Днес от 18.00 часа Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ – Разград представя в музей „Абритус” на сцена „Театрон” нашумялата книга „Кодове за вечност и любов”.
Авторите й Делян Захариев, Неда Зарева и Анна Иванова казват, че абревиатурата на триото им DNA в превод на български означава ДНК. Това е код за вечност и любов.
Неда Зарева живее и работи в Разград. Тя е внучка на Пантелей Зарев и дъщеря на писателя Владимир Зарев.
Съавторите са приятно изненадани от представянето си в Пловдив на 18 юни. Изпратени са с небивал интерес и пожелание за нови срещи.
Госпожо Зарева, как пишат трима души заедно?
Да се пише в съавторство е сериозно предизвикателство. Предполагам, че заради това този формат не е нито типичен, нито широко застъпен в художественото творчество по света. Предизвикателство е, защото няколко различни автентичности, светогледи, начини на мислене и усещания за реалността трябва да се претопят и слеят в едно цяло, да постигнат единение и хармония, но едновременно с това да запазят себе си. От тази гледна точка тройното съавторство си е направо феномен.
И как се постига подобно нещо?
Според мен при нас се получи, защото още в началото решихме творческият процес да бъде изваден от всякакви схеми, предварителни концепции и правила за писане. Всичко започна някак на шега, под формата на игра и забавление и това донесе невероятна лекота и удоволствие и на трима ни. В процеса си измислихме уникален метод на творене, който кръстихме DNA. Това са първите букви на нашите лични имена, написани на латиница. DNA в превод на български означава ДНК и това е първият код от нашата книга. Така всеки автор започна своя собствена тема, но едновременно с това пишеше по DNA схемата в текстовете на другите двама. По този начин и трите текста бяха лишени от едноличен автор и се оформяха по подобие на сплитането на плитка.
Кои са основните послания на романа?
В книгата има много послания, но едно от най-важните е свързано с идеята, че ние сами създаваме и проектираме собствената си реалност. Всички моменти в живота ни – и светлите, и тъмните, са следствие на нашите лични избори. Учителят от манастира Убежището на тигъра, който е един от персонажите в романа, казва: „Каквото е вътре, такова е и отвън“.
Двамата главни герои достигат до това прозрение независимо един от друг и проумяват също, че имат силата и властта от позицията на своето настояще да променят не само бъдещето си, но и своето минало.
Ще спомена също, че в романа са преплетени няколко тематични линии, а действието се развива на три различни места – древен Египет, Бутан и България.
Как се приема книгата от читателската аудитория до момента?
Мога смело да кажа, че книгата е харесвана и търсена. Оказа се, че в цялата страна има редица привърженици на идеите, които споделяме. Тук, в Разград, например, книгата си има направо приятелски кръжец! Много хора са ме търсили лично, за да изкажат благодарността си от удоволствието, което текста им е доставил. Други публикуват вълнуващи отзиви в страницата на книгата във фейсбук. Една невероятна бизнес дама от града подари Кодовете за Коледа на целия си екип, а преди месец получих писмо от непозната читателка, което ме трогна до сълзи! От Разград е и най-възрастният към момента човек, прочел романа – прекрасната леля Васи – Василка Михайлова, която тази година ще навърши 88. Всичко това е много трогателно и вълнуващо за нас!
В книгата има една част, в която се разказва за Лудогорието. Тя е писана от Вас. От къде дойде идеята да пишете точно за това място?
Да, в книгата има част, в която тримата пишем три различни и еднолични продължения на историята и моето се развива в Лудогорието. От години вече се чувствам срасната с това място, харесвам го и го обичам истински. Освен прекрасната природа и особената енергия, която витае наоколо, Лудогорието е изпълнено с много история. Както се смеем вкъщи, избягах от настоящата столица, за да заживея между три антични – Плиска, Велики Преслав и Царевец! Едно от местата, обаче, което ме оставя истински без дъх е местността Сборяново. Точно това място избрах и за моето продължение. Действието се развива около хижа „Ахинора“, Демир баба теке и Свещарската царска гробница.
Какво да очаква разградската публика днес?
Обикновено нашите представяния не са традиционни. Стремим се да ги правим интерактивно, т.е. да дадем възможност на публиката да участва равнопоставено с нас. Разбира се, ще се представим накратко и ще споделим как успяхме да реализираме този различен, иновативен и креативен проект. Ще опитаме да демонстрираме на живо, че във времето в което живеем, всеки творчески акт може да добие нов смисъл чрез колективното творене. Ще покажем каква голяма сила носи синергията на различието. Но също ще оставим голямо пространство на публиката да задава въпроси и да изказва своите мнения. Освен това желаем да провокираме разградските читатели да се замислят над един дълбоко забравен въпрос – „Какво искам АЗ?“.
Смятаме да завършим представянето с приятелска наздравица с чаша вино, за да може на книгата да й върви по грозде.
Записа: Димитър ПЕТРОВ
