В публикуваната неотдавна статия на Божидарка Златарева „Водоснабдяването на Разград – дълга сага с благоприятен край“ /„Екип 7“, бр.20/18.02.2022/ бяха изнесени любопитни данни за модерното водоснабдяване на града. Повечето от фактите бяха извлечени от публикации в старите разградски вестници, в които обаче се съдържа само част от по-популярната информация по тази важна тема. Ето защо днес предлагаме на нашите читатели още факти, някои от които са извлечени от документи на администрацията през различни години
Помпената централа е запазена и до днес и се намира на територията на ловно стопанство „Воден-Ири хисар“.
Организираното водоснабдяване на Разград е един дълъг и мъчителен процес. По време на османското владичество всичката вода се черпи от частни кладенци и обществени чешми. Башбунар, като една от големите чешми в миналото, се намирал на около 500 метра на изток от града и е била от естествен извор. В южната част на града, в турските махали, е имало няколко чешми от местни извори и няколко обществени кладенеца. Те са били в конака, в частни къщи и в Бехрамбейовата джамия – „Ючкурналията“. В западната част на града най-голяма е била чешмата до артилерийските казарми. Водата е била докарвана от изворите при местността Козлука. От тази чешма се захранвали чешмите по Борисова улица (за Гецово).
Варошът е водозахранван до 1869 година от частни и общи кладенци с недотам чиста вода, която отгоре на всичко е и много варовита. Чиста вода се е носела от Башбунар. По данни на А. Явашов българската махала Варош е е снабдена с чешми през посочената година по дарение на баба Неделя Караиваница, тогава на 80 години. Тя дала скритите за старини 6-7 хиляди гроша на довереника си Хаджи Коста, който се споразумява с Българската черковна общност за прокарване на водата с кюнтове (глинени водопровдни тръби) от местността Рахмандере и х. Станковата чешма в нея, на около три километра северно от тогавашния град. Изкопите се правят с безплатния труд на местното население, а до гробищата се изгражда главната чешма, която носи името „Хаджи Костова“.
Водата се разпределя на 9 направления: за улиците „Климентова“ ( в две посоки), „Антим“ (в две посоки), „Бърнева“, „Карабоклук“ ( „Раковска“) – в две посоки (до сегашния парк и надолу до ул. „В. Левски“), „Паркова“, „Късъм паша“ („М. Дринов“). След Освобождението тази вода се доразпределя за новия градски участък до Кеманларското (Исперихското) шосе (ул. „Пирин“), за пл. „Гяуров“ на ул „Климентова“, за чешмата „Х. Ив. Калчев“ на източната страна на градските гробища, за чешмата на станционното (гаровото) шосе в началото на „Карабоклук“.
По-сериозно водоснабдяване на Разград започва през 1926 г. с Указ № 633 на цар Борис III за безводния Делиорман. Откриват се две дирекции със седалища в град Русчук и град Шумен, под чийто надзор започва изграждането на водоснабдителните групи „Воден“ и „Изгрев“. В Указа е утвърдено, че водоснабдяването ще се извършва на кооперативни начала, чрез групиране по решение на съответния Окръжен съвет на известни населени места в отделни групи, съобразно местните топографски, хидрографични и технически условия. Всяка отделна група от така групираните населени места ще притежава свои помпени централни и всички необходими технически съоръжения.
С този царски указ се слага началото на груповото водоснабдяване в България, като за първи път се изграждат помпени станции.
След указа излиза наредба-закон, която регулира изграждането на системата за водоснабдяване. Тя предвижда водоснабдяването на 152 населени места от тогавашната Шуменска, Русенска, Новопазарска, Разградска, Исперихска, Кубратска и Варненска околия. Тогава се слага началото на груповото водоснабдяване у нас, като за първи път се използват подземни води с помощта на помпени станции. През 1935 година била изградена система за водоснабдяване на Разград, Нови Пазар, Кубрат и 66 села.
Изворите за Разград, от които се хваща водата са: Козлук; Када бунар; Каба кулак; Кованлък дере; Башбунар; Хенделика; х. Станчов кладенец;
Всички са с температура 12º – 13º С (мерена през октомври).
И днес, ако разгърнем оскъдните архиви от миналото, ще се натъкнем на интересни факти и събития, които красноречиво говорят за голямата борба да се победи сушата и се осигури вода на хората от всички селища.
Нещата продължават до 01.03.1960 г., когато е създадена Дирекция „Водоснабдяване“ със седалище в град Исперих, а през 1980 г. седалището е установено в Разград. Със заповед на МСБА през септември 1991 г. е създадено дружество „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД – Разград. Конкретните релефни и хидрогеоложки дадености на територията, обслужвана от дружеството обуславят изключително помпения начин на подаване на вода към населените места. Това е причината водата да е скъпа, но пък я има и вече само по-възрастните поколения си спомнят за кошмара, наречен „воден режим“.
За осъществяване на дейността водоснабдяване дружеството поддържа и експлоатира 98 бр. помпени станции и 248 бр. водоизточници: каптажи, дренажи, шахтови кладенци, тръбни кладенци и шахтови кладенци, тип „Раней“. Водоснабдителна система „Дунав“ – I етап за 1500 л/с е въведена в експлоатация до град Разград в края на 1986 година. Тя е част от водоснабдителна система „Североизточна България“ – една от най-големите и най-сложните в страната. В експлоатация са седем кладенци „Раней“, чрез които могат да се осигурят 1500 л/с питейна вода. Водоподаването се осъществява чрез 5 помпени станции по главната магистрала за град Разград във водоем 40000 м3 и чрез отклонение от главната магистрала за град Попово и град Лозница. С въвеждането на система „Дунав“ в експлоатация е сложен край на режимното водоподаване за Разград.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
