Разградчанинът Пламен Дойнов е носителят на голямата награда от осмото издание на Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ в Бургас. Конкурсът е едно от най-значимите литературни събития в България, а наградите по традиция се връчват на Благовещение, когато е рожденият ден на Христо Фотев.
Пламен Дойнов бе отличен за стихосбирката си „Влюбване в диктатора“.
От сцената на драматичния театър „Адриана Будевска“ поетът, драматург и литературен историк заяви:
„Благодаря на журито, на Община Бургас, на духа на Христо Фотев /б.ред. – Пл. Дойнов е почитател на Фотев и изследовател на неговото творчество/, благодаря на прекрасните колеги поети, с които заедно сме номинирани и с които заедно участваме в поддържането на крехката надежда, че поезията скоро няма да умре“.
Дойнов избра да говори за Фотев като „учител по нова политическа поезия“, като разви тезата си чрез стихотворението му „Тържествена литургия за делфините“: „То започва така: „Помня морето миришеше на престъпление“ и по-нататък се разгръща ужасяващата картина за убийството на себеподобни, убийството на приятели. Стихотворението се появява на 1 октомври 1968 година и първоначално е озаглавено „Из лято 68“. В първия си вариант то е грандиозна алегория за интервенцията на съветските войски в Чехословакия. Това е един голям урок на Христо Фотев за всички нас“.
По този начин, правейки паралел със събитията от 1968 година, Дойнов направи аналогия с опустошителната и кървава война, която днес Русия води срещу Украйна.
След това прочете и едноименното стихотворение от стихосбирката, което публикуваме по-долу.
Победителят получи парична премия и диплом от Община Бургас, както и пластиката „Златно перо“ от Съюза на българските писатели.
В конкурса участваха 77 творци с 90 новоиздадени в последните две години стихосбирки, като до финалния кръг на надпреварата бяха селектирани десет кандидатури. Председател на журито бе писателят Керана Ангелова, а сред членове бяха председателите на двата писателски съюза – проф. Михаил Неделчев /Сдружение на български писатели/ и Боян Ангелов /Съюз на българските писатели/.
Наградата идва да покаже за пореден път, че Пламен Дойнов, чиято първа книга „Вик на мълнии“ излезе в Разград през 1991 година, днес вече е сред големите имена във високия сегмент на българската и европейската литература и на хуманитаристиката въобще. Негови книги бяха издадени в много държави, текстовете му са превеждани на всички европейски езици. Последно само преди три месеца стихотворения от Пламен Дойнов бяха включени в новата „Антология на световната поезия“, издадена в два тома от френското издателство „Карактер“. В сборника творчеството на разградчанина бе представено редом с творбите на автори от големи литератури, като Аполинер, Жан Кокто, Рилке, Лорка, Пабло Неруда, Езра Паунд и др.
За по-младите читатели ще припомним, че Пламен Дойнов е роден през 1969 година в Разград.
Автор е на тринадесет стихосбирки и на четири пиеси, както и на дванадесет тома изследвания в областта на литературната теория и критика.
Редактор в седмичника „Литературен вестник“ и на осем издателски поредици в областта на историята на литературата от времето на Народна република България.
За поезията и драматургията си, както и за изследванията си, е отличаван с още много престижни наши и европейски награди. През 2013 г. президентът на Република Унгария му присъжда Златен кръст за заслуги в областта на културата, а през 2018 г. е номиниран за международната награда „Европейски поет на свободата“ в Полша.
От 2019 година Пламен Дойнов е професор в Нов български университет, преподава история и теория на литературата, творческо и академично писане в департамент „Нова българистика“.
Ректор е на Нов български университет от началото на юли 2020 година.
Ние помним и това, че през последното десетилетие на миналия век той бе сред най-активните и дискутирани автори на „Екип 7“. Младият тогава Пламен Дойнов водеше своята рубрика „Алея на първенците“ – остра и умна политическа публицистика из актуалните проблеми на бурния и противоречив български преход.
Честита поредна награда, приятелю! Културните люде на Разград се гордеят с теб!
„Екип 7“
Пламен ДОЙНОВ
В началото е леко отвращение –
от правилните зъби, от походката
на командир от стрелкова дивизия,
от сенките след снощното му пиене
от призива му да не клатят лодката,
от опита му в някой спорт за биене,
от напора на егото под ризата,
от лекото простонародно перчене…
Но после неусетно под лъжичката
усещаш гъдел – уж е зъл, но истински,
чепат и рязък, но и топъл, ягодов,
и както неспокойно гледа в празното,
провижда раните на тази нация
и само той ги мие със сълзите си…
Когато се шегува, трепваш: Вярно ли
долавям? – арогантното му хилене
заобля се в усмивка, в смях от дъното
на някаква душа, укрита в тъмното.
И ти разбираш с радостно учудване
как почваш да се губиш като облаче
в хипнозата на погледа му бащински…
И някъде отдолу – смътно, празнично
страхът ти се разлиства в тъмно влюбване.
Започват да те дразнят всички слухове:
че уж кортежът му е сгазил някого –
добре, но сигурен съм, че убитият
не спазва правилата за движение;
че бил поръчал старите предатели
да ги очистят – боже мой, клеветници!;
за другите – разстреляни от някой си,
пак бил виновен – призрачни измислици,
а може би сами са си го търсили!;
че имал общо с хората изчезнали –
да ги намерят, ето ти свидетели!…
Лицето му изпълва всички страници,
издига се в жадувано видение,
преминал земни и небесни граници,
и нека всички чужденци загубени
да мислят, че е просто заслепение.
За тях е тайна този свят от влюбени:
в градините – тълпи от млади влюбени,
по улиците – армия от влюбени,
във армията – генерали влюбени,
в полицията – комисари влюбени,
из фабриките – влюбени работници,
по всички стадиони плуват влюбени
във мексиканската вълна от влюбени,
и ти сред тях – с най-влюбените влюбени –
внимаваш за невлюбени самотници,
броиш наум последните нещастници –
посочваш ги и вече си готов
да учиш демоните на любов.
