На 5 май 1940 година е открит Музикалният дом в Разград. Тогавашните вестници „Разградско слово“ и „Разградски новини“ отразяват събитието с почти идентични текстове. Те изрично отбелязват, че това е първият дом от такъв род в Царство България.
Замисълът за построяване на Музикален дом в Разград е още от 1914 г. Тогава се основава фонд „Постройка на Музикален дом Разград“. Първи вносител във фонда е Димитър П. Бъчваров (14 златни наполеона или 280 франка) и някои дейци на Музикално дружество „Железни струни“.
Войните попречват на начинанието и то е подновено през 1932 г.
През 1934 г. започва отделянето на приходи от концерти на дружеството. През 1935 г. към тях се прибавят и средства от песнопенията на хор „Железни струни“ в църквата „Св. Николай“.
Мястото за построяване на дома е определено през 1935 година и за това решаваща роля има пак Димитър Бъчваров. Той откупува схлупения Евангелски молитвен дом до река Бели Лом, а иначе самото място е общинска собственост. По това време в Разград вече няма евангелисти, които започват съществуването си в града след 1910 г., но постепенно тази деноминация изчезва и се възобновява чак след 1990 година. От протокол от заседание на Градския общински съвет на 13 август 1931 година става ясно, че са се обсъждали преди това още два общински терена за строителство на Музикалния дом – поляната над Хаджикостовата чешма /до старите гробища/ и в района на парка, но после е избрано мястото в центъра, до реката.
Проектът за Музикален дом е дело на арх. Иван Манев, родом от Разград, завършил архитектура в Гент, Белгия, и е готов през 1938 г. Всъщност първите по-сериозни проекти на арх. Манев, който през по-голямата част от живота си работи в Русе, се реализират в родния му град, където в периода между двете войни проектира различни сгради с голяма архитектурна стойност: Читалище „Развитие“ (театралната сграда), Музикалният дом, къщата на адвоката Казанаклиев – понастоящем Дом на учителя, къщата на сем. Бъчварови. Майстор е на детайла в архитектурата, а нагледен пример за това е атиката на Музикалния дом с характерна барелефна композиция, сред която е и лирата – символ на „Железни струни“.
Димитър П. Бъчваров и съпругата му Екатерина Д. Бъчварова даряват през 1936 година 400 000 тогавашни лева. Точно през тази година българският лев се свързва от долара с френския франк и изчисляването съответствието на сумата към сегашни измерения е трудно. България се отказва от златния стандарт, а намиращото се у частни лица и предприятия злато е обявено за държавна собственост, подлежаща на предаване в държавната хазна. За целта към определяне размера на сумата от дарението трябва да се влезе в известен битов прагматизъм. За сравнение могат да служат следните данни: средната надница на професионален работник е 66.60 лева, средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лева, а средната пенсия – 1400 лева. От тези сравнителни данни става ясно, че сумата е изключително сериозна.
В дарението помагат още анонимни дарители и Разградска община. Общо до откриването на Музикалния дом са дадени 500 000 лева.
Домът е осветен на 5 май 1940 година. Вътре са поставени бронзови глави на дарителите, изработени от скулптора Йордан Кръчмаров, роден в Разград. Така 36 години след създаването на певческото дружество „Железни струни“ то вече има и свой дом.
Денят на откриване имал следната последователност, видно и от разпратените покани до по-личните разградски граждани.
В 10 часа е отслужена панихида за починалите членове на музикалното дружество в църквата „Св. Николай“.
След църквата хората се отправят към Музикалния дом. Следва освещаване от митрополит Михаил Доростолски и Червенски (1884-1961), придружен от своя протосингел. В освещаването участват в съслужение и разградските свещеници. По време на водосвета присъстват: тогавашният адвокат и кмет Генчо Христов (мандат от 6 март 1939 г. до 30 септември 1942 г.), началникът на разградския гарнизон полковник Диаманд Димитров, главният редактор на варненския вестник „Черно море“ Александър Великов.
След освещаването следват поздрави от Елена Д. Изворова, зам.-председател на Юношеския туристически съюз в Разград, директора на Шуменската девическа гимназия, ръководител и председател на Шуменското музикално дружество „Родни звуци“ Веселин Хлебаров, о. А. Хубанчев, архиерейски наместник, и др. На поздравите отговаря Христо Чехларов (1897-1973). Тогава той е директор на Популярната банка в Разград и председател на Музикалното дружество. Христо Чехларов поднася художествени албуми на дарителите Димитър и Екатерина Бъчварови.
