Големите личности, които остават вписани в паметта на Разград

Много са людете, които са вписани в паметта на Разград. Вградили себе си в неговата история, оставили своя живот като пример за служене в различни области. Различни по дарби и таланти, различни по призвание и дела, различни по мисли и вълнения. Но еднакви по това, че са дали своя принос за своя град и своята родина. Еднакви в стремежите да помогнат животът да стане по-добър, по-смислен, по-извисен духовно. Еднакви в отношението си към своите съвременници, на които са посветени всичкият им труд, всичките им намерения, всичките им материални и духовни постижения.

Подбрах само някои от тях, които имат кръгли годишнини от рождението си през тази година. Някои са познати, други не, но всъщност всички трябва да бъдат познати на днешните поколения.

Навършват се 180 години от рождението на Андрей Цанов, вторият председател на читалище „Съгласие“ след основателя Димо Хранов. Получава солидно образование в американското училище в Пловдив, където после е и учител и в Америка. В Разград той е учител от 1871 до 1873 г.

Изявява се като активен сказчик в читалището по различни въпроси на науката и изкуството. Развива голяма дейност за набиране на средства за ново училище. През 1872 г. училището е вече построено. При откриването му Андрей Цанов произнася вдъхновено слово, в което между другото развива някои страни на своите педагогически схващания.

В юбилейния сборник по случай 35-годишнината от основаването на читалището той си спомня: „Българите бяха задружни в учебното дело, което ми причиняваше голямо удоволствие и радост. Твърде приятно възпоминание за мене е да си спомня за младежите, както и за възрастните в читалището. Те бяха напредничави и готови да се учат… Почти всяка неделя след църковната служба се събирахме в читалището или на сказка, или прочитане вестници и да разговаряме върху научни и обществени въпроси…“

Според Андрей Цанов трябва да има равенство между мъжете и жените в образованието. Той въвежда за пръв път изнасянето на музикална програма от песни по време на годишните изпити в училището.

Петко Вълнаров, от чието рождение се навършват 175 години, е най-напред учител в с.Къзъл Мурад /Благоево/. През 1874 г., на 15 април, той публикува в сп. „Училище“ описание на селото, в което има ценни данни за училищата, за изучаваните предмети в тях, за поминъка на селяните. Подчертава се, че народната маса е малко просветена: от 10 жители имало един, който да знае да чете и да пише.

По-късно Петко Вълнаров се оженва за първата дъщеря на семейство Никола и Станка Икономови Дочка и е вече в Разград. Освен учител е и „книгохранител“ /библиотекар/ при читалището. Същевременно е и сред дейците за освобождение на родния край.

След Освобождението е депутат в първото Велико народно събрание и в обикновените народни събрания през 1885-1890 г. През 1889 г. е председател на Постоянната комисия в Разград. А веднага след Освобождението през 1878-1879 г. е секретар на окръжния съдебен съвет. Изобщо, дълги години е административен и обществен деятел. Същевременно – три пъти през 80-те години на XIX век е избиран за председател на читалище „Развитие“.

Завършва живота си през 1911 г. със самоубийство поради незаслужено обвинение и обида.

Симеон Икономов, от чието рождение се навършват 170 години, е син на по-големия брат на Никола Икономов поп Тодор Младия. Преди Освобождението младежът участва в четата на Стоил войвода. Когато четата е разбита и мнозина от четниците, включително и войводата са убити, той по чудо се спасява.

След Освобождението идва в Разград при чичо си Никола Икономов. Става първият печатар в града. В печатницата му се поставя началото на книгоиздаването в Разград. До 1890 г. Симеон Икономов е единствен лидер в книгоиздаването. Издава общо 45 книги и 15 служебни издания, докъм 1907 г. В печатницата му се „ражда“ и първото периодично издание в Разград – общественият журнал „Съвременник“ /1889-1890/, чиито позиции са срещу управлението на Стефан Стамболов. Привърженици на властта нападат печатницата, която го отпечатва, и я разгромяват.

По-късно Симеон Икономов е книжар, кмет на Разград в края на XIX век и началото на XX век. Умира на 21 януари 1923 г.

160 години се навършват от рождението на Анна Трунечек-Явашова, съпруга на Анание Явашов. Следва в Историко-филологическия факултет на немския университет в Прага и същевременно в консерваторията.

