Светлана Петкова-Енчева е дипломиран психолог. Тя е всичко останало, но не и обикновен познавач на човешката душа. Младата дама се занимава с арт терапия – подход, при който вниква в дебрите на сложните психо-емоционални усещания чрез изкуство и творчество. Изучава тънкостите на психологията във Велико Търново, след което записва „Артистични психо-социални практики и психодрама“ към Нов български университет. Там се запознава с методите на работа, съчетаващи психоанализата и психодрамата. Научава се да работи в областта на плейбек театъра, психодрамата, невронауки, арт терапевтични техники, работа със съня и несъзнаваното, импро театър… Защитава специалността си по арт терапия с дипломна работа на тема „Изграждане на доверителна връзка при младежи със специални образователни потребности“. Знанията прилага на практика в Център за деца със СОП в София. Интересите й са насочени към експресивна арт терапия и психодрама. Заради това продължава обучението си в психодрама обучителна група към институт ДЕА.
На 15 декември в София се проведе премиерата на книгата „Житие и битие на арт терапевта“, в която Светлана споделя своя опит и преживявания. Това стана повод отново да поговорим с успешно реализиралия се специалист, три години след като се върна в Разград, за да участва в тренинг за училищния тормоз.
Винаги ще Ви помнят като „момичето, което върти огън“. Вие бяхте една от първите в Разград, която се престраши да се доближи до стихията толкова близо. С мажоретния костюм участвахте в общоградски изяви, представлявахте Лудогорието и по време на избора на кралица на Панаира на млякото преди 9 години. Със сигурност обаче не знаят много неща за Вас и пътя, по който вървите. Повдигните леко завесата, моля.
Някогашен възпитаник съм на ППМГ „Акад. Н. Обрешков“, участник в многобройни извънкласни форми и ако трябва да опиша младежките си години – те бяха тичане от една интересна дейност към друга. С голямо желание посещавах мажоретния състав, където усвоих изкуството на ритъма, синхрон в група, безопасно боравене с огнени и мажоретски уреди. В клубовете по журналистика и писане към ЦУТНТ придобих умения за самостоятелно писане и водене на радио предавания, имах собствени статии и оформях интервюта, научих се на работа в екип. Споделям всичко това с желанието да бъде повод повече младежи да заемат свободното си време с дейности, които биха им донесли опит, знание и най-важното – любопитство към непознатото. От опит и поглед върху възможностите в Разград знам, че той ги предлага в изобилие и ако от малък човек започне да опитва, може да постигне много в живота си на по-късен етап.
Какво представлява арт терапията?
Тук ще цитирам доц. д-р Джудит Рубин, лицензиран психолог-арт терапевт, преподавател в университета в Питсбърг, член на психоаналитичното общество и президент на Американската асоциация по арт терапия. Според него „винаги е било трудно да се даде определение за арт терапията, защото винаги е била хибрид, дете на психологията и изкуството. Елинор Улман, основател и редактор на първото издание в областта – Бюлетин за арт терапията, настоява, че всичко, което може да се нарече арт терапия, трябва искрено да сподели части от изкуството и от терапията.“
Има ли арт терапията почва в Разград?
Всеки от нас пише историята на арт терапията за времето, в което работи. В България развитието започва от доц. д-р Александър Маринов, който създава първия кабинет с име „изкуствотерапия“ в Бяла през 1961 г. и успява да обърне погледите на специалисти от чужбина като Даяна Уолтър /съосновател на Британската асоциация по арт терапия, която е първата в света/, а тя до ден днешен разказва с умиление за България и някогашните практика и специалисти. Стигам до мисълта защо да няма почва в Разград за такова голямо нещо? Въпрос на време, смелост и практика е.
Какво е по-различното в книгата „Житие и битие на арт терапевта“ от предходните издания?
Книгата дава контури, скицира и оформя лицето на арт терапевта в това време с неговите уникалности и несъвършенства в България. Всички автори са дипломирани арт терапевти в НБУ. Тъй като съм била читател на предишните две книги, мога да сравня качеството и съдържанието им. Тази книга завършва съдържателно и структурно предходните две. Може да бъде четена по различни начини според интереса на читателя. Има в себе си своята теоретична част, в която се представят статистически данни за това какви хора се насочват да учат арт терапия в НБУ, къде и под каква форма се прилага арт терапия в България, какви са плюсовете и проблемите в сферата. Втората част е диалогична. В нея авторите, 14 плюс 1 разказвач, говорят открито за „житието и битието“ си като специалисти. Там са гласовете на специалистите с разнообразна опитност. Последната част от книгата е практична. В нея всеки читател може да „влезе“ в една арт терапевтична сесия и да преживее работата на специалиста през неговия поглед. Има нагледни материали, с които може да се види „продукта“ от работата.
Каква е Вашата роля в „Житие и битие на арт терапевта“?
Моето участие в книгата е първото ми в такъв мащабен проект. Аз съм най-малкият участник по възраст, опит и практика. Включването ми е провокация от мен към мен докъде бих могла да разширя границите си на професионално споделяне сред общността и дали бих могла да се впиша в такава общност изобщо. Процесът по писане беше любопитен за мен. Най-изумителното нещо беше как един човек успя да разгърне идеята си и от няколко изречения до цяла книга, която да бъде подкрепена, да получи своята реализация и да има своето книжно тяло. Невероятно!
Колко време отне творческият процес? Какви препятствия имаше по пътя?
Книгата е писана по време на първото затваряне на нормалния живот посредством ковид вълната. Трудности изпитвахме вече след написването на книгата, защото колкото подкрепяна и харесвана да беше тя, толкова беше порицавана и отхвърляна. Издаването ѝ в един момент звучеше като мираж, но се намери семейство, на което е помагано посредством арт терапия и то направи голям жест към всички нас. Тези хора решиха да ни подадат ръка, поемайки разходите за отпечатването на книгата и нейното финално материализиране. Държа да подчертая, че книгата е писана с голямо вдъхновение и всеки автор, издателство, печат и събития покрай нея са изцяло доброволчески труд, а приходите от книгата ще отидат в ползва на развитието на арт терапията в България. Друга част от тиража ще отиде за институции в България, министерства, библиотеки. Точно с това за мен е специална, защото се разпространява из страната ни и специалисти ще имат безплатен достъп до нея, с което се надявам да подкрепим работата им.
Разпространява ли се книгата в Разград?
В Разград също има изпратени 2 книги от мен. Едната е в Математическата гимназия, която е за вдъхновение на всички младежи в училището да се запознаят с тази професия. Ако някой реши да тръгне по този път, ще си отдъхна, че съм си свършила работата. Другата книга е при Местната комисия за борба срещу противообществени прояви при малолетни и непълнолетни. Може да се поръча и онлайн. Представяне на „Житие и битие на арт терапевта“ в Разград най-вероятно няма да има, но мислим за онлайн събитие идната година, на което ще могат да се включат повече хора отвсякъде. Добре дошли сте!
Десислава СТЕФАНОВА
