Д-р Ибрахим Карахасан – Чънар: Разград е град на толерантността в България

Ибрахим Карахасан – Чънар е роден през 1955 година в крайдунавския град Никопол, откъдето е майка му. В Разград е роден баща му. През 1969 година семейството му се изселва в столицата. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „География и история“. Работи като преподавател в столицата, а също и като журналист на свободна практика. Чънара е учредител на „Турски културен център XXI век“ и на „Обществен съвет на етническите малцинства в България“. Член е на редколегията на списанията „Етнодиалог“, „Кайнак“, „Планета“ и „Българе“. Автор на книгите „Турция“, „Етническите малцинства в България“, „Етническа и религиозна мозайка на България“, „Мюсюлманската култура на град Никопол (края на XIV – началото на XXI в.)“ и четирилогията „Светът на исляма“. Автор е на първото турско букварче – „Картинна книжка за деца“.

На 12 януари тази година в Централния военен клуб Българската военно-историческа комисия с медийното партньорство на Военния телевизионен канал връчи Годишните награди за 2021. Едно от отличията бе присъдено на д-р Чънар. Той стана първият български учен, след изследователи от Северна Македония, Албания и Сърбия, носител на наградата „За изследване на Балканската военна история и сближаване на народите от региона“. Въпреки широката си популярност и големия медиен интерес към него, д-р Чънар запазва своята скромност. Често посещава Лудогорието и изпитва най-топли чувства към местните, споделя той.

Разкрий ни значението на името си. Това псевдоним ли е?

Да, това е родов маркер – дядо ми е наричан така, майка ми, сега и аз също. Семейството ми е познато в града именно с Чънар. След като започнах писателската си дейност, реших, че трябва да запазя тази традиция и така да подписвам публикациите си. Чънар, в българския му вариант – чинар, е вековно, здраво и разклонено дърво.

Често посещаваш Разград, каква е връзката ти с Лудогорието? Какво мислиш за него и за разградчани?

Баща ми е роден в този край, в село Синя вода. Съпругата ми е от село Владимировци. Обичам града с неговата зеленина и виталност. Винаги давам Разград за пример като град на толерантността в България. Мнението ми за хората в Делиормана е, че те са трудолюбиви, контактни и душевни. За Разград мога да говоря винаги с топло чувство, той е градът на моето детство и зрялост.

Как и кога възникна интересът към историята – в детските, ученическите ти години или в по-зряла възраст?

Обичам историята от детските си години, а в по-зряла възраст тя стана мое професионално поприще. Историята е науката, която проследява пътя на света и човешките отношения. На нея не трябва да се гледа еднозначно, може да се каже, че тя е мостът, балансът и двигателят в развитието на цивилизациите. Жалко е, че все още има псевдоисторици, които изопачават и комерсиализират тази наука, противопоставят хората поради користни интереси.

Как се насочи към изследването на историята на Балканите?

Аз съм балканец и е естествено да насоча усилията си натам. Нашият полуостров, който е смесица от народи, религии, култури, е един безкраен и вдъхновяващ свят. Винаги е интересно да търсиш артефакти, документи и други източници, които да разкрият многопластовия живот тук. В миналото Балканите са били място на много стълкновения, време е да вникнем в нейната история от позицията не на противопоставянето, а на сближаването. Балканите са един коктейл от страсти, вкусове, култури – едно богатство, което трябва да се разкрие в цялата му пълнота.

А как се появи интересът ти към исляма?

Интересът ми е чисто научен и професионален – опитах се да систематизирам света на исляма. С много труд – за около 5 години се постарах да напиша пълна хроника на мюсюлманската цивилизация. Надявам се, чрез писанията си да съм задоволил интереса на читателите и да покрия белите петна на материята за тази религия. Ислямът е една от световните монотеистични религии и интересът към него не секва, той е винаги актуален, още повече, че хора от това вероизповедание живеят у нас, в т.ч. и в Делиормана. Една от целите в творчеството ми е да прокарам мост между религиите.