През 1884 г. тя идва в България и става съпруга на Анание Явашов. В Разград тя е в основата на много културни начинания. Първата пианистка е с академично образование. С учителя Павел Каракулаков и г-ца Сапова при тържествени случаи, концерти, литературно-музикални вечеринки изпълнява творби на Б.Сметана, Ф.Менделсон и Фр. Супе. През 1891-1894 г. акомпанира на аптекаря Богдан Торчанов в пиеси на А.Дворжак и Х.Виенявски. Активно работи в женското дружество в Разград, по-късно и в женското дружество „Майка“ във Варна.

Ражда и отглежда осем деца, първото от които умира рано. Всички деца получават добро възпитание и солидно образование. Неин внук е знаменитият художник-авангардист Христо Явашев /Кристо/.

В некролога в „Разградско слово“ от 23 февруари 1938 г., подписан с името на вестника, се характеризира нейната дейност: „Родена благородница, солидно възпитание и високо образована, чрез нейното вещо владеене на немски и френски език, тя участваше в научните трудове на своя съпруг…“. И още: „Високо интелигентна и културна жена тя видя плодовете на своята деятелност в музикалното и просветно дело на Разград“.

Тази година се навършват 155 години от рождението на Максим Стоянов, много заслужил музикален и читалищен деятел в Разград. Баща му, Димитър Стоянов, е бил член на първото настоятелство на новооснованото читалище „Съгласие“ /1869-11871 г./. Към края на XIX век е кмет на Разград.

Синът учи в Разград, Варна и Габрово. Отначало е волнонаемен учител в Разградското окръжно петокласно училище. От 1897 г. става учител по нотно пеене в гимназията, после в прогимназията, макар че няма специално музикално образование. Като учител има общо 37 години и всичките са отдадени на музиката. Създава не едно и две поколения разградчани, обичащи музиката.

Ръководи основан от него хор в гимназията, с разнообразен репертоар. Хорът участва във всички прояви в града. За известно време е диригент на хор „Железни струни“. Работи с много любов и с любителски оркестър към читалище „Развитие“, продължител на традициите на оркестрите на Алексей Шулговски и Богдан Торчанов. До 20-те години на XX век е най-известният музикален педагог в Разград.

През 1892 г. Максим Стоянов е касиер на читалищното настоятелство, през 1899-1900 г. е подпредседател, през 1901-1903 г. и през 1908-1911 г. е председател, а през 1932-1935 г. е подпредседател на настоятелството на читалище „Развитие“.

В историята на Разград д-р Георги Панов има свое място, белязано в много посоки – учител, читалищен деятел, лекар, кмет, общественик. Навършват се 145 години от рождението му.

Роден е в Разград в много бедно семейство. При много голяма мизерия завършва Разградското петокласно училище и педагогическото училище в Шумен. 15 години е начален учител в Пороище и Разград. Същевременно е и нещатен библиотекар при читалище „Развитие.

Балканската и Междусъюзническата войни, в които участва, са причината да реши да стане лекар, за да помага на болните и страдащите.

През 1919-1920 г. Георги Панов е кмет на Разград и проявява своята хуманност с много инициативи в полза на бедните.

Следва медицина в Женева /Швейцария/ и в София и става училищен лекар и лекар на частна практика. За него съвременниците му казват, че не само е преглеждал безплатно бедните хора, а често им е давал и пари за лекарства.

Активен сътрудник на здравна тематика е на вестник „Разградско слово“. Той се бори с туберкулозата, която е много разпространена в града, чрез създаването на детска лятна колония на гара Разград, чрез безплатни трапезарии за бедни ученици в училищата, чрез уреждането на детско игрище при дружеството за борба с туберкулозата и други прояви.

През 1946-1948 г. е избран за председател на читалище „Развитие“. През 1948 г. тържествено се чества 50-годишната му обществена и лекарска дейност. Провъзгласен е за почетен гражданин на Разград.

Боян Пенев е роден в Шумен, но към 1884 г. семейството му се преселва в Разград. И в нашия град той се ражда за втори път, вече като личност. Навършват се 140 години от рождението му.

Литературните си наклонности започва да проявява от IV и V клас в Разградската гимназия. Проявява се и като художник. Свири на цигулка, диригент е на таен мъжки певчески хор, предшественик на хор „Железни струни“.

