Теодора Николова е родена през 1968 година в град Исперих. Там завършва средното си образование, а след това Полувисш институт по биотехнологии в Разград. Продължава във ВХТИ „Асен Златаров“ в Бургас, но поради здравословни причини прекъсва. Тогава пред нея се открива необятното и завладяващо влечение към приложното и изобразителното изкуство. Вече има десет самостоятелни изложби, от които две в Разград. Съвсем отскоро започва да дообогатява картините си и със стихове и проза. Има две издадени книги, едната от които предстои да бъде представена и в Разград. Изложбата ще бъде представена в Регионална библиотека утре, 14-ти септември, от 17.30 ч. при пълно спазване на санитарно-епидемиологичните мерки срещу COVID-19, съобразени с последната заповед на министъра на здравеопазването.
Г-жа Николова, ще бъде интересно на любителите на изобразителното изкуства да разкажете малко повече за новото ви творческо вдъхновение.
Ще представя изложба „Претворени парченца от миналото“, в която преобладават творби от приложното изкуство. Трета в Разград, и то в Регионална библиотека. Наричам изложбата пътуваща, тъй като преди седмица я представих в Исперих. Реших да я посветя на моята баба, тъй като дълбоко уважавам и ценя корените си. За мен корените са основата за това да имаме криле и да мечтаем. А човек без мечти е като дърво без корен.
Какви са подробностите по сътворяване на предметите на изкуството?
В този нов проект представям идеята за вдъхване на втори живот на забравени, но запазени във времето парченца от родовата ни история. Претворила съм стари битови съдове, ютии, шивашки и градински принадлежности, автентични съдове за мляко, кутии за инструменти и др. Така духът на миналото може да се запази и в бъдещето.
Посветена е на баба Ви?
Голяма част от аранжировките са плетива от любимата ми баба Руска, което ме кара да си спомням за безгрижното детство, за наученото от нея, за сладката и топла атмосфера, която може да се възроди и създаде уют и днес.
Кажете нещо повече за книгата.
Относно книгата „Вдъхновение, родено от болката“ – вдъхновението при мен е постоянен спътник в живота ми. Написах тази книга почти като страничен наблюдател на моя живот отчасти. Споделям искрени чувства, благодарност, разочарование, възхита, усещане за летеж, развихрям въображението си и много други емоции. Всичко това е допълнено с мои картини,което само по себе си ме дорисува като творец. Така живея аз, творейки, непрекъснато търсейки нови предизвикателства, обичайки и вливайки позитивизъм в своите творби. Любов е думата, с която мога да определя самобитното изкуство, на което съм се посветила.
Какво ще пожелаете на разградските любители на изкуството?
Правете всичко с душа и хъс, повече давайте… и ще ви се върне добро! А доброто и творчеството са най-лековитите неща в този забързан и напрегнат век!
Димитър ПЕТРОВ