Като заговорихме за детството – нека се върнем назад в годините. Какво таиш като ярък спомен? Може ли да направиш сравнение с детството на съвременните деца?

Паралелът между поколенията е очевиден – сега говорим за глобализация и компютри, нашата генерация растеше без смартфони в ръка. Нещата бяха по-простички, но бяхме здрави и щастливи, независимо от политическите обстоятелства. Във всички от нас завинаги ще останат незабравимите игри на футбол и народна топка, стражари и апаши, челик, топчета… Най-истинските ми спомени от живота тогава са свързани с родния ми Никопол, река Дунав, пристанището, рибарските лодки и приятелите от детинство. И живота ми с мама Мефтуне, една прекрасна и достойна жена, с която бяхме емоционално свързани.

Ти си бил преподавател. Проявяват ли подрастващите любопитство към историята? Как ти засилваше този интерес?

За да бъде обичан даден предмет в училище, е много важна ролята на учителя. За да бъде интересен предметът, педагогът следва да поднася материята по един достъпен и интригуващ начин. Не само историята, но и всяка дисциплина трябва да стига до ума и сърцето на подрастващите. Днес това става все по-трудно поради ред обстоятелства. За съжаление, проблемът е в нарушение на тризъбеца – отношението общество-преподаватели-ученици става все по-комплицирано. Училищното образование също се нуждае от реформиране, тук може да се помисли повече за правата на учителя.

Ако беше автор на учебник по история, какво би променил в сегашните учебници?

Вече е твърде актуално да се говори за обща история между отделните балкански страни, за да се заличат някои рецидиви от миналото. Нужен е баланс и обективно представяне на отделни събития и личности. Предлаганите учебници на издателствата са твърде много, тяхната бройка трябва да се сведе до минимум и да се избират най-добрите.

Учредител си на „Обществен съвет на етническите малцинства в България“, член на редколегията на списанията „Етнодиалог“. Има ли етнодиалог в България? Как според теб съжителстват различните етноси в страната и в частност в нашия град?

По-горе посочих, че разградският край е символ на толерантността. България като цяло е пример за съжителство, религиозен и културен диалог на етносите. Има много стойностни хора от малцинствата, които са отдали своя живот за добруването на родината ни. За съжаление Възродителният процес от близкото ни минало нанесе поражение и вся напрежение между малцинствата, от което трябва да се извлече поука. България е букет от етнически и религиозни малцинства, една цветна градина, която се нуждае от обгрижване. Държавата трябва да направи всичко възможно да се съхрани културата им в бъдеще!

Ти стана първият български учен, носител на наградата „За изследване на балканската военна история и сближаване на народите от региона“. Какво означава тя за теб?

Тук влизат всички натовски балкански страни. За мен е чест, че Комисията се е спряла именно на мен, което е една оценка за моята личност като човек и писател, като скромен фактор за укрепването на мира в Балканите. Тази награда е много стойностна в моя живот.

Какво ти носи тази изследователска и писателска работа освен награди, голяма популярност и медийни изяви, които не те променят?

Тя вдъхва по-голяма увереност в творческата ми биография, едно добро стъпало за бъдещите ми планове и начинания. Ще продължавам да творя и да търся нови предизвикателства!

Какви са за теб истинските ценности в живота?

Да бъда полезен на себе си и хората.

Имаш съвсем невръстен внук – на две годинки и половина. Би ли искал той да продължи пътя на дядо Ибрахим?

Много искам да е така, но преди всичко той сам трябва да избере своя път. Казва се Дениз и засега показва преди всичко технически умения. Най-важното е да расте здраво и щастливо дете

И накрая – върху какво работиш сега, какво да очакваме като бъдещи проекти?

Работя върху няколко проекта, засега нямам приоритети. Пиша за историята на Османската империя, върху етническата проблематика и за турската култура в Делиормана. Бъдещето ще покаже, кой от тези проекти ще се реализира пръв…

Веселина ЙОТОВА