Надпис Разград и дата 18 и 19 юли 1902 г. носят едни от първите неща в Дневника на Боян Пенев. Това са притчата „Пир у върховното същество“ и други два интимни откъса. Още те говорят за богатата култура и големите възможности на бъдещия творец.

Следва славянска филология в Софийския университет. После е учител в София, от 1909 г. е доцент при катедрата по българска и славянска литература. После е професор.

Произведенията му го правят един от най-изтъкнатите литературни историци и критици от първите десетилетия на XX век. Общо е мнението и на неговите съвременници, и на днешните изследователи, че без монументалното дело на Боян Пенев българската литературна история не би била онова, което е сега.

Навършват се 135 години от рождението на един скромен и талантлив художник, за когото много малко се знае. Това е Максим Цанков, подарил всичките си картини на Художествената галерия в Разград.

Учи изящни изкуства в Торино, при италианските майстори Гросо и Маркизио. И се връща в Разград,, където става учител на не едно и две поколения разградчани, възпитава у тях любов към прекрасното, естетически вкус. С много реализъм и обич към българското, към природата и хората са пропити неговите пейзажи и композиции.В платната му остават завинаги красотата на стария Разград, красотите на Лудогорието и на България.

Малко познат на съвременниците е и художникът Георги Йорданов, от чието рождение се навършват 130 години.

Още като ученик той е забелязан от учителя си по рисуване в Разградската гимназия Драган Данаилов, който му преподава първите уроци за бъдещото му призвание. В Рисувателното училище /бъдещата Художествена академия/ негови учители са големите художници Петко Клисуров, Цено Тодоров, Иван Мърквичка.

След войните е учител в Разград и в съседните села. Негови най-силни страни са психологическият портрет и лиричният пейзаж. Става член-основател на групата на северобългарските художници, участва в изложби на групата.

След 1944 г. няколко години е учител в Разградската гимназия. Участва в общите художествени изложби. Негови творби се намират и в Националната художествена галерия в София. Нарисувал е десетки портрети на свои съвременници, предимно известни разградчани.

Бончо Чобанов е име малко познато на съвременниците. А това е човекът, който осъществява една от най-важните придобивки на града ни – модерното водоснабдяване. Навършват се 125 години от рождението му.

От 1929 до 1931 г. той е кмет на Разград. Преди това е бил съдия-изпълнител. Понеже водата на града от много години е негодна за пиене и предизвиква епидемични болести, той се замисля как може да се направи модерно водоснабдяване. Но общината няма толкова средства за това.

През 1928 г. народното събрание приема Закон за водоснабдяването на безводния Делиорман. Но той е бил само за селата. По настояване на кмета общинският съвет взема решение с молба градът да бъде включен в Закона за водоснабдяването на Делиормана. След дълги уговорки министър Андрей Ляпчев изготвя законопроект за включване на Разград в групата за водоснабдяване на Делиормана. Законопроектът е гласуван от Народното събрание.

Така започва работата по водоснабдяването на града по план, изготвен още през 1912-1913 г. И през 1932 г. модерното водоснабдяване на Разград е вече факт.

През 30-те години на XX век Бончо Чобанов е адвокат. Към края на 30-те години е околийски управител. И тук отново главно по негова инициатива единствената в страната, подпомогната от всички кметове от околията, е построена разградската околийска детска колония в местността Св.Константин във Варна. Тя е предназначена за летуване на около 400-450 бедни деца, издържани от съответните общини.

От рождението на Александър Каранов също се навършват 125 години. Той е пионер на порцелановата индустрия в Разград.

Завършва търговска гимназия в Свищов. Отначало е книговодител в една разградска банка, после представител на софийската застрахователна компания, жп посредник. В „Разградско слово“ са публикувани негови и на Д.Вълев честитки по случай новите 1932, 1937, 1938 и 1939 г., в които те са подписани като комисионери. В честитките за новите 1941 и 1942 г. те двамата са подписани като представители на търговска кантора.

Тези работи не удовлетворяват Александър Каранов и у него се пораждат желанието и амбициите да насочи силите си към индустрията.

Отначало изгражда малка пещ за изпичане на порцеланови изделия в собствения си двор. После със заем от Популярната банка построява фабрика за порцеланови изделия.

В „Разградско слово“ публикува обява, че търси работнички не по-възрастни от 18 години и работници за фабриката. Предпочитат се хора с образование.

