
Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. поставя началото на централизираното архивно дело в България. Тогава е създаден Държавният архивен фонд, днес със статут и наименование Държавна агенция „Архиви“. През 1960 г., след приемането на страната ни за член на Международния съвет на архивите, у нас датата 10 октомври започва да се чества като професионален празник на архивистите. Международният ден на архивистите се празнува от 2008 г., като е избрана датата 9 юни – създаването на Международния съвет на архивите под егидата на ЮНЕСКО (1948).

От своето съществуване архивната институция най-общо се занимава с издирване, съхраняване, обработване и популяризиране на документалното наследство на личности от национално значение и документи с културно-историческа стойност за България. През годините Централният държавен архив, днес със статут на дирекция, обединява и историческия архив с документи преди 1944 г., и техническия архив. Държавният военноисторически архив, който също е дирекция, със седалище във Велико Търново, носи различни наименования – Централен архивен фонд на българската народна войска (до 1955 г.) и Централен военен архив (до 2007 г.). От създаването си към архивната институция действат териториални държавни архиви в областните градове.
По този повод разговаряхме с главния експерт в Държавен архив – Разград Дарина Колева.
Госпожо Колева, кажете нещо за Държавен архив – Разград.
Държавен архив – Разград е един от най-младите в страната. Създаден е през 1963 г. За по-пълна представа върху нашата работа ще посоча някои цифри – общата фондовата наличност на архива към 01.01.2021 г. възлиза на 1473.60 линейни метра с 2268 архивни фонда (2205 учрежденски и 63 лични) с общ брой 244 336 архивни единици, 575 частични постъпления и 449 спомена. Застрахователният фонд се състои от 147 687 кадъра негативи на микрофилмирани документи и 147 687 кадъра позитив. Най-старият документ, който съхраняваме е от 1714 г – Берат за назначаване на имам и хатиб на джамията в с. Завид (дн. гр. Завет), Разградска кааза.
Как ще отбележите тази година празника?
Празникът е под знака на 70-годишнината на ДА „Архиви”. С шест поредни дигитални изложби на тема „Архивите на 10/20/30/40/50/60/ години“ се стараем да покажем дейността и развитието на архива от създаването му до сега. Те могат да бъдат видени на фейсбук страницата на ДА – Разград и на тази на Държавна агенция „Архиви”, на сайта на агенцията в рубриката „Изложби” и в Инстаграм профила на агенцията.
Представете ни тези изложби.
Началото – първите постъпления в Архива, колективът през годините и неговите ръководители. Представени са ценни постъпления на значими личности, свързани с града и региона като Анание Явашов, Крум Денев, Григор Попов, Ангел Попов, полк. Диаманд Димитров и други. Невъзможно е да покажем цялостно дейността на архива, в изложбите са поставени някои от по-важните акценти. Показани са културните паралели между жителите на Разград и европейските възпитаници, пребивавали за по-кратко или по-дълго в града, европейските акценти в архитектурата, политическите настроения в града, богат снимков материал ни помага да надникнем в миналото.
Предвиждате ли други мероприятия за празника?
Да, Ден на отворените врати и изложба във фоайето на архива на тема „Сто години професионално образование в Разград“. През 1921 г. е открито Държавното коларо-дърводелско училище в града. Подготвен е и видеоматериал за дейността на архива, който е на фейсбук страницата на ДА – Разград.
По какви теми търсят информация вашите читатели?
Темите са най-разнообразни. Ето някои от последните – строеж на първия железобетонен мост в града, политиката на БКП към религията, политически протести в края на 80-те години в Разград, спортните дружества в Разград, преселници от Балкана и културното им влияние в Разград, политически процеси в средата на ХХ в. и редица други. Постоянни теми са селищните и родовите проучвания, истории на институции.
Димитър ПЕТРОВ





