Второ, не е зле да напомним на тия гамени, че личностите, които носят лудогорската и българската спортна слава са много и сред тях са Осман Дуралиев (р. 1939) – олимпийски медалист; Хасан Исаев – олимпийски шампион, Лютви Ахмедов – вицеолимпийски шампион, Шукри Ахмедов, Тайбе Юсеин и…ще спра до тук за да не обидя някого. Според гамените излиза, че отличията им не са български и химнът, който се пее, когато им ги връчват, е на друга държава.
Трето, никой от нас не е чул да има някаква съпротива срещу онези пари, които футболните отбори получават заради участието на ,,Лудогорец“ в европейските турнири, а именно – по 300 000 лв. за всеки отбор в Първа лига и по 100 000 лв. във Втора футболна лига. Тези пари са от УЕФА, от фонд „Солидарност за развитие на детско-юношеския футбол“, и са получени за двете участия на нашия отбор в Шампионска лига.
Да питам тогава: кога ще върнат тези ,,турски“ пари или вече са яли бял хляб от тях?
Честит празник на мюсюлманите в Република България!
Д-р Цветан ДИМОВ
Проучена и използвана литература
1. Голяма енциклопедия България, том 7, Българска академия на науките, София 2012,
2. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до Борис ІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 10-11
3. Живка Въжарова, Славяни и прабългари по данни на некрополите от VI -XI в. на територията на България, БАН, София, 1976
4. Евгений Босилков, Кратък исторически очерк на Никополския Диоцез, Държавен архив в Русе, Ф. 318К, а.е. 12, л.77-79.
5. Петров П. Хр., Към въпроса за образуването на първата българска държава, Славянска филология, V, София, 1963, стр. 89-112
6. Рашев, Р., С. Станилов, Старобългарско укрепено селище при с. Хума, Разградски окръг. София, 1987
7. България, Латинската, Цариградската империя и папството през 1204 – 1207 г., сп. Българска наука
8. Василев, Б. (Режисьор). (2022). В кадър – Графити от Златния век [Филм]. И
9. Andreev, J. The Bulgarian Khans and Tsars (Balgarskite hanove i tsare, Българските ханове и царе, Veliko Tarnovo, 1996, p. 167