След отговора на Христо Чехларов следва четенето на 35 поздравителни телеграми: от хоровете във Варна и Русе; от сродници и близки на дарителите от Г. Оряховица, Габрово, Трявна, Две могили; от Разградската дружба във Варна и от Кубратското музикално дружество; от жители на други градове; поздрави и дипломиране на нови членове на дружеството;
Следва отговор на Димитър Бъчваров, в който основното мото е: „Този дом не е за мене, а за всички“.
Официалната чест приключва с музикална програма, а след нея има и скромен обяд за официалните лица.
При откриването на дома става малък гаф /българи сме си все пак, няма как всичко да е светло и бляскаво!/. На тържеството не присъстват официални представители на Разградския симфоничен оркестър, които са обидени. Причината е, че Музикалното дружество отказва съдействие за посрещане на хор „Родна песен“ от София, който трябвало да изнесе концерт в Разград на 9 май 1940 г. /най-вероятно членовете на дружеството са били твърде улисани в подготовката за откриването и ангажиментите по посрещането са им дошли в повече/.
Редно е да кажем нещо повече за спомоществователя Димитър Бъчваров. Той е бил голям разградски търговец и финансово-кредитен деец. Роден е през 1869 г. в Трявна, през 1897 г. се заселва в Разград. Става председател на Музикално дружество „Железни струни“, а по-късно и негов почетен председател. Почива в Разград на 30 ноември 1943 г.
Бъчваров дава средства и за изграждане на сградата на кинотеатъра /сега читалище „Развитие“/. Дарил е още финансова помощ за градската болница, за църквата „Св. Николай“ /по-точно за построяване на втори храм в града/, за сиропиталището и др.
Семейство Димитър и Екатерина Бъчварови нямат преки наследници. Те са собственици на една от най-красивите къщи в Разград, построена в първата половина на ХХ в. Това е къщата близо до джамията в центъра, която последно бе ресторант „Замъка“, който изгоря и сега се виждат само руините /собствеността и историята на тази сграда след 1944 година са сложни като юридически и житейски казус и на тази тема може да отделим място в следващи броеве/. Къщата не е одържавена веднага след 9-ти септември. В нея за известно време се помещава отдел „Просвета“, по-късно става гостна на Окръжния народен съвет. През средата на 80-те години на ХХ век се префасонира в Окръжен дом на българо-съветската дружба. След прехода на 90-те години къщата, която бе в списъка на архитектурните паметници с местно значение, заработи като заведение. То изгоря на 12 януари 2008 г. и от красива къща се обърна в грозни останки, обрасли с растителност. Засега няма яснота за бъдещето на мястото и дали има изгледи сградата да бъде възстановена по някакъв начин в предишния си вид. Такава е накратко историята на дома на Бъчварови.
Нека сега се върнем към Музикалния дом с някои негови актуални и неособено приятни проблеми.
На 9-ти февруари 2019 г. в. „Екип 7“ алармира, че основите на най-старата културна сграда в Разград – Музикалния дом, сериозно са нарушени в частта си над над коритото на река Бели Лом.
На 12-ти февруари 2019 г. Българското национално радио излъчи материал, в който се казва, че Музикалният дом се нуждае от ремонт: „В основата на сградата зеят дупки и част от зданието виси над коритото на река Бели Лом. Основите са здрави и няма опасност емблематичната сграда да се пропука или да падне. За да предотврати по-сериозни разрушения, от настоятелството на Народното читалище „Развитие“, което е собственик на Музикалния дом, разработват проект за укрепване основите на сградата“.
Няма много яснота за развитието на този проект, не се вижда и нещо да е направено. Редно е общинската и читалищната управа, пък и цялото гражданство, да предприемат по-енергични мерки за поддържането на тази сграда. Днешните разградчани са длъжни да пазят това ценно материално и духовно наследство от предците си.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Ползвани са архивни снимки, предоставени от диригента на „Железни струни“ Красен ИВАНОВ
Семейство Бъчварови са имали един син, който остава ерген, починал в последствие, някъде през 60-те години на 20 век.. Гака че е коректно – нямат живи преки наследници.