Старата часовникова кула в Разград е строена през първата половина на XVIII век и по аналог с шуменската часовникова кула (на нея има надпис), твърде възможно е това да е станало през 1740 г. /а не през или около 1764 година, както се твърди в някои източници/. Основание за тази съпоставка е следният текст в книгата на Robert Walsh (1772-1852) „Narrative of a Journey from Constantinople to England“ (Разказ за пътуване от Константинопол до Англия, първо издание, 1828). Авторът придружавал като капелан (свещенослужител в Англиканската църква) шести виконт лорд Странгфорд. За посещението си в Разград, Walsh описва следната случка:
„След един час (от Арнауткьой – б.м.) пристигнахме в Разград, където е бил генерал-щабът на руснаците и който очаквах да намеря също в руини; но частта, населена с турци, по никакъв начин не е пострадала; заетата от гърците (разбирай българите – б.м) е по-малко пощадена. В града има три хиляди къщи в добро състояние, две трети от които са населени с турци. Влязохме в града точно когато градският часовник удари два часа́, беше поразително. Представи ни се, че патриотичен паша е дал един часовник на Разград, както и един на Шумла. Именно бедният затворник, когото намерихме в Шумла и който беше следвал същия път като нас, стигна до местоназначението си: той беше предаден на мютесалима или управителя на града, който ще го използва както му харесва. На това място имаше поща, където си сменихме конете. Ние напуснахме Разград в два часа следобед и продължихме за седем часа до българското село Писанец“.
В първия превод на този откъс от К. Стоянов вместо часовник (clock) е употребена думата камбана, което е правилното, защото няма как два часовника да са донесени от Банат (Walch, Пѫтувание от Цариградъ презъ България в 1878 год. Съобщава К. Стояновъ, Периодическо списание, бр.LXIX).
Ето каква е предистория на камбаната в старата часовниковата кула на Разград. През 1718 г. първите тиролски заселници се заселват на западния склон на долината на малката река Оравица (Банат, сега в Румъния). Те построили малка дървена църква в Кройцвизе, или Кръстова поляна (Poiana în cruce (т.е. пресичане на няколко пътя). Поради това име на поляната, римокатолическите вярващи в Оравица са взели за свой основен празник 14 септември – Въздвижение на Светия кръст. И у нас на тази дата се празнува едно от четирите поклонения на кръста Господен – Кръстовден. През същата година по заповед на император Карл VI е положен основният камък, а през 1722 г. е завършена сегашната римо-католическа църква в провинциален бароков стил, вместо изгорената дървена от турците. Тя и сега носи името „Въздвижение на Светия кръст“. При освещаването императорът дарява на църквата парче дърво от Христовия кръст, донесено от Йерусалим. В периода 1738-1739 г., по време на поредната австро-османска война, в Оравица настъпват османските турци и голямата част от населението избягва. Размирният период се характеризира с плячкосване на града и подпалване на храма, а свещеникът е бил убит заедно с няколко други местни жители. Тогава са взети камбаните за разградския и шуменския часовник.
Запазената камбана на разградския часовник според Анание Явашов е с надпис от 1731 г., а именно „Mich. Thomas, Khenaver. in orovizae. 1731 Coss“. За А. Явашов надписът е на латински, но по правилата на този език е полуграмотно изписан от местния майстор леяр. Буквата „z“ на латински се чете „дз“ и най-вероятно да е привнесено немското „z“, което в дума се чете „t͡s“. Твърде неясна е думата Coss. Според мен е изпусната е буквата „r“, или от леяра или от разчитането, за да бъде Cross, а тази дума, която означава „Кръст“ да отправи към името на католическта църква „Въздвижение на Светия Кръст“. Така или иначе, камбаната на първата часовникова кула в Разград с надпис от 1731 г. е от гр. Оравица (Oraviţa на румънски, на унгарски: Oravicabánya, на немски: Orawitz, а на архаичен чешки Oravice), Югозападна Румъния, в окръг Караш Северин (Банат). Кулата в Разград е била в опростен готически стил.
Датският пътешественик Карстен Нибур минава през града на 22 юни (стар стил), 1767 г. Откъсът за посещението му е преведен за първи път от Ат. Иширков, Бележки за пѫтя Русе – Варна въ XVIII вѣкъ и за главните селища край нѣго, Годишник на Софийския университет, 1907 г. Извършен е по изданието: Carsten Niebuhr, Reisebeschreibung nach Arabien und andern umliegenden Ländern.Hamburg, F. Perthes, 1837. Книгата е писана е на стария немски шрифт Fraktur, който се разбира доста трудно:
„На 22.VI. в 5,30 ч. пристигнах в Разград. Това е малък град в една плодородна и добре обработена местност. Тоя градец има разни джамии, между които две покрити с олово и изобщо много добре построени. Също тук се намират и няколко добре построени ханища. Откак не бях срещал в Египет, Арабия, Индия и по цяла Турция – от Басра до Балкана, никакъв часовник върху кула, най-подир тук в Разград намерих такъв. В Разград живеят освен българи и гърци, а също и 50-60 арменци. Тукашните мохамедани са известни като много високомерни и зли, естествено следствие от това, че повечето граждани се наричат еничари. Те са от две разни орди или регименти, които тука отдавна живеят помежду си в постоянно несъгласие…“.
Анание Явашов в своята история на Разград (1930 г.) цитира превода на А. Иширков, но самоволно включва словосъчетанието „наскоро построена“ за часовниковата кула, което словосъчетание липсва в оригинала и в превода на Иширков.
И накрая, още едно сравнение между двете кули – в Разград и Шумен. Макар и донякъде да си приличат, разликите в двете кули са доста. Шуменската кула е построена в Ортамахале (Средната махала) на стария Шумен и трудно се забелязва от гостите на града, докато разградската кула е в центъра. Шуменската кула е каменна, а разградската е издигната с облицовани римски тухли, което се вижда от картината на Луиджи Майер. И една важна подробност – шуменската кула няма циферблат, докато разградската е имала и е изглеждала по-интелигентно.
За съжаление, старата кула не съществува, но пък новата, т.е. сегашната кула, строена през 1864 година на мястото на старата, която е съборена заради конструктивни нарушения, е не по-малко представителна и неслучайно продължава да бъде и ще бъде един от впечатляващите символи на Разград.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