Отначало фабриката има трудности при производството, после работата й се нормализира. Фабриката започва да произвежда годишно по 110-120 хиляди кухненски порцеланови изделия. В нея работят 14-15 работници.

През 1942 г. е построена още една порцеланова фабрика в Разград, но тя не успява в конкурентната борба с фабриката на Каранов, която има натрупан опит, по-качествени изделия и по-изгодни цени за купувачите.

Навършиха се 120 години от рождението на Димитър Ненов, един от върховете на българския музикален гений.

Роден е в Разград. Първите си уроци по музика получава от майка си и местния капелмайстор. Следва в Дрезден архитектура и музика /в началото/. Още в студентските си години създава едни от най-значителните си музикални творби.

След завръщането си в България работи като архитект. По негови проекти са построени редица сгради. Наред с тази си дейност се превръща в един от най-надарените български пианисти. Изпратен е на специализация в Италия, Германия и Полша през 1931 г. и през 1932 г. в Италия, където получава диплом за музикално образование.

Преподавател е в Музикалната академия, ръководител и създател на музикалния отдел в Радио София, а от 1937-1939 г. – професор в Музикалната академия. Димитър Ненов е един от инициаторите за основаване на Дружество на българските композитори, чиято цел е пропагандиране на българската музика. На тази идея той е ревностен привърженик и като концертиращ пианист,, и като преподавател, и като композитор.

Като концертиращ пианист в страната той е недостижим виртуоз. Като клавирен педагог той обогатява студентите си и душевно, и интелектуално, има към всекиго индивидуален подход. Като композитор създава творби главно в областта на клавирната, вокалната и симфоничната музика. Творби самобитни и блестящи.

В негова чест Община Разград организира и провежда от 1981 г. Музикални дни „Димитър Ненов“ и Конкурс за млади пианисти от страната и чужбина.

Още един изтъкнат музикален деятел, достигнал върховете на изкуството, е свързан с Разград. Това е проф. Влади Симеонов, от чието рождение се навършват 110 години.

От 5-годишен започва да учи цигулка със своя баща. На 9 години вече е в оркестъра на Илия Бърнев като солист и цигулар.

Учи цигулка в Музикалната академия. Свири в Академичния симфоничен оркестър. Изнася редица самостоятелни концерти в страната. Завършва с отличие Музикалната академия заедно с цигулката и оркестрово дирижиране.

Специализира оркестрово дирижиране в Римската и Виенската консерватория. И започва блестящата му кариера на диригент. Създава симфоничния радиооркестър в Пловдив, Държавния симфоничен радиооркестър и първия и единствен по рода си детско-юношески симфоничен оркестър – филхармония „Пионер“. Осем години е диригент на Софийската филхармония. В продължение на 35 години преподава оркестрово дирижиране в Музикалната академия. Създава мнозина изявени български диригенти, познати и в чужбина.

С филхармония „Пионер“ постига изключителни успехи, с които издига българската музикална култура на високо международно равнище. Наричат го „диригент с непостижими качества, чрез които създава чудеса“.

Почетен гражданин е на София, Пловдив, Разград и Смолян.

Навършват се 95 години от рождението на краеведа, писателя и драматурга Борис Илиев. Роден е в с.Свещари. Учи в Разградската гимназия. Завършва право в Софийския университет „Св.Климент Охридски“ и театроведство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Бил е учител, юрисконсулт, главен арбитър…

Съвместно с Цветана Друмева от Силистра събира над 3500 песни, от които 657 са подбрани в тритомника „Дунаве, бели Дунаве“. Събира, обработва и публикува легендите за „Железния баща – Демир баба“. Събира и обработва и легенди и предания от Лудогорието – книгата „При извора Петте пръста“. Написва 4 книги за четата на Таньо войвода, в които маркира бойния път на четата, установява биографиите на повечето от 28-те четници и поставя началото на ежегоден поход по пътя на четата.

Автор е на историите на девет селища, предимно от Лудогорието.

Може би най-внушителният краеведски труд на Борис Илиев е алманахът „Родно Лудогорие“.

Изявява се и ката драматург и писател.

Бил е инициатор за създаването и председател на културно-просветното дружество „Родно Лудогорие“, основано през 1990 г. Почетен гражданин на Разград.

Божидарка ЗЛАТАРЕВА